— Вие двамата с Рос сте го убили. Искахте да ударите два заека с един куршум, нали? Целта ви е била да се отървете от О’Брайън и да вземете трийсет хиляди долара от мен.
— Не е вярно — каза тя дрезгаво. — Не можеш да докажеш нищо! Аз не съм го убила! Ако не ми дадеш парите…
— Няма да ги получиш — отвърнах аз, отидох до френския прозорец, развързах шнура на пердетата и го издърпах. — Очаква ме труден следобед. Искам да открия защо се е наложило да убиете О’Брайън. Не искам да ми пречиш. Ще те завържа, Люсил, и ще те задържа тук, докато открия каквото ми е нужно.
Тя се ококори и започна да отстъпва.
— Не смей да ме докосваш! Няма да ме задържиш тук!
— Или ще се подчиниш доброволно, или ще те заболи — казах аз и тръгнах към нея. — Не се заблуждавай, че боричкането преди малко означаваше нещо. Този път, ако играта загрубее, няма да те пожаля.
Тя се врътна и се втурна към отворения френски прозорец, но закъсня. Пресегнах се, сграбчих я за ръката и я извих. Бях надживял условностите. Тя се опита да ме одраска по лицето, но аз отблъснах ръцете й и я ударих в челюстта. Тя подбели очи и се отпусна в ръцете ми.
После бързо завързах китките й зад гърба, а след това и глезените. Вдигнах я и я занесох в спалнята на леглото.
Отидох при гардероба, сложих си вратовръзка и сако, и си смених обувките. Тъкмо свърших, когато тя се размърда. От кухнята взех едно въже за простиране, върнах се в спалнята и я завързах здраво за леглото. След малко отвори очи и ме погледна.
— Извинявай, но си го изпроси — казах аз. — Съжалявам, че се налага да те оставя така, но няма друг начин. Може да почакаш дълго. Ще се върна колкото може по-бързо. Ако лежиш спокойно, няма страшно.
— Пусни ме — изкрещя тя, опитвайки се да освободи ръцете си. — Ще те накарам да платиш за това! Развържи ме!
Наблюдавах я известно време, за да се уверя, че не може, да се освободи, и доволен тръгнах към вратата.
— Не ме оставяй — извика тя, като се мяташе бясно. — Върни се!
— Спокойно. Ще се опитам да не се бавя.
Излязох и затворих вратата на спалнята.
В антрето я чух да вика след мен.
— Чес! Не ме оставяй! Моля те, не ме оставяй!
Пренебрегнах виковете й, заключих къщата и затичах надолу по пътеката към буика.
XIII
Щом стигнах до града, купих няколко неделни вестника и бързо прегледах заглавията, докато се връщах към буика. Очаквах да прочета за убийствата на Долорес и Ед Нътли още на първа страница с големи букви, но доколкото можах да видя, нямаше нищо за тях.
Качих се в колата и тъй като бях в зона, забранена за паркиране, тръгнах бързо към бара на Слим, където щях да прегледам спокойно вестниците, да изям един сандвич и да изпия една бира, преди да реша как да действам.
Барът беше почти празен, но в едно от сепаретата седеше Джо Фелоуз с един непознат. И двамата пиеха бира и ядяха хамбургери. Джо ме зърна, преди да успея да изчезна от полезрението му.
— Хей, Чес, ела насам.
Не можех да направя друго, освен да му махна и да му кажа, че ще дойда. Поръчах си сандвич и бира, и ги занесох в сепарето на Джо.
— Мислех, че играеш голф — Каза Джо. — Сядай. Запознай се с Джим Бъкли. Той е звездата в „Инкуайърър“.
— Само дето в „Инкуайърър“ не знаят за това — каза Бъкли и се засмя.
Той беше нисък, дебел, на средна възраст, с чифт изпитателни, леденосини очи. Веднага ги заби в драскотините на врата ми.
— Охо! — учуди, се той. — Скъпо е продала честта си.
И Джо ме беше зяпнал.
— Не се заблуждавайте — отвърнах аз. — Загубена история. Един тип дразнеше едно момиче и аз като последен глупак се намесих. Оказа се, че на нея й харесвало да я дразнят. Чудо е, че успях да си спася живота.
И двамата се засмяха, но Джо ме погледна учуден и озадачен.
— Какво правиш тук в неделя? — попитах аз, за да сменя темата.
— Бяхме се уговорили с този гад да прекараме деня на плажа — каза той и посочи с палец Бъкли, а сега ми казва, че трябвало да работи. Така че хапваме заедно и аз ще отида на плажа сам, освен ако ти не си свободен и не дойдеш да ми правиш компания.
— Бих искал, Джо, но съм вързан.
— Докато и тя е вързана, няма да бъдеш сам — каза Бъкли и гръмко се изсмя.
Сетих се за Люсил. Той неволно отгатна истината.
— Онова там „Инкуайърър“ ли е? — продължи той, като погледна вестника, който бях оставил на стола.
— Да. Искате ли го?
— Не можах да видя какво са направили с материала, който им подадох снощи.
Посегна, взе вестника, отвори го се един жест и погледна първата страница. Изръмжа, разгърна няколко страници и спря. Накрая го сгъна и ми го върна.
— Три хиляди думи, изписани с кръв и уиски, а онзи безобразник е пуснал само двеста. Чудя се защо продължавам да работя за този парцал.
Джо каза:
— Джим разследва случая с убития полицай.
Отхапах от сандвича.
— Така ли? Нямах време да прочета вестника тази сутрин. Нещо ново?
Бъкли отпи една дълга глътка, облегна се назад и запали цигара.
— Ново ли? Слушай, приятел, това ще бъде една от най-големите сензации на годината. Ще бъде нещо, което може да преобърне всички красавци отгоре.
Защо не съкратиш рекламата? Хайде, изплюй камъчето — каза Джо — Ако е чак толкова сензационно, защо няма нищо в заглавията?
— Защото не сме готови още. Почакай до утре. Смятаме утре да взривим бомбата, ако сме късметлии.
— Каква бомба? За какво говориш?
— Ще ти кажа. Ако О’Брайън не беше убит, може би никой нямаше да го разкрие години наред. Всичките глупости, които Съливан изприказва за това колко свестен бил О’Брайън, звучаха добре до момента, в който започнахме да го проучваме. Тогава дяволската работа изскочи на повърхността. Знаете ли какво? О’Брайън е имал сметка в банката със сто двайсет и пет хиляди долара и къща на Палм Кресънт, на която би завидяла дори някоя филмова звезда. Когато някое ченге живее така, има само едно обяснение — корупция. Имаше двама души, които вероятно са знаели каква е далаверата. Жената, за която е бил сгоден — певица в нощен клуб и нейният менажер, един тип на име Нътли. Знаете ли какво им се случи снощи?
Джо го беше зяпнал с ококорени очи.
— Какво им се случи?
— И двамата бяха убити. Нътли беше намерен в хотел „Вашингтон“, прострелян в сърцето, а портиерът — с разбита глава. Убиецът е влязъл, убедил го е да му каже в коя стая е Нътли и след това го е убил. Тогава се е качил по стълбите и е застрелял Нътли. Момичето е убил, когато е излизало от апартамента си.
— Това не го пише във вестника — възмути се Джо.
