а това означава, че Рос не е бил там. Той знае какво стана, защото ти си му казала. Вие двамата искате да пипнете двайсетте хиляди, които ще вложа в бизнеса на мъжа ти. Той ти каза за това, нали? Ето защо беше толкова любопитна и задаваше въпроси, когато се срещнахме за пръв път. Ти си казала на Рос и двамата сте се наговорили да измъкнете парите от мен с изнудване. Когато ти се обадих по телефона и ти казах, че съм намерил изход, не остана доволна. Разбрах го по тона ти. Щом съм затворил, ти си се обадила на Рос и си му казала. Той бързо е дошъл тук, за да види какво ще правя и е взел фотоапарат със светкавица със себе си. Хайде сега се измъкни с лъжи оттук, ако можеш.
Тя се хвърли на стола, скри ръце в шепи и започна да плаче. Прекосих стаята и си приготвих уиски с много лед. Докато седна на стола, тя беше спряла да плаче и бършеше очите си с ръкав, както прави всеки сополанко, след като му се скарат и изпадне в самосъжаление.
— Чес…
— Хайде пак… — казах аз, като се облегнах на стола и я погледнах. — Сега какви ги намисли?
— Чес, моля те, бъди мил с мен — каза тя и започна да кърши ръце. Това беше нещо ново и ако не ми беше писнало до смърт от нея, отчаянието й можеше и да ме трогне малко, но не много. — Нямах изход. Той… той ме изнудва от месеци.
Отпих малко скоч. Беше чудесен — достатъчно силен и достатъчно студен и с точния градус.
— Искаш да кажеш, че Оскар те изнудва месеци наред?
— Да.
— И затова реши, че ще е чудесна идея да поизнудва и мен?
— Нямаше начин — тя отново закърши ръце. Втория път изпълнението не беше толкова убедително. — Той разбра, че имаш много пари…
— Искаш да кажеш, че ти си му казала?
— Не. Кълна се, че не съм. — Тя ме гледаше. По бледото й лице все още имаше сълзи, очите й се бяха разширили и излъчваха отчаяние. — Той сам откри.
— Слушай, не ми пробутвай тези глупости — ядосах се аз. — За Бога, опитай се да направиш историята си убедителна. Не е могъл да открие сам. Само ти и Ейткън знаехте колко ще вложа в бизнеса. Ейткън не му е казал, значи си ти.
Тя се размърда в стола си в безнадежден опит да продължи с лъжите.
— Аз… не го направих нарочно, Чес. Повярвай ми. Разговаряхме и му казах, че познавам човек с много пари и че на мен ми се иска да ги имам. И през ум не ми е минало… Просто се случи, изплъзна ми се. Нямах намерение да му казвам.
— Но му каза.
Тя се върна на трика със стискането на ръцете между коленете.
— Да, но без да искам.
— Защо те изнудва месеци наред?
Тя се поколеба, отмести погледа си встрани и се размърда неспокойно.
— Не мога да ти кажа това, Чес. Лично е. Заради нещо, което направих…
— Например да заведеш някой интересен мъж на самотния плаж?
— Разбира се, че не. Никога не съм го правила преди.
— Добре, карай да върви. Значи той те изнудваше и въпреки всичко ти си бъбреше с него за служителите на мъжа ти и за парите им.
— Изобщо не беше така…
— Обзалагам се, че не е било. О’кей, не се възмущавай толкова. Все пак, басирам се, че е негова идеята да ме убедиш да те уча да караш и да ме заведеш на плажа.
— Да.
Тя повдигна косата от раменете си. От известно време не го беше правила.
— А ти и представа си нямаше защо ме водиш на плажа?
— Не. Той… той не ми каза.
— И заради това, че те изнудва, ти правиш каквото той каже.
Тя започна да чупи пръсти. Лицето й се изчерви.
— Налага се да правя каквото ми каже.
— Даваш ли му пари?
Тя трепна.
— Не, нямам никакви.
— Той те изнудва, като те кара да правиш каквото поиска.
— Да.
— След като изигра сценката с мен, ти се качи на колата и някак си си успяла да убиеш полицая. Веднага си отишла до най-близкия телефон, обадила си се на Оскар и си му казала за станалото. Той е разбрал, че това е много по-мощно оръжие срещу мен и те е инструктирал да дойдеш тук и да изиграеш още една сценка, като ме убедиш да поема отговорността. Той те е уверил, че ще се включи по-късно и ще вземе парите. Ти, защото си принудена да правиш каквото ти каже, си изпълнила инструкциите буквално. Дори се опита да ме убедиш да платя със заплахи, че ще кажеш на мъжа си.
— Изобщо не беше така, Чес! Не му се обадих по телефона. Дойдох направо тук.
— Не ти вярвам, Люсил. Не вярвам, че Рос те изнудва. Мисля, че вие двамата работите заедно.
— Грешиш, Чес! Кълна се, че не е така. Казвам ти истината, каквато е.
Изгледах я бесен, че лъже.
— О’кей, ще ти кажа какво ще направим. Ще отидем заедно да говорим с Рос. Бих искал да чуя какво ще каже, ако отидем при него неочаквано. Почакай тук. Аз ще се преоблека и след това заедно ще отидем да говорим с него.
Излязох от хола и затворих вратата, преди тя да протестира, отидох до спалнята, отворих вратата, но не влязох вътре. Затворих я с удар и бързо отидох в съседната стая, открехнах вратата и се ослушах.
Вратата на хола се отвори леко. Видях как Люсил излезе в антрето и погледна към затворената врата на спалнята, после отново се върна в хола и затвори вратата. След малко чух лекия звън на телефона: Тя беше започнала да набира. Хвана се в капана. Промъкнах се през коридора и долепих ухо до вратата. Чух я да казва:
— Какво да правя? Не мисля, че ще плати. Не… не мога да се оправям с него вече. Ще трябва ти да направиш нещо.
Натиснах дръжката на бравата и влязох. Люсил бързо върна слушалката на място и се отдръпна от телефона.
— Добре, добре. Недей да изглеждаш толкова виновна. Чух те. Сега ще си признаеш ли, че работиш с него?
Тя бавно се извърна към мен и ме погледна. Лицето й беше бяло, а очите й излъчваха нескрита омраза. Тя вече не беше млада, свежа и красива. Изглеждаше състарена, победена, хваната натясно.
— Мислиш се за хитър, нали? — каза тя, като заекваше от омраза. — Да, добре, признавам си. Но ти ще ни дадеш парите! Не можеш да докажеш, че съм била с теб. Не можеш да докажеш, че аз съм карала. Имаме те сниман с колата. Нищо не можеш да направиш срещу това! Ако не платиш, ще изпратим снимката на полицията. Ако се опиташ да ме замесиш, ще отричам, а ти нямаш доказателства. Имам алиби. Имам хора, които ще кажат, че съм била с тях по време на убийството. Нямаш друг изход, освен да платиш и точно това ще направиш!
Стоях и гледах нейното твърдо и злобно малко лице, и изведнъж си спомних за кървавите петна на задното дясно колело. Полазиха ме студени тръпки по гърба.
Тези петна ме бяха озадачили, но сега разбрах какво са означавали. Това не е било произшествие. О’Брайън е бил убит, също като Долорес и Нътли.
— Вие двамата сте го убили, нали? Катастрофата беше инсценирана. Ударили сте го по главата и сте го прегазили със задното колело на кадилака. Били сте нервни и сте направили грешка. Убили сте го с грешното колело. Трябваше да го прегазиш с лявото колело, а не с дясното, Люсил. Такива грешки вкарват убийците в газовата камера.
Тя започна да отстъпва назад. Лицето й изведнъж посивя.
— Аз не съм го убила!
