панталони, бяла блуза, а на стола — бикини и сутиен.
Изобщо не се запитах какво търси в леглото ми и какви могат да бъдат последствията, ако я намерят тук. Щом беше жива, хич не ме интересуваше какво може да стане после.
Това, от което имах нужда, беше сън.
Отидох в съседната стая. Съблякох се и се мушнах под завивките. Щом долепих глава до възглавницата, започнах да се унасям. Труповете, Люсил в моето легло, повреденият кадилак, страхът от полицията и заплахите на Оскар Рос, всичко се разтвори в тежък безпаметен сън. Докато спях, проблемите и страховете ми стояха до мен в очакване да ме поздравят, когато се събудя.
Когато отворих очи, стрелките на часовника до леглото показваха единайсет и пет. Горещите слънчеви лъчи минаваха през процепите на дървените капаци на прозорците и оставяха ярки петна по килима. Известно време лежах неподвижно и гледах тавана не съвсем убеден, дали това, което преживях, не беше ужасен сън или събитията, които изведнъж ме погълнаха, наистина се бяха случили. Колкото повече се събуждах, толкова по-ясно ми ставаше, че това не е кошмар. Махнах чаршафа и станах от леглото. Взех резервната хавлия от шкафа и я облякох. След това отидох в банята. Обръснах се и се почувствах по-уверен в себе си. Като излязох от банята, чух шум в спалнята. Вратата се отвори рязко и Люсил застана пред мен.
— Здравей — казах аз. — Не можа ли да използваш другото легло или ми беше хвърлила око?
Тя силно се изчерви.
— Съжалявам. Чаках те много дълго, но не дойде. Толкова се изморих, че легнах на леглото ти и съм заспала.
— И както си спеше, успя да разхвърляш дрехите си из цялата стая и да се завиеш — казах аз и се усмихнах. — Е, надявам се, че не си спала по-зле от мен. Прибрах се малко късно и си помислих, че ще бъде нелюбезно да те будя. Има ли някаква определена причина за присъствието ти или просто реши, че една смяна на кревата ще разчупи монотонността на живота ти в „Гейбълз“?
Тя ме погледна с невиждащи очи.
— Ти каза, че си намерил решение, но не каза какво е. Дойдох тук и те чаках с надеждата, че ще се върнеш.
— Ясно, а как влезе?
Тя не издържа на погледа ми.
— Ами… намерих един отворен прозорец.
— Колко съм невнимателен. — Прокарах пръсти през косата си и трепнах, като докоснах подутината на тила. — Слушай, не съм много на себе си тази сутрин. Бъди добро момиче, качи се на колелото и си отивай. Искам малко тишина и спокойствие.
— Чес, моля те… Трябва да говоря с теб. Човекът, който се обади… идва при мен. Той иска да ни изнудва.
— Да, знам за него. Добре, хайде. Ще поговорим, но не преди да изпия едно кафе. Ще ми направиш ли удоволствието да отидеш в банята и да се направиш на красива? В момента изглеждаш така, сякаш си спала в храстите. Ще направя кафето и ще поприказваме.
Оставих я да ме гледа, отидох в кухнята и включих чайника. Чух я как отиде в банята и пусна душа.
Когато сложих кафето, портокаловия сок и препечените филийки на масата, тя излезе от банята. Кожата й се беше освежила, а косата й изглеждаше като коприна. Беше навила ръкавите на халата ми и с тази изключителна способност, която притежават повечето жени, беше успяла да се направи хубава и съблазнителна дори в мъжки халат, който й беше с няколко размера по-голям.
— Седни и си изпий кафето. Хайде да не започваме разговорите още. Има много време.
— Но, Чес…
— Казах, че няма да говорим още. Искам малко спокойствие, докато си изпия кафето. Просто се отпусни и се опитай да замълчиш, моля те.
Тя седна срещу мен и изведнъж се намуси. Сипа си кафе.
Прецених критично създалата се ситуация. Ако нямам проблеми, ако Ейткън изведнъж се помине и аз се оженя за нея, това ще да бъде обстановката през следващите двайсет години: тя — седнала срещу мен, хубава и малко намусена всяка сутрин, докато пие кафето си. Картинката ми се видя далеч не толкова вълнуваща, колкото си я бях представял.
Изпихме кафето си в тишина. От време на време се споглеждахме през масата. Доста странна закуска, но аз бях решен да не слушам нищо за проблемите й преди първата цигара за деня. Когато свършихме с кафето, бутнах кутията с цигари към нея, станах, отидох до канапето и се опънах. Запалих цигара и погледнах към тавана. Вече се чувствах почти готов да се справя с това, което имаше да ми каже.
— О’кей — казах аз — давай, сега те изнудват, така ли?
Тя стоеше сковано, със стиснати юмруци на масата. Очите й бяха широко отворени.
— Да. Той дойде вчера сутринта. Аз плувах. Изведнъж се появи, когато излизах от банята.
Оставих димът да излезе спокойно от отворената ми уста.
— Ако си била с бикините, с които те видях, бих се изненадал доста, ако е имал сърце да те изнудва. — Повдигнах глава, за да я погледна. — Как ти се стори той? Направи ми впечатление, че е тип, по който всички момичета си падат.
— Мисля, че беше отвратителен — каза тя със студен, безизразен глас.
— Така ли? Може би защото е искал пари от теб. Сигурен съм, че ако те беше поканил на вечеря в ресторант, щеше да го намериш за очарователен.
— Чес! Моля те, спри да говориш така! Той иска трийсет хиляди долара! Той каза, че ти и аз можем да намерим тази сума!
— Знам. Изглежда храни някакви детински надежди в нашата способност да съберем подобна сума. И на мен направи същото предложение. Даде ми срок до края на седмицата да намеря парите. Мислиш ли, че можеш да намериш трийсет хиляди долара?
— Разбира се, че не!
Изтегнах се и изтръсках пепелта от цигарата си.
— Колко можеш да намериш…
— Не знам. Имам един диамантен пръстен. Единственото нещо, което наистина притежавам. Роджър ми го даде, преди да се оженим. Сигурно струва нещо. — Тя започна да сваля един пръстен от дясната си ръка. — И аз не знам колко. Може би ще можеш да го продадеш вместо мен.
Аз протегнах ръка.
— Я да го видя.
Тя ме погледна така, сякаш не можеше да повярва дали е чула добре, после свали пръстена, стана и ми го даде. Аз го разгледах. Не беше лош, но в него нямаше нищо, което би развълнувало който и да било бижутер, за да се излъже и да го купи.
— Би могла да го заложиш за петстотин, при условие, че кажеш на човека, че майка ти умира от глад, а ти от туберкулоза и ако, разбира се, ти повярва. — Пуснах пръстена в скута й. — Да, напредваме. Сега остава да намерим само двайсет и девет хиляди и петстотин долара.
— Чес, защо разговаряш така с мен? — попита тя ядосано. — Какво съм направила? Предупредих те, че ще ни изнудват и ти не ми повярва, а сега се обръщаш срещу мен. Не съм виновна аз.
— Преживях много тежка нощ — отвърнах аз търпеливо. — Проблемите ти, Люсил, в момента не ме интересуват. Имам за какво друго да мисля.
— Но те са и твои проблеми! — изкрещя тя. — Как ще съберем парите?
— Това, както някога е казал Хамлет, е въпросът! Имаш ли предложения?
— Е, ти… ти можеш да намериш повечето, нали? Ти ми каза, че имаш двайсет хиляди долара.
Погледнах я. Седеше изправена, с изплашени и тревожни очи. Изглеждаше много млада и красива.
— Тях трябва да дам на мъжа ти. Може да се ядоса, ако ги дам на Оскар.
— Чес, ти не си сериозен! Какво става с теб? Този мъж заплашва, че ще каже на Роджър, че сме правили любов на плажа, а на полицията, че аз съм убила полицая! Каза, че има твоя снимка как сменяш
