съм те лъгала, ти…
— Остави — казах аз нетърпеливо — давай с обяснението. Тази история с уроците по шофиране беше номер, нали?
Тя започна да разхожда показалеца и средния пръст на лявата ръка по бедрото си. Това трябваше да изрази смущението на малкото момиченце, но аз не се хванах.
— Виждаш ли, Чес, влюбих се в теб в момента, в който те видях — каза тя с нисък глас и погледна нагоре. Очите й бяха големи и бляскави.
И на това не се хванах.
— И кой беше този момент?
— Когато забелязах, че ме гледаш онази нощ, при първото ти посещение в къщата.
Върнах се към този момент. Стори ми се много, много далеч в миналото.
— Когато се възхищаваше на отражението си в огледалото. Тогава ли?
— Да.
Тя върна пръстите си назад от коляното към бедрото и после ги разгледа внимателно, за да види дали не са пострадали при разходката.
— Бях самотна, Чес. Не можеш да си представиш какво е да си омъжена за старец. Роджър е толкова скучен. Исках да те опозная. Бях сигурна, че си забавен. Така реших, че ще бъде добра идея да се престоря, че не мога да карам и да те помоля да ме научиш. Направих го само, за да имам претекст да се запозная с теб.
Изстрелях фаса си в градината.
— Е, това вече е нещо — възхитих се аз. — Значи ти просто се нуждаеше от претекст, за да се запознаеш с мен?
Тя ме погледна и после скромно отмести очи.
— Никога не бих ти казала това, Чес, но мисля, че трябва да получиш обяснение. Това е нещо, което едно момиче не обича да си признава.
— Не мога да разбера. Ти се влюби в мен в момента, в който ме видя. Така ли?
Тя прехапа устни.
— Да.
— Но аз си спомням, когато бяхме на плажа заедно и те попитах дали ме обичаш, ти изглеждаше не само изненадана, но дори и ядосана от въпроса.
Тя се размърда неспокойно.
— Аз… аз си помислих, че може да стане опасно, ако си призная, че те обичам. Аз… не исках… — гласът й секна.
— Добре, няма да те смущавам повече, Люсил. Но трябва да си изясня едно. Ти се престори, че не можеш да караш само защото искаше да се забавляваш с мен. Това вярно ли е?
Тя пак се размърда неспокойно.
— Ами, не точно. Исках да те опозная. Мислех, че би било интересно да те познавам.
— Е, сега ме познаваш. Намираш ли ме интересен?
Тя леко се изчерви.
— Разбира се. Хубаво е да разбереш, че някой мъж те обича. Любовта е важно нещо в живота на едно момиче. Роджър не ме обича.
— Кога откри това, преди или след сватбата?
Тя погледна нагоре и за момент очите й проблеснаха. После си спомни ролята си и на лицето й се изписа смущение и обида.
— След като се омъжих за него. Той просто вече не се интересува от мен.
— Чудно защо?
Тя се размърда в стола си и се намръщи.
— Стар е. Интересите ни са различни — каза тя, без да ме гледа.
— Това мога да разбера. И ти естествено се огледа наоколо, за някой, който проявява интерес към теб, и се спря на мен.
Тя се изчерви от гняв.
— Знам как се чувстваш, Чес — каза тя, като се опитваше да говори спокойно. — Може би и аз бих се чувствала така, ако бях на твое място. Не те виня, че си огорчен. Съжалявам. Голяма част от вината е моя. Бях толкова самотна. Ти освежи живота ми.
— Да, ти също успя да объркаш моя. Сега, след като чух обяснението ти, доколкото си струваше, нека обсъдим някои неща по-сериозно. Значи ти шофираш от две години?
— О, не. Не е така. Имам книжка от две години, но не съм карала много. Роджър не ми дава да ползвам колите му. Карах една-две седмици и той каза, че карам много бързо и повече няма да ми даде.
Аз й се усмихнах. Беше достатъчно съобразителна, за да забележи капана и да го избегне.
— И ти наистина започна отново, когато ме помоли да те науча?
— Да.
Подхвърлих шофьорската книжка на коленете й.
— Надявам се, че можеш да го докажеш. Надявам се, че шофьорът на мъжа ти е готов да лъжесвидетелства, в случай че го попитат дали наистина си използвала колите на Ейткън. Подозирам, че го правиш, Люсил. Едно нещо е начинаещ да убие ченге, а съвсем друго — опитен шофьор. Когато съдията види книжката ти, доста трудно ще го убедиш в противното.
Тя се стегна.
— Не говори така! Само се опитваш да ме изплашиш!
Аз я приковах с поглед.
— Ще ми се да можех да те изплаша, Люсил. Ти си съвсем сигурна, че ще се измъкнеш, нали?
За пръв път очите й издадоха, че губи увереност в себе си. Изглеждаше раздразнена.
— Не знам какво искаш да кажеш.
— Така ли? Направи ми една услуга, моля те. Изнеси се от тук с тревогите, интересите и затрудненията си. Махни се от очите ми и от желанията ми заедно със сексуалния си чар, детските номерца и привлекателното си тяло. Признавам, че си паднах по теб, когато се демонстрираше по нощничка. Паднах си по теб, когато те намерих в колата. И отново, когато легна на пясъка и сякаш ми се предложи гратис, без нищо, но след тези случки поумнях. Вече не ме вълнуваш. Мисля, че си измамница. Знам, че си лъжкиня. Не по-малко сигурен съм, че се нуждаеш от пари поради някаква причина, която ти най-добре знаеш и съм сигурен, че няма да ги получиш от мен. Така че се махай. Намери си някой друг мухльо. Сто на сто има хиляди мъже, които ще си паднат по теб както аз. Опитай отново, но си избери някой по-загубен. Последвай съвета ми и се откажи от мен като невъзвратима загуба. Ако действаш бързо, ще намериш някой друг и ти желая късмет. Сега изнеси оттук малкото си симпатично телце и ме остави на мира.
Тя седеше неподвижно, с ръце пъхнати между коленете, със силно пребледняло лице и блеснали, непроницаеми очи.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна тя. — Как си позволяваш да ми говориш така? Нас ни изнудват! И двамата сме еднакво вътре! Обясних ти защо имам книжка. Но това не променя нищо. Този мъж иска трийсет хиляди долара или ще каже на Роджър за нас. Ще отиде в полицията и ще им каже за произшествието. Как може да ми говориш така?
Лицето й се сгърчи в гримаса на див гняв. Замахна към лицето ми с изкривени пръсти, но този път бях готов. Хванах я за китката, изблъсках я от стола и извих ръката зад гърба й.
Тя леко изпищя от болка, като я дръпнах нагоре, за да се изправи. Завъртях я, пуснах китката и хванах двете ръце, без да откъсвам поглед от бесните й блестящи очи.
— Е, какъв е отговорът? — попитах аз и леко я раздрусах. — Откога вие двамата работите заедно?
Опита се да се измъкне, но аз стегнах хватката.
— Правиш грешка — задъха се тя. — Не работя с този човек! Как можа да си помислиш такова нещо?!
Пуснах я.
— Не можеш да заблудиш никого. Вижда се от една миля. Ти ме накара да се забием на онзи самотен плаж. Там нямаше никой. Вчера отидох и разгледах мястото. Там нямаше други следи, освен моите и твоите,
