По трудния начин

Колата е паркирана до същия проклет пожарен кран?

Същият проклет пожарен кран.

Подходящо прикритие.

Той внимателно и бавно остави чашата си на масата и вдигна лявата ръка на Полинг с дясната си ръка. После я поднесе към устните си и нежно я целуна. Пръстите й бяха хладни, гладки и ухаеха приятно. Хубави пръсти.

— Благодаря ти — каза той. — Благодаря ти много.

— За какво?

— Той избира един и същ пожарен кран три пъти поред. Защо? Защото пожарните кранове почти винаги осигуряват празно място за паркиране. Защото паркирането пред тях е забранено. До пожарен кран не се паркира. Всички го знаят. Но той е избирал един и същ пожарен кран всеки път. Защо? Има много пожарни кранове, от които да си избираш. Има поне по един на всяка пресечка. Защо точно този? Защото този му е харесвал. Но защо му е харесвал? Какво може да накара един човек да хареса един пожарен кран повече от друг?

— Какво?

— Нищо — отвърна Ричър. — Те всичките са еднакви. Масово производство. Идентични са. Този човек е харесал мястото. Първо е избрал мястото, а пожарният кран просто е бил най-близо до него. Пожарният кран, който се е виждал най-добре от това място. И както ти така правилно отбеляза, на него му е трябвало прикритие, което не бие на очи и на което може да се разчита — късно вечерта, рано сутринта и в пиковия час. Трябвало е да предвиди и възможността да му се наложи да остане дълго на това място. По една случайност Грегъри пристигна точно навреме и в двата случая, но можеше да попадне в задръстване. Пък и кой можеше да знае накъде кара Бърк, когато му се обади по мобилния телефон в колата? Кой можеше да знае колко време ще му трябва да стигне там? Където и да е чакал този човек, мястото е било удобно за чакане.

— И това ни помага с нещо?

— Разбира се. Открихме първата стабилна брънка от веригата. Говорим за едно и също фиксирано място. Трябва да отидем до Шесто Авеню и да разберем къде е. Някой може да го е видял там. Някой може би дори знае кой е бил.

29

Ричър и Полинг хванаха такси от Второ Авеню, с което стигнаха чак до Хаустън Стрийт, преди да завият на запад по Шесто. Там слязоха на югоизточния ъгъл, хвърлиха поглед назад към празното небе, където преди се издигаха кулите близнаци, и завиха на север. В лицето им подухна топъл вятър, който носеше прах и боклуци.

— Е, покажи ми прочутия пожарен кран — каза Полинг.

Двамата повървяха на север, докато не стигнаха до него — на десния тротоар, по средата на улицата. Беше дебел, нисък, квадратен, с олющена червена боя и стърчеше между две предпазни метални стойки, монтирани на метър и половина една от друга. Мястото до бордюра беше празно. Всички останали разрешени места за паркиране по пресечката бяха заети. Полинг застана до пожарния кран и бавно се завъртя в кръг. Погледна последователно на изток, на север, на запад и на юг.

— Къде би застанал един човек с войнишко мислене? — попита тя.

Ричър започна да рецитира:

— „Войникът знае, че задоволителната наблюдателна позиция предоставя свободен поглед към фронта и адекватно осигуряване по фланговете и в тила. Защита от природните стихии и прикритие за наблюдателите. Възможност за разумно предположение, че позицията няма да бъде заета от никой друг през цялото време, докато тече операцията.“

— Колко е цялото време в нашия случай?

— Да кажем, максимум по един час всеки път.

— Как е станало първите два пъти?

— Наблюдавал е Грегъри, докато паркира, а после го е проследил до Спринг Стрийт.

— Значи не е чакал в изоставената сграда?

— Не и ако е работил сам.

— Но все пак е използвал задния вход?

— Поне във втория случай.

— А защо не предният?

— Не знам.

— Със сигурност ли решаваме, че е работил сам?

— Само един от двамата се е върнал жив.

Полинг отново описа същия бавен кръг.

— Добре, къде тогава е била наблюдателната позиция?

— На запад оттук — отвърна Ричър. — За да гледа право напред.

— От другата страна на улицата?

Ричър кимна.

— В средата на пресечката или близо до средата от север или юг. Някъде, откъдето се вижда ясно. Някъде на трийсетина метра разстояние. Не повече.

— Може да е използвал бинокъл. Като на Пати Джоузеф.

— Пак му трябва подходящ ъгъл. Като на Пати Джоузеф. Тя е точно от другата страна на улицата.

— Значи можеш да определиш някакви граници.

— Дъга, широка най-много четирийсет и пет градуса. Значи двайсет и няколко градуса на север и двайсет и няколко градуса на юг. Максимален радиус около трийсет и пет метра.

Полинг се обърна с лице към бордюра. Разпери ръце и ги изпъна под ъгъл от четирийсет и пет градуса, с изправени длани, все едно имитираше удар от карате. Очерта границите, които беше описал Ричър. Четирийсет и пет градуса от кръг с радиус трийсет и пет метра образуваха около двайсет и четири метра дъга пред нея. Витрините на стандартните магазини в Гринич Вилидж бяха дълги около шест метра, значи три-четири витрини. Общо пет сгради, от които централните три бяха по-вероятни. Крайната от север и крайната от юг бяха резервни възможности. Ричър застана точно зад нея и погледна над главата й. Лявата й ръка сочеше към една цветарница. После беше новото му любимо кафене. После едно ателие за рамки. След това един голям винарски магазин, който заемаше повече място от останалите. Дясната й ръка сочеше към магазин за хранителни добавки.

— Цветарницата не става — каза тя. — Там ще разполага със стена зад гърба и прозорец пред очите, но няма да е отворено в единайсет и четирийсет през нощта.

Ричър не отговори.

— Винарският магазин сигурно е бил отворен тогава — продължи тя. — Но е бил затворен в седем сутринта.

Ричър каза:

— И без това не може да виси в цветарски или винарски магазин по цял час. Нито едно от двете места не дава възможност за разумно предположение, че позицията няма да бъде заета от никой друг през цялото време, докато тече операцията.

— Значи същото важи за всичките — каза Полинг. — С изключение на кафенето. Кафенето е било отворено и трите пъти. И там можеш да седиш по цял час.

— В кафенето е доста рисковано. Три поредни посещения по един час? Някой щеше да го запомни. Бяха запомнили мен само след една чаша кафе, която изпих.

— Когато ти беше там, имаше ли много хора по тротоарите?

— Доста.

— Значи може би просто е стоял на улицата. Или до някой вход. В сенките. Може да е поел този риск. На тротоара срещу мястото, където са паркирани колите.

— Няма прикритие. Би било неудобно да чака три пъти поред по един час на такова място.

— Той е бил разузнавач от морската пехота. Лежал е пет години в африкански затвор. Сигурно е