свикнал да не му е удобно.
— Имам предвид тактически неудобно. В тази част на града могат да го арестуват по подозрение, че продава наркотици. Или да го помислят за терорист. Полицията не допуска никой просто да си виси на тротоара на юг от Двайсет и трета улица.
— Къде е бил тогава?
Ричър погледна първо наляво, а после надясно.
После вдигна поглед нагоре.
— Ти спомена апартамента на Пати Джоузеф — каза той. — Нарече го „гнездо“.
— Да?
— Какво означава „гнездо“?
— Място, където живеят птиците.
— Точно така. Пати живее доста високо. Седем етажа, строени по стандартите отпреди войната, значи над короните на дърветата. Открит изглед. Един разузнавач от морската пехота ще търси открит изглед, който не може да е сигурен на нивото на улицата. Пред него може да паркира някой камион точно тогава, когато не трябва.
Лорън Полинг се обърна с лице към бордюра и пак разпери ръце под същия ъгъл, но този път ги вдигна високо. Сякаш отново имитираше удари от карате. Този път между ръцете й попаднаха горните етажи на същите пет сгради.
— Откъде се появи той първия път? — попита тя.
— От юг — отвърна Ричър. — От мое дясно. Аз бях обърнат на североизток, на крайната маса. Но тогава той се е връщал от Спринг Стрийт. Няма как да знаем откъде е тръгнал. Аз седнах, поръчах си кафе и той влезе в колата още преди да ми го донесат.
— Но втория път, след като Бърк е оставил чантата, той със сигурност е идвал направо от наблюдателната позиция, нали така?
— Когато го видях, вече почти беше в колата.
— Но продължаваше да се движи?
— Оставаха му само две крачки.
— От каква посока?
Ричър се отдалечи по тротоара до мястото, където беше завил откъм Блийкър Стрийт. После си представи зелен ягуар, паркиран до бордюра зад Полинг, и последните две плавни крачки на човека, който вървеше към него. Построи мислено вектора на движението и провери откъде идва. Не откъсна поглед от тази въображаема линия, докато се връщаше към Полинг.
— Всъщност е почти същото като първия път — каза той. — На североизток между колите. От юг спрямо мен.
Полинг премести малко дясната си ръка. На юг, така че да очертава дъгата малко по-наляво от крайната северна маса на кафенето. Така дъгата ставаше толкова тясна, че в нея се виждаше съвсем малко от пейзажа. Половината от сградата с цветарницата и повечето от сградата с кафенето. Над цветарницата имаше три етажа прозорци с вертикални щори, принтери и пакети с копирна хартия по первазите. На таваните на стаите се виждаха флуоресцентни тръби.
— Офиси — отбеляза Полинг.
Над кафенето имаше три етажа с прозорци, в които се виждаха различни неща — избелели червени плетени завеси, орнаменти от макраме или дискове от рисувано стъкло. В единия не се виждаше нищо. Друг беше облепен с вестници. От един прозорец гледаше плакат на Че Гевара, залепен с лицето навън.
— Апартаменти — каза Полинг.
Точно между цветарницата и кафенето имаше входна ниша с врата, боядисана в синьо. Отляво на вратата имаше захабена сребриста кутия с бутони, табелки с имена и решетка на микрофона.
— Човек, който излиза от тази врата и тръгва към пожарния кран, трябва да пресече улицата на североизток, нали така? — попита Ричър.
— Намерихме го — каза Полинг.
30
На сребристата кутия отляво на синята врата имаше един под друг шест черни бутона. Най-горният звънец беше означен с табелка „Кублински“, написана на ръка с избеляло мастило с много правилен почерк. На най-долния звънец с черен маркер пишеше „Домакин“. Четирите звънеца по средата не бяха надписани.
— Ниски наеми — каза Полинг. — За кратки периоди. Наемателите често се изнасят и на тяхно място идват нови хора. С изключение на мистър и мисис Кублински. Съдейки по почерка, живеят тук открай време.
— Сигурно са се преместили във Флорида още преди петдесет години — каза Ричър. — Или са починали, но никой не е сменил табелката.
— Да позвъним ли на домакина?
— Извади една от твоите визитки. Закрий думата „Бивш“ с палеца си. Нека си помисли, че все още работиш във ФБР.
— Смяташ ли, че има нужда?
— Имаме нужда от всичко, с което разполагаме. В тази сграда явно живеят истински революционери. Не видя ли как ни гледаше Че Гевара? И макрамето?
Полинг натисна звънеца на домакина с един пръст с елегантен маникюр. Цяла минута по-късно от домофона се разнесе пращене. Може би някой каза думата „Да?“, „Кой?“ или „Какво?“. Или беше просто шум от статично електричество.
— Държавни служители! — каза Полинг.
Което донякъде си беше вярно. И тя, и Ричър бяха работили за Чичо Сам. Тя извади една визитна картичка от чантата си. От говорителя отново се разнесе пращене.
— Идва — предположи Ричър.
Докато още беше на работа и основната му задача беше да гони дезертирали войници, беше виждал много подобни сгради. Дезертьорите винаги търсеха наем, който се плаща в брой, и кратки договори. Опитът му показваше, че домакините на сградите обикновено оказват съдействие. Практиката беше те да получават безплатно жилище за това, че работят като домакини на цялата сграда, и не искаха да рискуват тази придобивка, като престъпват закона. Беше по-добре някой друг да отиде в затвора вместо тях.
Освен ако самият домакин не беше човекът, когото търсеха.
Но този явно нямаше какво да крие. Синята врата се отвори навътре и на прага се показа висок слаб мъж с мръсен потник. На главата си носеше плетена черна шапка, а лицето му беше със славянски черти и плоско като тухла.
— Да? — каза той.
Руският му акцент беше толкова силен, че все едно произнесе думата на родния си език, а не на английски.
Полинг размаха визитната си картичка, колкото той да успее да прочете няколко думи от нея.
— Разкажете ни за най-новия си наемател — каза тя.
— Най-новия? — повтори домакинът.
Не звучеше враждебно. Звучеше като сравнително интелигентен човек, който се бори с нюансите на чуждия език, но нищо повече.
— Някой нанасял ли се е през последните няколко седмици? — намеси се Ричър.
— Апартамент номер пет — отвърна човекът. — Преди една седмица. Отговори на обява във вестника, която собствениците ме накараха да пусна.
— Трябва да огледаме апартамента му — каза Полинг.
— Не знам дали мога да ви пусна — отвърна домакинът. — В Америка има закони.
— Свързано е със заплаха за националната сигурност — каза Ричър. — В Америка вече се спазват нови закони.
Човекът само сви рамене в отговор и извъртя дългото си слабо тяло в тесния коридор. Тръгна към
