добрият, а не лошият.
Ричър кимна.
— А аз току-що казах на Лейн къде се намира.
Те минаха през Хендън, пребориха се с последното кръстовище на Лондон и се качиха в южния край на магистрала М–1. Ричър натисна газта и малкият миникупър бързо ускори до 150 километра в час.
— Ами парите? — попита Полинг.
— Издръжка — отвърна Ричър. — Това е бил единственият шанс на Кейт да я получи. Ние смятахме, че парите са половината от печалбата за операцията в Буркина Фасо, и това наистина е така, но в очите на Кейт те са представлявали и половината от общите средства на семейството. Половината от капитала на Лейн. Тя има право на тези пари. Вероятно и тя е внасяла средства в началото. Изглежда, че Лейн използва жените си и за това. Освен за украса.
— Какъв план само — каза Полинг.
— Сигурно са сметнали, че няма друг начин. И вероятно са били прави.
— Да, но са допуснали грешки.
— Да. Ако наистина искаш да изчезнеш, не трябва да вземаш нищо със себе си. Абсолютно нищо. Това е фатална грешка.
— Кой е помогнал на Тейлър?
— Никой.
— Нали е имал партньор американец? По телефона.
— Била е самата Кейт. Ти беше наполовина права преди няколко дни. Наистина е била жена. Но не Ди Мари, а самата Кейт. Няма друг начин. Те са били в един отбор. Били са партньори. Тя е водела преговорите, защото Тейлър не е можел. И не е било никак лесно. Всеки път, когато Лейн е искал да чуе нейния глас, за да се увери, че е жива, тя е трябвало да изключва машината, а после отново да я включва.
— Ти наистина ли каза на Лейн къде е Тейлър?
— Почти. Не казах Бишъпс Парджетър. Успях да се сетя навреме. Казах му само Фенчърч Сейнт Мери. Но това е доста близо. А вече бях казал, че е в графство Норфък. Бях казал, че е на петдесет километра от Норич. И вече бях споменал Грейндж Фарм. Ще се сети. Може да се справи за две минути, ако разполага с добра карта.
— Имаме голяма преднина — каза Полинг.
— Поне два часа.
Полинг замълча.
— Какво? — каза Ричър.
— Преднината ни сега наистина е два часа. Но няма да остане толкова. Ние караме по дългия път, защото не познаваме английските шосета.
— Той също не ги познава.
— Да, но с него е Грегъри.
Ричър продължи да кара по М–1, подминавайки седем отбивки, като през цялото време се измъчваше от мисълта, че магистралата води на северозапад, а не на североизток. После кара по околовръстния път М–25 по часовниковата стрелка, за да излезе на М–11. Цялото това време беше загубено. Ако Грегъри прекараше Лейн направо през центъра на Лондон към южния край на М–11, щеше да намали преднината от два часа с точно толкова време, колкото беше отнело на Ричър да стигне до магистралата.
— Може би трябва да спрем и да се обадим по телефона — предложи Полинг. — Нали знаеш номера?
— Така поемаме доста голям риск — отвърна Ричър. — Когато се движиш по магистралата, отнема доста време да намалиш, да отбиеш, да паркираш, да намериш работещ телефон, да се обадиш и да се върнеш на пътя. Със скоростта, с която карат в Англия, това е много време. Ами ако никой не вдигне? Ако още са на полето и плевят? Ще трябва да се обадим няколко пъти.
— Трябва да се опитаме да ги предупредим. Не бива да забравяме за сестрата. И за Мелъди.
— Сюзан и Мелъди са в пълна безопасност.
— Откъде знаеш?
— Запитай се къде са Кейт и Джейд.
— Нямам представа къде са.
— Имаш — отвърна Ричър. — Знаеш много добре къде са те. Защото ги видя тази сутрин.
64
Те слязоха от магистралата при Нюмаркет и поеха към Норич по провинциалното шосе. Вече познаваха пътя, но това не им помагаше да се движат по-бързо. Караха напред, но видими резултати нямаше. Виждаше се само необятното небе, изметено от вятъра.
— Помисли за динамиката на ситуацията — каза Ричър. — Защо Кейт се обръща точно към Тейлър, за да й помогне? Как изобщо може да се обърне към някого от тях? Всички са верни до полуда на Лейн. Найт помогнал ли е на Ан? Все пак Кейт току-що е чула тази история. Дали е можела просто така да отиде при друг от убийците на Лейн и да му каже: „Ей, искаш ли да ми помогнеш да избягам оттук? Да прецакаме заедно шефа ти? Да му откраднем парите?“
— Те вече са имали връзка — каза Полинг.
Ричър кимна.
— Няма друго възможно обяснение. Вече са имали връзка. Може би отдавна.
— С жената на командващия офицер? Хобарт каза, че никой военнослужещ не би го направил.
— Каза, че никой
— Значи появата на Ди Мари е била като последната капка, след която чашата е преляла.
Ричър отново кимна.
— Кейт и Тейлър са изготвили план, а после са го приложили. Но първо са обяснили всичко на Джейд. Може би са си помислили, че ще е прекалено тежка травма за нея, ако не го направят. Накарали са я да се закълне да пази тайна, доколкото е възможно за осемгодишно дете. И то се е справило доста добре.
— Какво ли са й казали?
— Че вече е имала един нов татко, а сега ще има втори. Че вече е живяла в една нова къща, а сега ще живее в друга.
— Доста голяма тайна за едно дете.
— Тя не е запазила тайната докрай — отвърна Ричър. — Притеснявала се е. И е подредила всичко в главата си, като го е нарисувала. Може би е било стар навик. А може би майките винаги казват: „Нарисувай нещо, което после да ни покажеш.“
— За какво говориш?
— В стаята на момичето имаше четири рисунки. На бюрото й. Кейт не е почистила всичко както трябва. Или може би просто не ги е забелязала. На едната рисунка имаше голяма сива сграда, пред която имаше дървета. Отначало си помислих, че е Дакота Билдинг, гледана откъм Сентръл Парк. Но сега си мисля, че е била Грейндж Фарм. Сигурно са й показали снимки, за да я подготвят. Беше нарисувала дърветата точно такива, каквито са. С тънки прави стволове и кръгли корони. За да издържат на вятъра. Като светлозелени близалки на кафяви клечки. Имаше и рисунка на семейство. Аз си помислих, че бащата е Лейн. Но нещо в устата му не беше както трябва. Все едно половината му зъби бяха избити. Значи не е бил Лейн. Очевидно е бил Тейлър. С английските му зъби. Джуд явно е била очарована от тях. Така че е нарисувала новото си семейство. Тейлър, Кейт и тя самата. За да приеме по-лесно идеята.
— И ти смяташ, че Тейлър ги е докарал в Англия?
— Смятам, че Кейт е искала така. Може би дори го е помолила за това. Трябвало е да намерят
