снимката. Сестра ти Сюзан можеше да ти донесе паспорта на Тони. Можеше да го вземе в чантата си. Тогава в списъка на пътниците щеше да има трима души на име Джаксън, а не двама Джаксън и един Тейлър. Ако не беше използвал истинското си име, никой нямаше да може да те проследи до Англия.
Тейлър мълчеше.
— Телефонът в твоя апартамент беше нов — продължи Ричър. — Преди не си имал такъв, нали? Купил си го, за да можеш да оставиш номера на Сюзан записан в него.
— Защо да го правя? — попита Тейлър.
— Защото си искал Лейн да те намери тук.
Тейлър не отговори.
— Говорил си с Дейв Кемп в магазина — добави Ричър. — Казал си му всякакви ненужни подробности. А той е най-големият клюкар в графството. После си отишъл в странноприемницата, за да пиеш заедно с най- любопитните фермери. При тези обстоятелства трябваше да си стоиш вкъщи. С новото си семейство. Но ти не си искал да го направиш. Защото си искал да оставиш ясна следа. Защото си знаел, че Лейн ще наеме някой като мен. И си се постарал да помогнеш на този човек да те намери. Защото искаш да доведеш Лейн тук, за да се разправиш с него.
В стаята настъпи мълчание.
— Искаш да бъдеш на свой терен — каза Ричър. — И си решил, че това място е лесно за отбрана.
Мълчанието продължаваше. Ричър хвърли поглед към Кейт.
— Вие се разтревожихте — каза той. — Но не защото Лейн идва, а защото идва сега. Твърде рано.
Кейт не отвърна, но Тейлър кимна.
— Както вече ти казах, той излезе малко по-бърз, отколкото очаквахме. Но да, наистина искахме да дойде.
— Защо?
— Ти току-що го каза. Защото искахме да се разправим с него. Докрай. Веднъж завинаги.
— Защо точно сега?
— Вече ти казах.
— Репарациите за ранените войници не са толкова спешни.
Кейт Лейн вдигна очи към тях от стола, на който седеше.
— Бременна съм — каза тя.
68
В меката светлина на пламъците от огнището крехката красота на Кейт късаше сърцето. Тя продължи:
— Когато двамата с Едуард започнахме да се караме за пръв път, той ме обвини, че не съм му вярна. Което не беше истина. Но той беше бесен. Каза ми, че ако някога ме хване да му изневерявам, ще ми покаже колко съм го наранила, като направи на Джейд нещо, от което мен ще ме заболи още повече. Тогава влезе в такива подробности, че не искам да повтарям думите му. Не и сега, не пред нея. Но беше много страшно. Толкова страшно, че се опитах да си наложа да не го приемам насериозно. Но след като чух за Ан, Найт и Хобарт, вече знаех, че трябва да го приема точно така. По това време наистина имах какво да крия. Така че двете избягахме. И ето ни сега тук.
— А Лейн е по петите ви.
— Лейн заслужава това, което ще получи, мистър Ричър. Той е чудовище.
Ричър се обърна към Джаксън.
— Ти нямаше да поправяш багера, защото щеше да чистиш рововете, нали? Сега не вали и те изглеждат съвсем в ред. А ти не би загубил време да правиш нещо подобно. Не и сега. Не и при тези обстоятелства. Ще поправяш багера, защото се каниш да копаеш гробове.
— Поне един гроб — обади се Тейлър. — А може би два или три, докато всички от екипа не си тръгнат и не ни оставят на мира. Имаш ли проблем с това?
В самолета Ричър беше казал: „Ние ще намерим Тейлър, Лейн ще се оправи с него, а после аз ще се оправя с Лейн.“ Полинг го беше попитала: „Как?“ И Ричър беше отговорил: „Ако преценя, че екипът ще се разпадне, когато Лейн го няма, ще оставя другите живи. Но ако някой от тях прояви желание да заеме мястото му, ще се наложи да очистя и него. И така нататък, докато екипът наистина се разпадне.“
Полинг беше казала: „Доста брутално.“
И Ричър беше попитал: „В сравнение с какво?“
Той погледна Тейлър право в очите и каза:
— Не. Май нямам никакъв проблем с това. Просто не съм свикнал да се срещам с хора, които са настроени на същата вълна като мен.
— Ще задържиш ли своя милион?
Ричър поклати глава.
— Смятах да го дам на Хобарт.
— Добре — каза Кейт. — Така от нашите пари ще останат повече за другите.
— Мис Полинг? — каза Тейлър. — Вие имате ли проблем с това?
— Би трябвало — отвърна тя. — Би трябвало да имам огромен проблем. Все пак преди много години положих клетва да браня закона.
— Но?
— Но не мога да накажа Лейн по никакъв друг начин. Така че не, нямам проблем.
— Значи сме в играта — каза Тейлър. — Добре дошли на борда.
След като си изпиха чая, Джаксън отведе Ричър в един килер зад кухнята и отвори шкафа над пералнята. Вътре бяха наредени четири автоматични карабини „Хеклер и Кох“, G–36. Това беше доста модерен модел, който се появи на въоръжение в армията точно преди да приключи кариерата на Ричър. Така че той не беше много запознат с него. Цевта му беше дълга петдесетина сантиметра, оръжието беше със сгъваем приклад и изглеждаше съвсем обикновено, с изключение на една огромна надстройка, в която беше монтиран обемист оптически мерник. Карабината 5,56 милиметров стандартен калибър на НАТО и както повечето немски оръжия изглеждаше много скъпа и изработена твърде прецизно.
— Откъде ги взе? — попита Ричър.
— Купих ги — отвърна Джаксън. — От един корумпиран началник на военен склад в Холандия. Сюзан отиде да ги вземе.
— Специално заради Лейн ли?
Джаксън кимна.
— Последните седмици бяха доста напрегнати. Трябваше да планираме всичко.
— Могат ли да бъдат проследени?
— Според документите на холандеца оръжията са унищожени при учебен инцидент.
— Имаш ли амуниции?
Джаксън застана в другия край на килера и отвори още един шкаф, по-ниско до пода. Вътре имаше редица кални гумени ботуши, а зад нея мътно блестеше черен метал. Много черен метал.
— Седемдесет пълнителя — каза Джаксън. — Две хиляди и сто патрона.
— Би трябвало да стигнат.
— Не можем да ги използваме. Не повече от три-четири изстрела. Карабините гърмят много силно.
— Близо ли са ченгетата?
— Не особено. Предполагам, че най-близките ченгета са в Норич, освен ако случайно точно в този момент някоя патрулка не минава наблизо. Но хората тук все пак имат телефони. А някои от тях дори знаят как се борави с тях.
— Можеш да изключиш плашилото за птици за един ден.
— Очевидно. Но всъщност не би трябвало да използвам и него. В органичните ферми няма нужда от такива плашила. Когато не се използват пестициди, остават много насекоми за птиците. Така че те не нападат семената. Рано или късно хората ще се сетят и за това.
— Значи и плашилото е ново?
