джинсите и шлифера. Показа му квадратно парче мокет, взето от къщата на Бар, както и нишките от него, открити на мястото на инцидента. Показа му старите войнишки обувки „Кларк“ и му обясни как каучуковата подметка е идеално средство за пренасяне на всякакви полепнали частици. Показа му малките драскотини по бомбетата на обувките, както и местата, където парченца от кожата се бяха полепили по бетона. Показа му проби от циментовия прах, който Джеймс Бар беше внесъл в къщата си и техниците бяха открили в гаража, в кухнята и дневната му. Показа му сравнителна проба от пода на гаража, както и доклада от лабораторията, в който се установяваше, че е един и същ прах.
Ричър прегледа внимателно разпечатките от обажданията в полицията и в бърза помощ, както и от радиотрафика между патрулните коли. После изчете набързо протокола от мястото на инцидента, данните от първоначалния оглед на униформените полицаи, от криминологичната експертиза на хората на Белантонио, резултата от хрумването на Емерсън относно брояча на паркинга. После прочете доклада за самия арест, отпечатан и закачен с кабарче на дъската заедно с останалите документи. В него се описваше използваната от командосите тактика, пълната изненада на спящия заподозрян, идентифицирането му по шофьорската книжка в джоба на панталона. Резултатите от предварителния медицински преглед. Залавянето на кучето от специалните полицейски дресьори. Дрехите в гардероба. Обувките. Оръжията в мазето. Прочете свидетелските показания. На служителя в наборното бюро, чул шест изстрела. Записът на самите изстрели, предоставен от мобилния оператор. С прикрепена графика — назъбената линия на фоновия шум с шестте резки, добре очертани пика. Гледани от ляво на дясно, те отговаряха напълно на последователността, описана от Хелън Родин.
Ричър огледа пушката. Беше запечатана в прозрачен найлонов калъф. Прочете бележките на дъската над нея. „Спрингфийлд M1 А Супер Мач“, пълнител за десет патрона, от които четири бяха още вътре. Цялата покрита с отпечатъците на Бар. С драскотини отдолу по ложата, отговарящи напълно на люспите лак, открити в гаража. Невредимият куршум, изваден от фонтана. Балистична експертиза, доказваща изстрелването на куршума именно от тази цев. Още една, сочеща, че следите по гилзата са именно от изхвъргача на този затвор. Всичко беше от ясно по-ясно. Случаят беше приключен.
— Е, добре, стига толкова — каза Ричър.
— Страхотно, нали? — запита Белантонио.
— Най-добрите улики, които някога съм виждал.
— По-добри от сто доклада със свидетелски показания.
Ричър се усмихна. Това беше любим израз на криминалистите.
— Има ли нещо, което ви смущава? — запита той.
— Нищо — отвърна Белантонио. — Абсолютно нищо.
Ричър се загледа в отражението си в прозореца на доджа. От тъмното стъкло новата му бяла риза изглеждаше сива.
— Защо не си е прибрал конуса? — запита той. — Можел е да го метне отзад във вана, преди да офейка.
Белантонио не отговори.
— И защо му е притрябвало да си плаща паркинга? — продължи Ричър.
— Аз съм криминалист — каза Белантонио. — Не психолог.
В този момент влезе Емерсън и застана до тях, явно очаквайки да се наслади на пълната капитулация на Ричър. И Ричър не го разочарова. Здрависа се и с двамата и ги поздрави с успешно приключения случай.
Тръгна обратно по стъпките си — една пряка на север и четири на изток, мина под надлеза на шосето и се насочи към черната стъклена кула. Минаваше пет следобед и слънцето грееше в гърба му. Стигна до пешеходната зона. Фонтанът продължаваше да се пълни. Нивото се беше повишило с още три сантиметра. Влезе в сградата покрай емблемата на Ен Би Си и се качи в асансьора. Този път Ан Яни я нямаше по коридорите. Може би се готвеше за новините в шест.
Намери Хелън Родин зад старото й бюро.
— Гледай ме в очите — каза той.
Тя го погледна в очите.
— Избери си, което искаш клише: доказателствата са железни, гранитни, 24 карата. Надеждни като швейцарски часовник. Солидни като решетка на ролс-ройс.
Тя мълчеше и го гледаше.
— Долавяш ли съмнение в погледа ми? — запита той.
— Не — отвърна тя. — Не долавям.
— Тогава е време да се обадиш на психиатъра. Ако това ти е целта, разбира се.
— Човекът заслужава съдебна защита, Ричър.
— Човекът е убиец.
— Не можем просто така да го линчуваме.
Ричър се замисли за миг. После кимна.
— Психиатърът трябва особено да наблегне на брояча — каза той. — Все пак кой, освен луд би платил за десет минути, дори и да не е тръгнал да убива! На мен лично ми се струва доста смахнато. Такава съвестност! Сякаш през цялото време се е притеснявал да не наруши закона. Може пък наистина да е бил побъркан. Нали разбираш, може да не е съзнавал какво прави!
Хелън Родин си записа нещо в бележника.
— Непременно ще наблегна на това.
— Искаш ли да хапнем някъде?
— Ние сме опоненти по това дело.
— Е, вече обядвахме заедно.
— Само защото исках да те помоля за услуга.
— Което не ни пречи да се държим цивилизовано.
— Ще вечерям с баща ми.
— И с него сте опоненти.
— Да, но той ми е баща.
Ричър не отговори.
— Добре ли се държаха полицаите? — попита тя.
Ричър кимна.
— Бяха любезни.
— Едва ли са се зарадвали да те видят. Те така и не разбират какво правиш тук.
— Нямаше от какво да се притесняват. Разработката е изпипана перфектно.
— Операта не свършва, докато не пее дебелата певица.
— Тя пее от пет часа в петък следобед — каза той. — И то доста гръмко.
— Може след вечеря да се видим някъде за по едно питие — предложи тя. — Ако успея да се отскубна навреме. На шест преки на север оттук има бар с телевизори. В понеделник вечер това е единственото място в града, където може да се отиде. Ще гледам да се отбия и да се видим, ако си там. Но нищо не обещавам.
— Нито пък аз — отвърна Ричър. — Може по това време да съм в болницата, за да изключа апаратурата на Джеймс Бар.
Той слезе с асансьора до партера, където откри Роузмари Бар да го чака във фоайето. Помисли си, че току-що е пристигнала от болницата, позвънила е на Хелън Родин и тя й е казала, че тъкмо си е тръгнал и слиза надолу. Затова бе останала там да го изчака. Видя я да крачи нервно напред-назад по една и съща права линия между асансьорите и изхода.
— Може ли да поговорим? — попита тя.
— Отвън — каза той.
