Един изстрел

— Бях много буен като млад.

Тя се усмихна неуверено. Може би се шегуваше, а може би не.

— Искате ли чипс?

— Благодаря, вече ядох.

— Казвам се Санди — обяви тя.

Всички все Санди се казвате, помисли си Ричър.

— Джими Рийс — представи се на свой ред той.

В погледа й прочете изненада. Това му се стори странно. Но си каза, че може би някое от гаджетата й се казваше Джими Рийс. Или пък наистина беше почитателка на „Янкис“.

— Много ми е приятно, Джими Рийс — каза тя.

— И на мен — рече той и се извърна към телевизора.

— Отскоро си в града, нали? — попита тя.

— Обикновено във всеки град съм отскоро — отговори той.

— Е, ако си падаш само донякъде по футбола, може пък да се навиеш да ме заведеш другаде.

— Например?

— Например на някое по-тихо местенце. И по-усамотено…

Той не каза нищо.

— Имам кола — добави тя.

— А имаш ли години за шофьорска книжка?

— Имам години и за доста други неща. В някои от които съм много печена.

Ричър си замълча. Тя се раздвижи на стола си. Отблъсна се от масата и погледна надолу.

— Харесват ли ти джинсите ми? — попита го.

— Според мен доста добре ти стоят.

— И аз така мисля. Лошото е, че са прекалено тесни и с тях не може да се носи бельо.

— Всеки с кръста си…

— Смяташ ли, че разкриват фигурата ми?

— Е, поне са непрозрачни. На мен това обикновено ми стига.

— Представи си обаче как ги смъкваш…

— Не мога. Първо ще трябва да ги обуя, а не се виждам в тях.

Тя присви очи.

— Да не си гей?

— А ти да не си проститутка?

— Нищо подобно! Работя в магазина за авточасти.

Тя млъкна и се замисли. Известно време прехвърляше усилено нещо в мозъка си. И изведнъж смени тактиката — скочи с писък от стола, замахна и го зашлеви през лицето. И писъкът, и плесницата отекнаха силно в препълнения бар. Всички погледи се насочиха към тях.

— Нарече ме курва — запищя тя. — Нарече ме мръсна курва.

Чу се стържене от крака на столове по дървения под. Няколко мъже наскачаха от масите. Едри мъже, с джинси и тежки обувки. Селски момчета. Бяха петима на брой и си приличаха като близнаци.

Момичето се усмихваше победоносно.

— Това са братята ми — заяви гордо тя.

Ричър не каза нищо.

— Ти ме нарече курва пред братята ми!

Петимата стояха и ги гледаха.

— Тоя ме нарече курва — зави повторно тя.

Първо правило: изправи се и бъди готов.

Второ правило: покажи им с кого си имат работа.

Ричър се изправи бавно. Беше метър и деветдесет и три, около сто и десет килограма, със спокоен поглед, отпуснал лениво ръце.

— Нарече ме курва — изскимтя отново тя.

Трето правило: разбери кой е водачът.

Бяха петима. А всяка група от петима мъже се състои от водач, двама нахъсани и двама недотам нахъсани последователи. Успееш ли да елиминираш водача и едното или двете му нахъсани другарчета, значи си спечелил. Недотам ентусиазираните се обръщат и дим да ги няма. Така че при кръчмарските сбивания няма такова нещо като петима срещу един. Обикновено са двама, най-много трима срещу един.

Четвърто правило: водачът е този, който прави първия ход.

В случая първия ход го направи един едър грубоват младеж, около двайсетгодишен, с кръгло червендалесто лице и гъста сламеноруса коса. Той пристъпи напред, а останалите се строиха плътно зад него от двете му страни, като връх на копие. На свой ред Ричър пристъпи крачка напред, за да ги пресрещне. Масата в ъгъла си има своите предимства, но и един недостатък: от нея няма накъде да мърдаш, освен напред.

Не че той имаше нещо против.

Защото петото правило гласеше: никога не отстъпвай.

Имаше и шесто: не чупи мебелите.

Защото изпочупиш ли мебелировката в един бар, собственикът се замисля за застраховката си, застрахователните компании на свой ред изискват полицейски доклад, а първото нещо, което прави полицията, като пристигне на мястото на инцидента, е да откара всички в участъка за изясняване на обстановката. Което на практика означава: За всичко е виновен външният човек.

— Той ме нарече курва — обади се момичето с умолителен глас. Сякаш още не можеше да се съвземе от обидата.

Беше застанала леко встрани и поглеждаше ту Ричър, ту петимата, от което главата й се въртеше като на тенис мач.

— Излизай навън — каза едрият младеж.

— Плати си сметката първо.

— Ще я платя после.

— Няма да можеш.

— Мислиш ли?

— Мисля. По това се различаваме с теб.

— По какво?

— По това, че аз мисля.

— Много ти мели ченето, приятел.

— Това ти е най-малкият проблем.

— Нарекъл си сестра ми курва.

— Ти с девствени ли предпочиташ да спиш?

— Излизай, приятел, или ще ти счупя главата още тук.

Седмо правило: действай пръв.

— Добре — каза Ричър. — Да излезем.

Едрият се усмихна.

— След вас, моля — каза Ричър.

— Ти стой тук, Санди — каза едрият.

— Обичам да гледам кръв — отвърна тя.

— Не се съмнявам — каза Ричър. — Веднъж в месеца като видиш кръв, сигурно изпитваш голямо облекчение.

— Излизай! — извика едрият. — Веднага!

После се обърна и подкара останалите към вратата. В колона по един петимата се запровираха между масите. Тежките им обувки тропаха по дървения под. Санди ги следваше. Откъдето минеха, всички се