открият. Днес цял ден ме търсят.
— Не ме интересуват наградите.
— Ами тогава го направи за слава — каза той. — За удоволствие. За професионално удовлетворение.
Той се наведе на една страна и измъкна от задния си джоб салфетката с номера на Хелън. Подаде й я с два пръста през процепа на прозореца. Ан Яни я пое предпазливо, като гледаше да не докосва пръстите му.
— Обади се на Хелън — каза той. — Още сега. Тя ще гарантира за мен.
Ан Яни извади от чантичката си мобилен телефон и набра номера. После му върна салфетката. Сложи телефона до ухото си и се заслуша.
— Хелън Родин? — каза тя. После вдигна нагоре прозореца, за да не чува Ричър разговора й. Той прие на доверие, че наистина говори с Хелън. Защото можеше само да е поела салфетката, а да е набрала съвсем различен номер. Не 911, понеже я бе видял да натиска десет цифри, но като нищо можеше да се е обадила направо на дежурния по участък. Всеки уважаващ себе си репортер сигурно знаеше номера наизуст.
Но Ан Яни наистина говореше с Хелън. Защото в един момент свали прозореца докрай и му подаде телефона.
— Това истина ли е? — попита го Хелън.
— Мисля, че самата тя още не е решила — отвърна Ричър. — Но може и да свърши работа.
— Дали е разумно?
— Разполага с всички необходими ресурси. Освен това за нас е добре, ако медиите са в течение.
— Дай й телефона.
Ричър подаде апарата обратно през прозореца. Този път Ан Яни не вдигна стъклото и той чу разговора й с Хелън. Отначало гласът й звучеше скептично, после неутрално и накрая — донякъде убедено. Разбраха се още на следващата сутрин да се видят на четвъртия етаж. След което Ан Яни затвори.
— Пред кантората й има полицай — каза Ричър.
— Знам, тя ми каза — отвърна Ан Яни. — Но търсят теб, не мен.
— И как точно ще постъпиш?
— Още не съм решила.
Ричър замълча.
— Предполагам, че най-напред трябва да разбера мотивите ти — продължи тя. — Естествено, на теб не ти пука за Джеймс Бар. Значи правиш го заради сестрата. Роузмари, така ли беше?
Ричър я наблюдаваше внимателно, тя — него. Погледът й беше проницателен, поглед на професионален журналист.
— Отчасти заради Роузмари — отговори той.
— Но?
— Може би го правя и заради кукловода. Който си е въобразил, че е голям хитрец. А това не ми харесва. Направо ме дразни. Иска ми се да му покажа кой е по-хитрият.
— Значи заради едното предизвикателство?
— Той е наредил да убият момичето, Яни. Тя беше една малка глупачка, която си търсеше приключения. Единствената й вина е, че нагази където не трябваше. Затова той заслужава възмездие. Това е за мен предизвикателството.
— Ти съвсем бегло си я познавал.
— Което не я прави по-малко невинна.
— Е, добре.
— Добре какво?
— Ен Би Си ще се бръкне да плати на Франклин. Да видим какво ще излезе от тая работа.
— Благодаря ти — каза Ричър. — Наистина.
— Има защо — отвърна тя.
— И още веднъж ти се извинявам. Задето те уплаших.
— За малко не умрях от ужас.
— Много съжалявам.
— Друго има ли?
— Да. Трябва да ползвам колата ти.
— Моята кола?
— Да, твоята.
— За какво ти е?
— За да спя в нея и да ида до Кентъки.
— Какво ще търсиш в Кентъки?
— Там се намира една част от пъзела.
Ан Яни поклати глава.
— Това е налудничаво.
— Аз шофирам внимателно.
— Караш ме да оказвам съдействие на един престъпник, беглец от закона.
— Не съм престъпник — отвърна Ричър. — Щях да бъда, ако бях признат за виновен от съда. Следователно не съм и беглец от закона. Не съм бил арестуван, не са ми повдигнати обвинения. Просто съм заподозрян, това е всичко.
— Не мога да ти заема колата си, след като цяла вечер съм пускала портрета ти по телевизията.
— Можеш да кажеш, че не си ме познала. Портретът ми е рисунка, не снимка. Може да не е била съвсем точна.
— Косата ти е различна.
— Ето, виждаш ли! Тази сутрин се подстригах.
— Но бих те познала по име. Не очакваш да услужа с колата си на непознат, нали? Без поне да го попитам за името му…
— Може да съм ти дал фалшиво име. Запознала си се с някакъв мъж с различно име, който не е приличал много на рисунката.
— И как се е казвал мъжът?
— Джо Гордън — отвърна Ричър, без да се замисли.
— Кой е той?
— Играел е на втора база в „Янкис“ през 1940-а. Тогава са се класирали на трето място. Не по негова вина. Той е продължил да играе и е направил зашеметяваща кариера. Играл е точно хиляда мача и има точно хиляда спечелени точки.
— Много знаеш.
— Утре ще знам още повече, ако ми заемеш колата си.
— А как ще се прибера вкъщи тази вечер?
— Аз ще те закарам.
— Така ще разбереш къде живея.
— Вече знам, проверих по регистрацията на колата ти. За да съм сигурен, че е твоя.
Ан Яни не каза нищо.
— Не се бой — продължи Ричър. — Ако исках да ти причиня зло, отдавна щях да съм го направил, нали така?
Тя не отговори.
— Аз карам внимателно — каза той. — Ще те оставя у вас жива и здрава.
— Ще си повикам такси — каза накрая тя. — Така е по-добре за теб. По това време пътищата са празни, а тази кола се разпознава отдалеч. Полицаите знаят, че е моя. Все ме спират. Уж защото карам бързо, а всъщност, за да ми поискат автограф или да ми надничат в деколтето.
Тя отново позвъни по мобилния си телефон и каза на шофьора да я вземе от гаража. После слезе от колата, като остави двигателя да работи.
— Паркирай я в някой тъмен ъгъл — каза му тя. — И изчакай до утрешните задръствания, преди да
