— От третия — каза той. — При него убиецът е влязъл в ритъм. Първият изстрел е бил за загряване на цевта, после един за проверка на мерника, после веднага още един, за да се свърши работата. След това кратка пауза. Погледът му се е задържал за миг в мерника, колкото да се убеди, че жертвата е повалена. След което е изгърмял и останалите три.
— Коя е третата поред жертва? — попита Хелън.
— Жената — отвърна Франклин.
Лински се обади на Ченко, после на Владимир и накрая на Соколов. Обясни им задачата и им нареди да се съберат заедно. Кантората на Франклин нямаше заден изход. Само външното стълбище. Колата на обекта беше отвън, на паркинга. Детска игра.
— Я ми разправи за жената — каза Ричър.
Франклин прелисти бележките си. Пренареди ги по важност.
— Казва се Олийн Арчър — започна той. — Бяла, омъжена, без деца, трийсет и седем годишна, живеела е някъде в западните предградия.
— Работила е в сградата на Държавната автомобилна инспекция — продължи Ричър. — Ако наистина тя е била целта, Чарли е трябвало да знае с точност къде е и в колко излиза от работа.
Франклин кимна.
— Била е служителка на самата инспекция. От година и половина.
— С какво точно се е занимавала?
— Началник на администрацията. С канцеларска работа, с какво друго?
— Да не е нещо, свързано с работата й?
— Недоволен клиент? — каза Франклин. — Бавно обслужване? Лоша снимка на шофьорската книжка? Съмнявам се. Проверих в националната база данни. Няма нито един регистриран случай на служител от автомобилна инспекция, убит от клиент. Такива неща просто не се случват.
— Нещо в личния й живот тогава? — попита Хелън Родин.
— Нищо, което да ми направи впечатление — каза Франклин. — Най-обикновена жена. Но продължавам да ровя. Ще стигна още по-надълбоко. Все нещо отнякъде ще изскочи.
— Побързайте — каза Роузмари Бар. — Заради брат ми. Трябва да го отървем.
— За това ще ни трябва медицинска експертиза — обади се Ан Яни. — И то не от психиатър, а от обикновен лекар.
— Ен Би Си ще плати ли за това? — попита Хелън Родин.
— Ако има шанс да помогне, да.
— Трябва да помогне — каза Роузмари. — Защо да не помогне? Болестта на Паркинсон си е нещо реално, нали? Или я имаш, или я нямаш.
— Може да помогне на процеса — каза Ричър — като убедителен довод за невъзможността Джеймс Бар да е застрелял онези хора. С което да се изгради правдоподобна алтернативна хипотеза и да се насочи следствието в друга посока. Обикновено в такива случаи се прилага презумпцията за невинност.
— Правдоподобна хипотеза, презумпция за невинност… — повтори Франклин. — Големи приказки. Освен това да се осланяме на презумпцията за невинност е твърде рисковано. Най-добре би било да принудим Алекс Родин да оттегли изобщо обвиненията си. Което означава първо да убедим Емерсън.
— Аз лично не мога да разговарям нито с единия, нито с другия — каза Ричър.
— Но аз мога — каза Хелън.
— Аз също — добави Франклин.
— Ами че и аз мога! — обади се пак Ан Яни. — Всички можем, с изключение на теб.
— Можете, но дали ще искате? — попита Ричър.
— Защо да не искаме? — рече Хелън.
— Тази роля може да не ви допадне.
— Защо да не искаме? — повтори Хелън.
— Помисли само — каза Ричър. — Карай отзад напред. Това, че убиха Санди, а и онази история в бара с телевизорите в понеделник вечер — защо се случиха тези неща според теб?
— За да бъдеш натопен ти — отвърна Хелън. — За да ти попречат да повлияеш на делото.
— Именно — каза Ричър. — Два опита, една и съща цел, една и съща стратегия, един и същ извършител.
— Очевидно.
— А онази история в понеделник е започнала с проследяването ми от хотела. Санди, Джеб Оливър и останалите им приятелчета са обикаляли квартала с колата си или са изчаквали някъде наблизо, докато някой им се е обадил, за да им каже къде съм. Което значи, че аз съм бил проследен не само от, но и
— Това вече сме го минавали.
— Да, но откъде кукловодът е научил името ми? Как изобщо е разбрал, че съм в града? Откъде е знаел, че наоколо има човек, който може да му създаде потенциален проблем?
— Някой му е казал.
— Да, но кой? Кой е знаел това още рано в понеделник?
Хелън се замисли.
— Баща ми — каза тя. — Знаел е още от сутринта. Също и Емерсън, предполагам. Той е разбрал малко по-късно. С баща ми сигурно са се съветвали помежду си. Двамата веднага биха влезли във връзка, ако е имало опасност делото да дерайлира.
— Точно така — каза Ричър. — След което единият се е обадил на кукловода. Много преди обяд в понеделник.
Хелън мълчеше.
— Освен ако единият от двамата не е самият кукловод — добави Ричър.
— Зека е кукловодът. Ти сам го каза.
— Казах, че Зека е шеф на Чарли. Това е всичко. Изобщо не знам дали той е върхът на пирамидата, или има някой по-нагоре.
— Прав си — каза Хелън. — Но не ми харесва накъде се насочват мислите ти.
— Някой е влязъл във връзка с кукловода — продължи Ричър. — По това две мнения няма. И това е бил или баща ти, или Емерсън. Два часа след като съм слязъл от автобуса, се е знаело за мен. Така че единият от двамата е замесен, а другият така и така няма да ни помогне, защото смята случая за приключен и не иска усложнения.
Настана тишина.
— Трябва да се връщам на работа — каза Ан Яни.
Никой не й отговори.
— Ако има нещо, обадете ми се — добави тя.
Стаята беше притихнала. Ричър не каза нищо. Ан Яни стана и се приближи до него. Протегна ръка.
— Ключовете — каза тя.
Ричър бръкна в джоба си и й ги подаде.
— Благодаря — каза той. — Хубава кола.
Лински проследи с поглед мустанга, докато се отдалечаваше на север. Грохотът на двигателя се чуваше през две преки. После улицата утихна и Лински извади телефона си.
— Жената от телевизията си тръгна — каза той.
— Частният детектив ще остане на работа — каза Зека.
— Ами ако другите излязат заедно? — попита Лински.
— Дано да не стане така — каза Зека.
— А ако все пак си тръгнат заедно?
— Тогава ги очистваш всичките.
— Има ли лекарство срещу паркинсон? — попита Роузмари Бар.
