журналисти за жертвите на такава трагедия. От друга страна, може би беше поласкана, че знаменитост като Ан Яни й е дошла на крака, и това си каза думата.
— Е, добре — каза тя. — Какво точно искате да знаете? Олийн беше прекрасен човек и всички в службата скърбим за нея.
— Интересува ни по-скоро съпругът й — каза Хелън.
— Не го познавам лично — каза жената.
— Олийн не ви ли е говорила за него?
— Случвало се е. Понякога, не често. Казва се Тед, доколкото знам.
— С какво се занимава?
— Бизнесмен е. Не знам точно какъв му е бизнесът.
— Олийн споменавала ли е пред вас, че е изчезнал?
— Изчезнал ли?
— Преди два месеца Олийн подала сигнал в полицията, че е изчезнал.
— Сега си мисля, че изглеждаше много притеснена. Но си казах, че мъжът й има проблеми с бизнеса. Всъщност, доколкото съм чувала, проблемите му започнали преди година-две. Затова Олийн била принудена да тръгне отново на работа.
— Тя не е ли работила през цялото време?
— О, не. Струва ми се, че преди години е ходила на работа, после се е отказала. Докато в един момент се принудила пак да тръгне. Поради стечение на обстоятелствата. Като в приказката за Пепеляшка, само че обратното.
— От принцеса става Пепеляшка — подхвърли Ричър.
— Нещо такова — каза жената. — Имаше нужда от пари, затова тръгна на работа, но ми се струва, че се срамуваше.
— Бихте ли ми разказали по-подробно за нея? — помоли Ан Яни.
— Олийн беше много затворена — каза жената.
— Важно е.
— Струваше ми се разсеяна, някак потисната. Не приличаше на себе си. Около седмица преди да я убият излезе от работа и не се върна цял следобед. Това също не беше в неин стил.
— А имате ли представа какво е правила?
— Не, никаква.
— Всичко, което сте в състояние да си спомните за съпруга й, ще ни е от полза.
Жената поклати глава.
— Казва се Тед. Само това знам за него.
— Е, добре. Благодаря ви — каза Хелън, обърна се и тръгна към колата. Ричър и Ан Яни я последваха. Жената ги изпрати с поглед. Изглеждаше някак засрамена, сякаш току-що я бяха скъсали на изпит.
Ан Яни каза:
— Задраскваме приятелка номер едно. Но не се притеснявайте, обикновено първият в списъка не става за нищо. Винаги е така. Понякога първия направо го прескачам и карам нататък.
На Ричър му беше неудобно на задната седалка. Джобът на панталоните му се беше извъртял назад и някаква монета му се забиваше в хълбока. Той се изви настрани и я извади. Беше от двайсет и пет цента — новичка и лъскава. Той я повъртя замислено в ръцете си и я пъхна в другия си джоб.
— Съгласен съм — каза той. — Трябваше направо да я прескочим. Аз съм виновен. Разбира се, че една колежка от службата никога нищо не знае. Хората се боят да се доверяват на колеги. Особено ако от принцеси са станали пепеляшки.
— Съседката ще знае повече — каза Ан Яни.
— Да се надяваме — отвърна Хелън.
Попаднаха в задръстване — в момента много хора пътуваха от източните към западните предградия и колите едва пълзяха. Ричър отново поглеждаше ту часовника си, ту през прозореца.
Роузмари Бар се размърда на стола си и напрегна китки да се освободи от стягащата я лента.
— Знам, че Чарли е извършил убийството — каза тя.
— Чарли? — повтори Зека.
— Така нареченият
— Ченко — каза Зека. — Да, той беше. Тактически планът беше изцяло негов. И се справи много добре. Разбира се, дребният ръст помогна. Беше обул собствените си обувки, напъхани в тези на брат ти. И си беше навил ръкавите и крачолите на панталона.
— Само че и
— Кои сте вие? — попита Зека. — И какво точно знаете?
— Хелън Родин знае всичко.
— Ти ще я освободиш като свой адвокат. Ще прекратиш договора. Оттам нататък тя няма да има право да повтори нищо от това, което е научила във връзка с делото в служебното си качество. Така ли е, Лински?
Лински кимна. Той беше на около два метра от тях, седнал на дивана, облегнат на една страна, за да си почива гръбнакът му.
— Така е по закон — отвърна той. — Поне тук, в Америка.
— И Франклин знае — каза тя. — Също и Ан Яни.
— Слухове — каза Зека. — Хипотези, теории, спекулации. Без всякакви убедителни доказателства. Освен това кой ще им повярва точно на тях? Частните детективи и телевизионните журналисти си изкарват хляба, като продават най-невероятни и абсурдни обяснения на подобни събития. Само това може да се очаква от тях. Слухове и хипотези. Би било странно, ако не ги измисляха. Чувал съм, че един от вашите президенти е убит преди повече от четирийсет години, а такива като тях още твърдят, че истината тепърва ще излезе наяве.
Роузмари не отговори.
— Твоите показания ще бъдат определящи за хода на делото — каза Зека. — Ще отидеш при Родин и ще се закълнеш, че брат ти е намислил и лично е планирал всичко. Че още от самото начало ти е споделил намеренията си. В най-големи подробности. Място, дата, час, всичко. Ще заявиш, че за свое най-голямо съжаление не си го взела насериозно и че вечно ще се разкайваш за това. После някой некадърен обществен защитник ще хвърли едно око на показанията ти, ще пледира, че брат ти е виновен, и всичко ще приключи.
— Няма да го направя — каза Роузмари Бар.
Зека я погледна право в очите.
— Ще го направиш — каза той, — уверявам те. Само след двайсет и четири часа
В стаята настана тишина. Роузмари погледна към Зека, като че имаше да му каже нещо. После отмести поглед встрани. Но Зека й отговори, сякаш бе изрекла неизреченото. Сякаш я бе чул и разбрал:
— Не, няма да бъдем с теб, когато даваш показания — каза той. — Но ще знаем какво си говорила. До няколко минути. И изобщо не си помисляй вместо към кабинета на Родин да завиеш по погрешка към автогарата. Първо, това ще струва живота на брат ти. И второ, няма място на света, където да не можем да те открием.
Роузмари мълчеше.
— Както и да е — каза Зека. — Да не спорим сега. Това е безсмислено. И непродуктивно. Ти ще им кажеш точно това, което се иска от теб. Няма как да не им го кажеш. Ще видиш сама. Ще се молиш да им го
