единайсет случая всеки ден на разсъмване пристигал един камион откъм юг. През целия ден различни коли напускали складовете и се отправяли на север и запад. Грей бе записал направленията им според регистрационните номера. Навярно бе използвал бинокъл. Градовете бяха разпръснати по цялата карта — от Калифорния чак до Масачусетс. През тези първи единайсет дни бяха записани единайсет пристигнали камиона и шейсет и седем отпътували. Средно по един пристигнал и шест отпътували — предимно малки камиончета. Вероятно се събираше около един тон товар на седмица.
Първата част от дневника на Грей покриваше една календарна година. Втората обхващаше следващата година. Този път Грей бе успял да проведе наблюдение девет пъти. Беше видял петдесет и три отпътуващи камиона — приблизително същата бройка и същите направления. Но списъкът на пристигащите камиони се променяше. През първата половина на годината идваха по един дневно, както преди. Но през вторите шест месеца скоростта на доставките се увеличаваше. Вече пристигаха по два камиона седмично.
През последните дванайсет дни от наблюдението нещата пак се променяха. Периодът започваше само пет месеца преди смъртта на Грей. От миналата есен до февруари отново бяха записани по шест отпътуващи камиона с приблизително същите направления. Но нямаше пристигащи камиони. Нито един. От миналата есен само изнасяха, без да пристига нищо.
— И какво? — запита Финли.
Роскоу се облегна назад с широка усмивка. Вече знаеше всичко.
— Очевидно, нали? Те внасят фалшиви пари. Печатат ги във Венецуела, сигурно Клайнър е уредил нещо около новия си химически завод. Парите пристигат с кораб и продължават по магистралата от Флорида до склада в Маргрейв. После се разпределят на север и запад към големите градове — Лос Анджелис, Чикаго, Детройт, Ню Йорк, Бостън. Там потъват в паричния поток. Това е международна мрежа за пласиране на фалшиви пари. Просто като две и две, Финли.
— Смяташ ли?
— Естествено. Спомни си за Шърман Столър. Той пътува към Флорида, за да посрещне кораба в Джаксънвил Бийч. Тъкмо наближава, когато ченгетата го спират за превишена скорост. Затова е бил толкова развълнуван. И затова е викнал тъй бързо адвоката, нали?
Финли кимна.
— Всичко съвпада — продължи Роскоу. — Представи си картата на Щатите. Парите се печатат в Южна Америка и тръгват по море. Пристигат във Флорида. Продължават на югоизток и от Маргрейв посоките се разклоняват. Към Лос Анджелис на запад, Чикаго в средата, Ню Йорк и Бостън на изток. Разклонения, нали? Като на свещник или менора. Знаеш ли какво е менора?
— Знам — каза Финли. — Онези големи еврейски свещници.
— Именно. Така ще изглежда на картата. Пътят от Флорида до Маргрейв е основата. После тръгват разклонения към големите градове — Лос Анджелис, Чикаго и Бостън. Мрежа за внос, Финли.
Тя обясняваше разпалено. Чертаеше с пръст из въздуха. Географски погледнато, всичко изглеждаше съвсем логично. Не виждах противоречия. Поток вносна стока, идваща с камиони от Флорида. Тъкмо по възела от магистрали около Атланта може да се разклони към големите градове на север и запад. Да, сравнението с менора беше добро. Вярно, лявото разклонение се извиваше почти хоризонтално към Лос Анджелис. Все едно, че някой е изтървал свещника, а друг го е настъпил. Но идеята звучеше смислено. Без съмнение Маргрейв се намираше в центъра на потока. Без съмнение всичко се разпределяше от онези складове. Мястото подхождаше идеално. Хитра идея — да използват за склад някое заспало градче като Маргрейв. А подобна организация би разполагала с огромни суми в брой. Вярно, фалшиви, но никой не би усетил разликата. Колкото до количеството — трябва да бе огромно. Всяка седмица докарваха по един тон товар. Индустриални мащаби. Огромни. Това би обяснило безразсъдните разходи на фондацията. И да закъсаха за пари, винаги можеха да си напечатат още.
Финли обаче все още се съмняваше.
— Ами последните дванайсет месеца? — запита той. — Няма никакъв приток. Погледнете списъка на Грей. Доставките спират. Прекратени са преди година. Пак тогава Шърман Столър е изхвръкнал от работа, нали? Цяла година не получават нищо. Но продължават да разпределят. Всеки ден, заминават по шест камиона. Как така нищо не идва, а пращат по шест камиона? Какво означава това? Къде е вносът?
Роскоу му се ухили и размаха вестника.
— Отговорът е тук. Още от петък пишат все за това. Бреговата охрана. Миналия септември започнаха голяма операция срещу контрабандата, нали? Не беше тайна, вдигнаха шум предварително. Клайнър сигурно е разбрал какво се задава. И се е запасил. Виждаш ли списъка на Грей? За шестте месеца до миналия септември доставките се удвояват. Трупали са запаси в склада. Вече цяла година ги разпределят. Затова треперят от страх. Цяла година седят върху камара фалшиви пари. А сега бреговата охрана ще прекрати операцията, нали? Значи могат да продължат по старата система. Това ще се случи в неделя. Това имаше предвид и горката Моли, когато каза, че трябва да успеем до неделя. Трябва да проникнем в склада, докато още не са изчерпали запасите.
22
Финли кимна. Вече не се съмняваше. Усмихна се. Стана от скамейката и стисна ръката на Роскоу. Тържествено.
— Добра работа — рече той. — Анализът е съвършен. Винаги съм казвал, че имаш ум в главата. Нали, Ричър? Не съм ли ти казвал, че тя е от най-добрите?
Кимнах с усмивка. Роскоу се изчерви. Финли продължаваше да се усмихва и да стиска ръката й. Но усещах, че продължава да търси слаби места в нейната теория. Откри само две.
— Ами Хъбъл? — запита той. — Къде му е мястото? Едва ли ще наемат банков служител за прост хамалин.
Поклатих глава и се намесих:
— Хъбъл е бил специалист по парите в брой. Натоварили са го да пласира стоката. Той е вмъквал парите в общия поток. Знаел е точно къде — там, където ги търсят. Съвсем като предишната му работа, само че наопаки.
Финли кимна.
— Ами климатиците? Шърман Столър ги е превозвал до Флорида. Така каза оная жена. Знаем, че не лъже — сами сте видели два стари кашона в гаража. А и камионът е бил пълен с климатици, когато са го претърсили в Джаксънвил. Какво ще речеш за това?
— Вероятно съвсем законна търговия — казах аз. — За прикритие на останалото. Един вид камуфлаж. Така оправдават курсовете до Флорида. Иначе камионите трябваше да пътуват празни.
Финли кимна.
— Умен ход. Пестят празните курсове. Всичко се връзва. Продават климатици, та да изкарат още някоя пара, нали? — Той пак кимна и пусна ръката на Роскоу. — Ще ни трябват образци от парите.
Усмихнах му се. Изведнъж бях разбрал нещо.
— Имам образци.
Пъхнах ръка в джоба си и измъкнах дебелото снопче стотачки. Подадох две на Финли.
— Това ли са фалшификатите? — запита той.
— Няма начин да не са — казах аз. — Чарли Хъбъл ми ги даде за разноски. Сигурно са от Хъбъл. После взех още една пачка от двамата, дето ме търсеха във вторник.
— И смяташ, че са фалшиви? Защо?
— Размърдай си мозъка. Клайнър има разходи, но откъде накъде ще използва истински пари? Бас държа, че е плащал на Хъбъл с фалшификати. И че е дал на онези юнаци пари от склада.
Финли вдигна двете стотачки пред очите си и пристъпи към витрината. Ние с Роскоу се приведохме отстрани.
— Сигурен ли си? — запита Роскоу. — На мен ми изглеждат съвсем истински.
— Фалшиви са — казах аз. — Не може да не са. Помисли малко. Фалшификаторите печатат стотачки. По-едрите банкноти се пласират трудно, по-дребните не си струват труда. А защо да харчат истински пари, когато им карат фалшивите с камиони?
Огледахме банкнотите най-внимателно. Взирахме се, опипвахме, разтривахме с пръсти, дори ги
