трябва, ще действам на своя глава.
Джонсън кимна.
— Да, могат да минат пеш през гората. А не е изключено да има и път за коли.
Уебстър кимна.
— Обадихме се на момчетата от горската охрана. Ще ни доставят подробна карта.
— Чудесно — каза Джонсън. — Ако нещата тръгнат зле, викате екипа и го насочвате право към Юрика. Ние тук ще вдигнем малко шумотевица, а в това време те ще си пробият път откъм изток.
Уебстър кимна отново. Планът беше готов. И остана в сила, докато горският пазач се изкатери по алуминиевата стълбичка. Въведе го Макграт, следван от Милошевич и Броган. Уебстър представи новодошлия, а Джонсън почна да задава въпроси. Но горският пазач веднага поклати глава.
— Тия пътеки не съществуват — каза той. — Поне повечето от тях.
Джонсън посочи картата.
— Ето ги тук.
Горският пазач сви рамене. Носеше под мишница дебела папка с топографски планове. Отвори един от тях. Разгъна го върху картата. Мащабът бе много по-едър и личеше, че паяжината има съвсем друга форма.
— Картографите знаят, че има пътеки — каза горският. — И ги рисуват както им падне.
— Добре — кимна Джонсън. — Ще използваме вашите карти.
Горският поклати глава.
— И те не са точни. Може да са били преди време, но сега само ще ви объркат. Дълги години ги затваряхме. Да не идват ловци на мечки. Еколозите ни принудиха. Изринахме с булдозери тонове пръст в началото на повечето удобни пътеки. Много други преградихме с отсечени дънери. Сега са обрасли и непроходими.
— Добре, кои точно премахнахте? — запита Уебстър. Беше придърпал плана и го оглеждаше.
— Не знаем — призна горският. — Не сме водили строга отчетност. Просто пращахме булдозерите на работа. Често ги спипвахме, че затварят пътеките не където трябва, а където е по-близо, или пък изобщо не ги затварят. Голяма бъркотия беше.
— Значи няма път през гората? — запита Джонсън.
Горският сви рамене.
— Може би. А може и да има. Няма как да разберем освен чрез ходене. Ще отнеме два-три месеца. Ако успеете да минете, отбележете къде е пътеката и ни се обадете, бива ли?
Джонсън го изгледа свирепо.
— Дайте да се разберем. Да ви вземат дяволите, вие сте горска охрана и не си знаете собствените пътеки, така ли?
Горският кимна.
— Общо взето, това е положението. Нали ви казах, зле сме с отчетността. Пък и си викахме, на кой ли му пука.
Адютантът на генерала придружи горския до загражденията. В камиона настана тишина. Макграт, Броган и Милошевич проучваха картата.
— Ние не можем да минем, но и те не могат да минат — каза Макграт. — Заклещили сме ги. Трябва да използваме положението.
— Как? — запита Уебстър.
— Като ги контролираме. Вече държим пътя. Можем да им отрежем тока и телефонните линии. Те се движат покрай пътя. Има отклонение за Калиспел. Трябва да прехвърлим телефонната линия тук, в тази кола. Така ще имат връзка единствено с нас. После ще им кажем, че и токът е в наши ръце. Ако не преговарят, можем да го прекъснем.
— Искате да преговаряте? — обади се Джонсън.
— Искам да протакам — каза Макграт. — Докато Белият дом омекне.
Уебстър кимна.
— Добре, направи го. Обади се на телефонната компания и поръчай да прехвърлят линията насам.
— Вече се обадих — каза Макграт. — Утре сутрин ще е готово.
Уебстър се прозя. Погледна часовника. Махна с ръка на Милошевич и Броган.
— Трябва да си разпределим дежурствата — каза той. — Ще спим на две смени по четири часа. Вие сте първи.
Милошевич и Броган кимнаха. Изглеждаха доста доволни.
— Довиждане — каза Макграт. — Да се наспите добре.
Двамата излязоха от камиона и тихо затвориха вратата.
Джонсън още се занимаваше с картата. Въртеше я насам-натам по масата.
— Не може ли да оправят телефона по-бързо? — запита той. — Да речем още тази нощ.
Уебстър се позамисли и кимна. Знаеше, че половината успех във всяка битка зависи от добрите взаимоотношения между командващите.
— Обади им се пак, Мак — заръча той. — Кажи, че трябва да стане веднага.
Макграт се обади отново. Използва най-близкия телефон. Размени няколко думи и накрая тихичко се разсмя.
— Ще пратят аварийната група — каза той. — Щяло да стане за два часа. Но трябвало да платим разноските. Казах им да пратят сметката в Хувър Билдинг. Попитаха ме къде е това.
Стана и тръгна навън. Джонсън и Уебстър седяха до масата. Бяха привели глави над картата. Гледаха южния овраг. Преди милион години земята се бе разцепила там под тежестта на милиарди тонове лед. Гледаха го и се надяваха да е изобразен както трябва.
36
Ричър се събуди точно в десет без две минути. Събуди се както винаги — бързо, без да помръдва, без ни най-малка промяна в дишането. Усети ръката си под тила и открехна очи едва забележимо. В другия край на наказателната барака Джоузеф Рей продължаваше да седи до вратата. Гледаше си часовника. Глокът лежеше на пода до него.
Ричър отброи мислено деветдесет секунди. Рей въртеше очи ту към тавана, ту към часовника. После се втренчи в Ричър. Ричър стремително скочи нагоре и се озова на крака. Притисна ухото си с длан, сякаш слушаше тайно съобщение. Очите на Рей се разшириха. Ричър кимна.
— Добре — каза той. — Отвори вратата, Джо.
Рей извади ключа от джоба си. Отключи. Вратата се открехна сама.
— Искаш ли глока? — запита Рей.
Хвана пистолета за дулото и го протегна напред. С тревога в очите. Ричър се усмихна. Очакваше нещо подобно. Рей бе глупав, но не чак дотам. За два часа и половина беше обмислил всичко. Сега правеше последна проверка. Ако Ричър вземеше пистолета, значи лъжеше. Без съмнение пълнителят лежеше в джоба на Рей.
— Не ми трябва — каза Ричър. — Всичко наоколо е под прицел. Повярвай ми, Джо, разполагам с далеч по-мощни оръжия от някакъв си деветмилиметров пистолет.
Рей кимна и се отдръпна.
— Не забравяй за лазера — каза Ричър. — Излезеш ли от бараката, мъртъв си. Засега с нищо не мога да ти помогна. Vous comprenez, mon ami?2
Рей кимна отново. Ричър се измъкна в нощта. Рей затвори вратата зад него. Ричър безшумно отстъпи назад и спря зад ъгъла на бараката. Коленичи и напипа неголям камък. Хвана го здраво и зачака Рей да излезе.
Рей не се появи. Ричър изчака осем минути. От дълъг опит знаеше: не изскочат ли след шест минути, изобщо не ги чакай. Хората планират на интервали от пет минути, защото тъй са устроени часовниците. Казват си: ще изчакам пет минути. После от предпазливост добавят още една. Мислят си, че е много хитро. Ричър изчака първите пет плюс допълнителната, после за всеки случай прибави още две. Но Рей не се
