не й бяха навредили изобщо.
Отидоха в кухнята и залостиха вратата към задния двор. Изключиха всички електрически уреди, които видяха, и здраво затегнаха крановете на чешмите. Върнаха се в коридора и отвориха пътната врата.
5
Ричър излезе през вратата пръв поради няколко причини. Обикновено би пуснал Джоди да мине пред него, защото неговото поколение все още носеше останките от някогашната американска галантност, но, от друга страна, се бе научил да не проявява същата тази галантност, преди да е сигурен как ще реагира жената, с която е. Освен това къщата беше нейна, което променяше нещата изцяло — тя трябваше да заключи вратата, след като излязат. Така или иначе, той излезе пръв и двамата отвън видяха най-напред него.
Хоби им бе казал да видят сметката на едрия тип и да му заведат мисис Джейкъб. Този, който беше вляво, стреля от клекнало положение. Беше напрегнат и подготвен, така че на мозъка му бе нужна част от секундата, за да обработи информацията от зрителния нерв. Видя как се отваря вратата, след това мрежата против насекоми, след това някой прекрачи прага, видя, че е едрият, и стреля.
Другият, вдясно, беше в по-лоша позиция. Мрежата против насекоми се отвори право пред лицето му. Не че би могла да спре куршум, но той си служеше с дясната ръка и имаше опасност рамката да удари пистолета точно когато го насочваше за стрелба. Това го накара да се поколебае за миг, а след това да се надигне и да се отдръпне назад и встрани от обхвата на рамката. Сграбчи я с лявата си ръка, дръпна я към тялото си и протегна дясната с пистолета напред.
По това време Ричър вече действаше подсъзнателно и инстинктивно. Беше на близо трийсет и девет години и още от най-ранното му детство, може би отпреди трийсет и пет от тях, не помнеше друго освен военна служба — на баща му, на приятелите на баща му, своята, на своите приятели. Никога не бе живял на едно място, не бе прекарал цяла година в едно и също училище, никога не бе работил от девет до пет, от понеделник до петък, през целия си живот бе очаквал единствено изненади и непредсказуеми неща. Една част от мозъка му, някак свръхразвита, като добре трениран мускул, му казваше, че е абсолютно нормално да излезе през вратата на тиха провинциална къща недалеч от Ню Йорк и да види приклекнали отпред двама мъже, които за последен път е видял на две хиляди мили разстояние, в Кий Уест, да размахват пред очите му деветмилиметрови пистолети. Никаква изненада или стъписване, никакво сковаващо чувство на страх. Никакво колебание или задръжки. Чисто и просто моментална реакция при чисто механична задача, намираща се пред него, като геометричен чертеж, в който има време и пространство, ъгли, твърди куршуми и мека плът.
Тежкият куфар беше в лявата му ръка и в момента, когато прекрачваше прага, се бе залюлял напред. Ричър направи едновременно две неща. Запази движението на куфара, като го ускори максимално с цялата сила на лявото си рамо напред и нагоре. С дясната ръка блъсна Джоди в гърдите назад към коридора. Тя се олюля, а куфарът пое първия изстрел. Ричър усети как подскочи в ръката му. Когато стигна в крайно положение, го завъртя вдясно, наклони се напред като плувец, който се колебае дали да скочи в студения басейн, и го стовари върху физиономията на типа от лявата страна на вратата. Беше леко приклекнал и ударът по лицето го извади от равновесие. Той полетя назад и временно излезе от играта.
Ричър не видя как пада, защото погледът му вече беше насочен към другия тип, който държеше рамката на мрежата против насекоми, с пистолет на около петнайсет градуса от посоката на целта. Ричър използва инерцията на куфара, за да се хвърли напред. Остави дръжката да се изплъзне през свитите му пръсти, извъртя се рязко с вдигнат нагоре десен лакът. Пистолетът го удари странично в гърдите. Ричър чу изстрела и почувства как огънят от цевта опърли кожата му. Куршумът мина под вдигнатата му лява ръка и се заби в гаража по същото време, в което десният му лакът удари онази по физиономията.
Лакът, задвижен от сто и двайсет килограмово тяло, нанася сериозни поражения. Улучи нападателя в брадичката. Ударът премина назад и нагоре през челюстта, която бе достатъчно здрава, така че го предаде към основата на мозъка, без силата му да отслабне ни най-малко. Като съдеше по начина, по който онзи се свлече, Ричър прецени, че го е неутрализирал за известно време. В този момент мрежата против насекоми се затвори, а първият нападател запълзя към пистолета си, който беше паднал върху дъските на верандата. Джоди беше зад мрежата, свита на две. Бе притиснала ръце към гърдите си и се мъчеше да поеме дъх. Старият куфар се изтъркаля по тревата.
Проблемът беше Джоди. Тя се намираше на около три метра от него, а левият нападател беше по-близо до нея. Ако се хвърлеше да вземе падналия пистолет и го насочеше към него, Джоди също попадаше в обсега на изстрела. Вместо това скочи към входа, избута Джоди един метър навътре в коридора и затръшна вратата. След миг три куршума я пробиха и във въздуха се разлетяха трески и прахоляк. Ричър щракна ключалката и изтласка Джоди към кухнята.
— Можем ли да стигнем до гаража?
— Да, има покрит проход.
Беше юни, така че прозорците на прохода бяха свалени и той бе защитен единствено от мрежи за насекоми от пода до покрива. Левият нападател използваше берета М9 и вероятно бе започнал деня с петнайсет патрона в пълнителя. Бе стрелял четири пъти — веднъж в куфара и три пъти във вратата. Оставаха единайсет, което не бе успокояваща мисъл, когато си защитен само от пластмасова мрежа против насекоми.
— Ключовете от колата?
Тя ги измъкна от чантата си. Ричър ги взе и ги стисна в юмрука си. Вратата на кухнята имаше стъклено прозорче и през него, в дъното на прохода, се виждаше същата врата, която водеше към гаража.
— Заключена ли е? — попита Ричър.
Джоди кимна задъхано.
— Зеленият ключ.
Той погледна връзката. Видя стар ключ марка „Йейл“, върху който имаше белег, направен със зелена боя. Отвори вратата на кухнята, коленичи и показа главата си навън, по-ниско, отколкото би могло да се очаква. Огледа се. Не видя нападателя. След това отдели зеления ключ и го насочи напред като скалпел. Скочи на крака и хукна напред. Мушна ключа, завъртя го рязко, измъкна го. Отвори вратата и махна на Джоди да го последва. Тя нахълта в гаража и той затръшна вратата. Заключи и се ослуша. Никакъв звук.
Гаражът беше голям и тъмен, с открити греди на покрива и открити рамки, наситен с миризма на старо моторно масло и креозот. Беше пълен с обичайните за всеки гараж неща, косачки, маркучи, градински столове, но всички те бяха стари — собственост на човек, престанал да купува нови вещи преди двайсет години. Голямата врата за автомобила представляваше ръчна ролетка, която се вдигаше и спускаше по метални релси. Никакъв механизъм. Никаква електрическа система за отваряне. Подът беше от лят бетон, излъскан почти до блясък от времето и миенето. Колата на Джоди беше нов олдсмобил бравада, тъмнозелен, със златни лайстни. Беше със задницата към вратата. Металните букви гордо обявяваха, че има двойно предаване и шестцилиндров V-образен двигател. Двойното предаване можеше да е от полза, но всичко зависеше от скоростта, която щеше да развие двигателят.
— Качвай се отзад — нареди Ричър. — Легни на пода.
Джоди пропълзя с главата напред и легна върху гърбицата на кардана. Той прекоси гаража и намери ключа за вратата към двора. Отвори я, надникна навън и се ослуша. Никакво раздвижване, никакъв звук. Върна се при колата, мушна ключа в таблото и даде контакт, така че да може да дръпне електрическата седалка докрай назад върху релсите.
— Връщам се след секунда — прошепна той.
Инструментите на Гарбър бяха подредени както нещата в бюрото му. На едната стена бе монтирана голяма дъска, три на метър и половина, на която в идеален порядък висяха всевъзможни домашни пособия. Ричър видя голям дърводелски чук и го откачи, после излезе през вратата към двора и го хвърли през покрива на къщата, така че да падне в храсталаците, които бе видял отпред. Преброи до пет, за да даде на нападателя време да чуе шума и да се втурне натам от мястото, където се намираше. След това се спусна към колата. Завъртя стартера, без да влиза вътре. Двигателят запали моментално. Ричър изтича до ролетката и я тласна нагоре. Тя се отвори с трясък. После скочи зад волана, включи на задна и натисна
