повече. И тя не беше в състояние да промени каквото и да било. Каквото и да било. Тя бе канила мъже на срещи. Всички жени на нейната възраст го правеха. Беше допустимо. Прието, дори нормално. Само че какво би могла да му каже сега? Какво? Какво би могла да каже една сестра на брат си или племенница на чичо си, без да предизвика възмущение, изумление и погнуса? Значи това нямаше да се случи и самата тя не беше в състояние да направи нищо.
Изтегна се в леглото и вдигна ръце над главата си. Опря длани на делящата ги стена и ги задържа там. Поне беше в нейния апартамент и поне можеше да мечтае.
Беше спал по-малко от три часа, след като остави лодката на кея сам, затвори я и се прибра в квартирата си в града. Стана в шест, в шест и двайсет вече беше вън, след бърз душ, но без да закуси. Ръката беше в найлоновия плик, увита във вчерашен вестник. Носеше я в плик за пазаруване, останал му от последния път, когато бе купил продукти, за да си сготви вечеря у дома.
Качи се на черния шевролет тахо и подкара бързо, за да избегне задръстванията и хората, които правеха доставки рано сутринта. Паркира в подземния гараж и се изкачи до осемдесет и осмия етаж. Тони, секретарят, вече беше зад бюрото си, но всичко бе някак странно притихнало — явно нямаше никой друг. Влезе, стиснал плика от магазина като трофей.
— Нося това за Куката — каза той.
— Куката днес няма да дойде — отговори Тони.
— Страхотно — промърмори мъжът вкиснато.
— Мушни го в хладилника — каза Тони.
До приемната имаше малка кухня. Беше претъпкана и разхвърляна, както обикновено са кухните в офисите — лошо измити чаши, филтри за кафе. Хладилникът беше малък и се намираше под плота. Мъжът бутна настрана бутилка мляко и кутийка бира, после сгъна плика в освободеното пространство.
— Целта за днес е мисис Джейкъб — каза Тони. Беше застанал до вратата на кухнята. — Знаем къде живее. В долната част на Бродуей, северно от кметството. Осем пресечки оттук. Съседите казаха, че винаги излиза в седем и двайсет и ходи на работа пеша.
— Къде точно работи? — попита другият.
— Уолстрийт и Бродуей — отвърна Тони. — Аз ще карам, ти ще я хванеш.
Честър Стоун се бе прибрал у дома в обичайното време, но не каза нищо на Мерилин. Не би могъл да й каже каквото и да било. Бързината, с която бе рухнало всичко, го бе объркала. Целият му свят се бе обърнал наопаки само за двайсет и четири часа. Просто не беше в състояние да осъзнае какво се е случило. Смяташе да не мисли за всичко това до сутринта, а после да се срещне с Хоби и да се опита да го вразуми. Дълбоко в сърцето си не вярваше, че няма да успее да се спаси. Корпорацията беше на деветдесет години, за бога! Три поколения на фамилията Честър Стоун. Това бе твърде много, за да изчезне за една нощ. Не каза нищо и прекара вечерта в нещо като унес.
Мерилин Стоун също не му каза нищо. Беше твърде рано да разбере, че е поела нещата в свои ръце. Този разговор трябваше да бъде проведен при съответните обстоятелства. Беше донякъде свързан и с егото й. Сега просто се суетеше наоколо, заета с обичайните си вечерни занимания, после се опита да заспи, докато той лежеше буден до нея, вперил поглед в тавана.
Когато Джоди опря длани в стената, Ричър беше под душа. Беше си изработил три отделни процедури за къпане и всяка сутрин избираше към коя да прибегне. Първата се състоеше само от душ и нищо повече. Отнемаше му единайсет минути. Втората беше бръснене плюс душ — двайсет и две минути. Третата беше много специална и рядко я използваше. Състоеше се от един душ, после бръснене и след това втори душ. Отнемаше повече от половин час, но пък имаше едно преимущество — навлажняването. Някакво момиче му беше обяснило, че ще се избръсне по-добре, ако кожата му е добре намокрена. Също така му беше казала, че от втори шампоан няма да му стане нищо.
Днес се бе спрял на специалната процедура. Душ, бръснене, душ. Чувстваше се добре. Банята за гости беше просторна, а душът бе монтиран достатъчно високо, за да може да стои под него изправен, което не се срещаше често. Имаше добре подредени бутилки с шампоан. Подозираше, че ги е купувала, но не са й харесали и затова ги е оставила в стаята за гости. Всъщност му бе все едно. Намери шампоан, на който пишеше, че бил предназначен за суха, увредена от слънцето коса. Реши, че точно това му е нужно, изсипа малко в дланта си и се намаза. Натри тялото си с някакъв жълтеникав сапун и се изплакна. Докато се бръснеше, наоколо хвърчаха пръски пяна. Направи го много старателно — от долната част на шията, под носа, отстрани, назад, напред. След това пак под душа.
Отдели цели пет минути за зъбите си, с новата четка. Все още беше твърда и му се струваше, че върши добра работа. След това се избърса и заглади гънките на новите си дрехи. Обу панталоните и отиде до кухнята, за да намери нещо за хапване.
Джоди вече беше там. Тя също бе излязла от банята току-що и беше свежа. Косата й бе потъмняла от водата и висеше право надолу. Беше с възголяма тениска, която се спускаше почти до коленете й. Краката й бяха дълги и гладки. Беше боса. И много слаба освен на местата, където не би трябвало. Дъхът му спря.
— Здравей, Ричър — поздрави го тя.
— Добро утро, Джоди — отвърна той.
Гледаше го. Сякаш го изпиваше с очи. Нещо се появи на лицето й.
— Изгореното — каза тя. — Изглежда по-зле.
Той присви очи надолу. Беше зачервено и го болеше. Леко се бе разширило и беше подуто.
— Намаза ли го с мехлема? — попита тя.
Той поклати глава.
— Забравих.
— Донеси го.
Той отиде до банята, взе кафявия плик и го занесе в кухнята. Джоди взе мехлема и развинти капачката на тубата, после проби металната запушалка с шипа на капачката и изстиска малко върху възглавничката на пръста си. Правеше го съсредоточено, с език между зъбите. Застана пред него и вдигна ръка. Докосна мехура внимателно и леко втри лекарството. Той гледаше вдървено над главата й. Беше на сантиметри от него. Съвсем гола под тениската. Слагаше мехлем на гърдите му. Искаше му се да я вдигне от земята и да я притисне до себе си. Да я целува. Би започнал от шията. Искаше да вдигне лицето й и да я целуне по устните. Тя продължаваше да втрива мехлема. Той усещаше уханието на косата й, влажна и лъскава. Усещаше аромата на кожата й. Тя продължаваше да втрива мехлема. На сантиметри от него. Съвсем гола под тениската. Той въздъхна и сви юмруци. Тя направи крачка назад.
— Заболя ли те? — попита го.
— Какво?
— Попитах заболя ли те.
Видя пръста й, блестящ от мазнината.
— Малко — отговори.
Джоди кимна.
— Съжалявам — каза тя. — Но е нужно.
Той също кимна.
— Предполагам.
След това кризата премина. Тя завинти капачката на мястото й, а той се отдалечи просто за да направи нещо. Отвори хладилника и извади бутилка вода, после в една купа на плота видя банан. Джоди остави тубата на масата.
— Ще отида да се облека — каза тя. — Трябва да тръгваме.
— Добре — отвърна той. — Ще се приготвя.
Тя изчезна в стаята си, а той изяде банана и изпи чаша вода. След това отиде в стаята си и си облече ризата. Намери чорапите и якето, после отиде в дневната, за да чака. Вдигна щорите изцяло, отвори прозореца и се надвеси навън, за да огледа улицата, четири етажа по-долу.
Беше много по-различна в началото на деня. Блестящият неон го нямаше, слънцето се издигаше над сградите отсреща и обливаше всичко в ярка светлина. Групите хора, които разговаряха лениво, също си
