стената. След това потърси жици на места, където не би трябвало да има такива. Беше чисто, нямаше заложени капани.
Отвори джипа и се качи, после го извади в прохода по средата и го закара на заден ход до металната стълба. Протегна ръка и отвори дясната врата. Джоди се появи в горния край на стълбата, изтича надолу и се качи до него с едно плавно движение. Затръшна вратата, а Ричър подкара и излезе на улицата. За момент слънцето го заслепи, но след като направи завоя вдясно, отново попадна в сянка и можеше да вижда. Първата пресечка беше на около трийсет метра. Колите се движеха едва-едва. Движението не беше спряло, просто беше бавно. Червеният светофар ги спря три коли преди пресечката. Беше в дясната лента и поради това нямаше видимост към пряката. По нея се източваха автомобилите, на които бе дадено зелено. Виждаше, че далечният поток се бави, сякаш трябваше да заобикаля препятствие. Може би паркирано превозно средство. Може би паркирана кола с четири врати, която е спряла, за да изчака нещо. След малко спряха движението по пряката и пуснаха зелена светлина по Бродуей.
Ричър премина през кръстовището с обърната настрани глава. Гледаше пътя напред само с половин око — вниманието му беше насочено към страничната улица. Нямаше нищо подозрително. Нямаше паркирани коли. Препятствието беше сигнална преграда, поставена пред отворена шахта. На десетина метра по-нататък бе спряла кола на електрическата компания. На тротоара стояха неколцина работници и пиеха газирани напитки от кутии. Отминаха. На следващия светофар спряха пак. Този път от пресечката ги деляха четири коли.
Тази улица не беше която трябва. Движението беше в обратна посока, от ляво на дясно. Виждаше добре какво става вляво — почти петдесет метра по продължение на улицата. Нямаше нищо. Не беше тази. Вероятно следващата.
В идеалния случай би предпочел да направи нещо повече от това просто да мине покрай онези двамата. Добре би било да заобиколи по пресечките и да им излезе в гръб, да остави джипа на стотина метра от тях и да ги изненада отзад.
Те щяха да се взират пред себе си, към пешеходната пътека. Би могъл да се вмъкне в колата им, да улови главите им и да ги блъсне с всички сили една в друга, като цимбали. След това можеше да го направи пак и пак, и пак, докато не започнеха да отговарят на някои същностни въпроси.
Нямаше да действа така.
Светна зелено. Първата кола потегли, после втората. След нея третата. Той включи на скорост и отпусна леко съединителя. Прецени разстоянието отпред и се обърна вдясно. Къде бяха? Пресечката беше тясна. Две редици спрели автомобили, чакащи зелен светофар. Нямаше паркирани коли. Нищо подозрително. Не бяха там. Мина бавно през цялата дължина на кръстовището, вперил очи вдясно. Нищо. Въздъхна успокоен и се обърна напред. В този момент нещо отзад изтрещя страховито. Ударът беше страхотен — смачкан метал, рязко политане напред. Джипът се блъсна в предната кола почти веднага след това и закова. Предпазните въздушни възглавници на таблото изскочиха. Ричър видя как Джоди политна, как тялото й рязко спря, задържано от предпазния колан, как главата й отскочи от въздушната възглавница и после се блъсна в облегалката. За момент лицето й се движеше успоредно с неговото, а вътрешността на колата се понесе назад в стремителна вихрушка, защото неговата глава описа съвсем същото движение.
Двойният удар откъсна ръцете му от волана. Предпазната възглавница започна да спада. Той вдигна очи към огледалото и видя висока черна предница на автомобил, хлътнала в задницата на джипа. Горният край на блестяща метална решетка, деформирана от сблъсъка. Беше някаква голяма машина, с двойно предаване. Вътре, зад оцветеното предно стъкло, се виждаше само един човек. Непознат. Отзад започнаха да свирят клаксони, колите започнаха да свиват вляво, за да заобиколят препятствието. Хората се обръщаха, за да зяпат. След трясъка се чу силно свистене — пара от радиатора или шум в ушите му след силния трясък. Шофьорът от задната кола слезе, вдигнал безпомощно ръце. Изглеждаше разтревожен, смутен и уплашен. Затвори вратата и тръгна към Ричър в тясната пролука край бавно движещите се коли в съседната лента, хвърли поглед към смачканите ламарини, когато мина покрай тях. От предната кола слезе жена. Изглеждаше ядосана и объркана. Навсякъде наоколо ръмжаха автомобили, свиреха клаксони. Въздухът трептеше от нагрети двигатели. Джоди се наклони напред и опипа тила си.
— Добре ли си? — попита я той.
Тя се замисли за момент, после кимна.
— Добре съм. А ти?
— Всичко е наред — отговори той.
Тя побутна с показалец надутата възглавница пред себе си, сякаш бе някакво чудо.
— Това нещо върши работа, нали?
— За първи път виждам как става — каза той.
— Аз също.
След това мъжът от задната кола почука нетърпеливо по стъклото. Ричър се втренчи в него. Онзи жестикулираше нетърпеливо, сякаш нямаше време за губене.
— По дяволите! — изруга Ричър и настъпи педала за газта. Джипът заръмжа, избута предната кола на около метър, поднесе вляво.
— Какво правиш!? — изкрещя Джоди.
Мъжът от задната кола държеше дръжката на вратата. Другата ръка беше скрита в джоба му.
— Легни долу! — извика Ричър.
Включи на заден и блъсна тежката машина отзад. Спечели още около трийсет сантиметра. После изви рязко волана вляво и даде газ. Закачи задницата на предната кола и се посипа нов дъжд от счупени стъкла. Трафикът отново се обърка. В този момент Ричър зърна единия от типовете, които бе видял в Кий Уест и Гарисън. Беше се навел към прозореца откъм Джоди, стискаше дръжката на вратата й. Ричър включи отново на заден, настъпи педала и завъртя волана. От рязкото движение назад онзи изгуби равновесие и падна, но се бе вкопчил в дръжката и не я пускаше. Ричър блъсна още веднъж черната кола, после даде газ напред и изви рязко вляво. Биячът успя да се изправи и залитна, размахал свободната си ръка като каубой, който се опитва да укроти побеснял жребец. Ричър форсира двигателя и мина на сантиметри от предната кола. Онзи се удари в задницата й, бронята го подкоси и физиономията му се залепи за задното стъкло. Ричър видя в огледалото как падна и запълзя към тротоара.
— Внимавай! — извика Джоди.
Другият все още висеше на вратата откъм кормилото. Ричър бе успял да вмъкне джипа в съседната лента, но колите се движеха бавно и онзи просто тичаше край тях и се мъчеше да измъкне нещо от джоба си. Ричър сви леко вляво, съвсем близо до един камион в съседната лента, и го блъсна в металната каросерия. Чу се удар, после онзи изчезна. Камионът спря рязко и Ричър успя да провре джипа пред него. Трафикът по Бродуей беше кошмарен. Отпред проблясваха разноцветни покриви на коли, въздухът беше натежал от бензинови пари, пищяха клаксони. Сви в лявата пресечка. Мина на червено и хората от пешеходната пътека се разбягаха уплашено. Термометърът на таблото показваше, че двигателят е прегрял. През пролуките край смачкания капак на мотора се издигаше пара. Предпазната възглавница висеше в краката му.
След малко сви в тясна пролука, пълна с всевъзможни боклуци, изхвърлени от ресторант — кашони, празни тенекии от олио, груби дървени щайги, пълни с гниещи зеленчуци. Заби предницата на джипа в купчина кашони и те се разлетяха във всички посоки. Изгаси мотора и извади ключовете.
Джипът беше много близо до стената и Джоди не можеше да отвори вратата, за да излезе. Грабна куфарчето и чантата й и ги изхвърли навън, през своята врата. После се обърна към Джоди. Тя се опитваше
