какъвто използват държавните учреждения. Както повечето хора в Съединените щати, Юджин никога не бе виждал удостоверение на агент от ФБР. Беше му за пръв път.
— Значи малко по-нататък по пътя? — каза той. — Добре, щом е така, ще ви последвам.
— Ние ще ви откараме — каза жената. — Отпред има охрана и момчетата много се изнервят от цивилни коли. После ще ви върнем обратно. Само пет минути, това е.
Юджин отново сви рамене.
— Добре.
Всички заедно тръгнаха към форда. Шофьорът отвори предната дясна врата и кимна на Юджин.
— Седнете отпред, сър — каза той. — Вие се водите в категория А, а настаним ли човек от вашия ранг на задната седалка, лошо ни се пише.
Всички видяха как Юджин леко изпъчи гърди при тази новина. Той кимна, приведе глава и се пъхна отпред. Или не бе забелязал, че телефонът му още е у жената, или това изобщо не го вълнуваше. Шофьорът затвори вратата зад него и заобиколи да заеме мястото си. Високият рус мъж и жената се настаниха отзад. Фордът заобиколи спрелия мерцедес и свърна наляво върху асфалта. Постепенно ускори до деветдесет километра в час.
— Внимавай отпред — каза жената.
Шофьорът кимна.
— Виждам. Ще се справим.
На пет-шест километра от тях бе изникнал прашен облак. Той се издигаше и лекият вятър го отнасяше наляво от пътя. Шофьорът намали скоростта, търсейки с поглед отклонението, което бе изследвал преди половин час. Забеляза го, рязко свърна наляво и спусна колата надолу в плитко дере. После зави надясно и спря зад невисок храсталак, който едва закриваше покрива на форда. Мъжът и жената от задната седалка едновременно измъкнаха пистолети, приведоха се напред и ги притиснаха към врата на Юджин, точно зад ушите, където формата на човешкия череп предлага две много удобни вдлъбнатини.
— Не мърдай — каза жената.
Юджин застина. Две минути по-късно по шосето над тях прелетя грамадна тъмна машина. Камион или автобус. Небето притъмня от прахоляка и храстите зашумоляха в налетелия вихър. Шофьорът излезе и пристъпи към мястото на Юджин с пистолет в ръка. Отвори вратата, наведе се и притисна цевта към гърлото му между двете ключици, където има друга удобна трапчинка.
— Излизай — нареди той. — Много внимателно.
— Какво? — едва избъбри Юджин.
— Ще ти кажем какво — отсече жената. — Сега излизай.
Юджин излезе под прицела на три пистолета.
— Отстъпи настрани — заповяда жената. — Не към пътя, в обратна посока.
Това беше най-рискованият момент. Юджин трескаво се озърташе на всички страни. Очите му шареха из пущинака. Тялото му трепереше. Той се отдръпна от колата. Крачка, две, три. Продължаваше да се озърта. Жената кимна.
— Ал! — подвикна високо тя.
Двамата й партньори отскочиха настрани с дълги скокове. Юджин рязко се завъртя към жената, която бе извикала името му. Тя го простреля в дясното око. Пистолетният пукот изтрещя и отекна из равнината като далечна гръмотевица. От тила на Юджин излетя кърваво облаче и той мигновено се свлече с нелепо подвити ръце и крака. Жената го заобиколи, клекна и погледна отблизо. После отстъпи и застана неподвижно, с разперени ръце и крака, сякаш чакаше полицейски обиск.
— Проверка — изрече тя.
Двамата мъже се приближиха и огледаха всеки сантиметър от дрехите и кожата й. Провериха косата и ръцете.
— Чисто — каза дребният тъмнокос мъж.
— Чисто — повтори високият рус мъж.
Жената кимна. Усмихна се едва доловимо. Никакви следи. Никакви улики. Нито капка кръв или мозък по нея.
— Добре — каза тя.
Двамата мъже се върнаха при Юджин. Единият го хвана за ръката, другият за крака и замъкнаха трупа на три-четири метра навътре в храстите. Там бяха открили неголяма пукнатина във варовика, дълбока около три метра и широка само три-четири педи. Извъртяно настрани, вътре можеше да пропадне човешко тяло, но лешояд или орел в никакъв случай не би успял да се вмъкне с двуметровия размах на крилете си. Извъртяха мъртвеца така, че свободните крайници провиснаха в дупката. После предпазливо го спуснаха надолу, докато се убедиха, че цялото тяло ще влезе. Този тип беше доста дебел, но все пак хлътна в процепа, без да се закачи за скалата. Щом се увериха, че всичко е наред, двамата го пуснаха. Трупът се заклещи на около два метра дълбочина.
Кървавите петна вече засъхваха и почерняваха. Тримата ги посипаха с пустинен пясък изметоха следите наоколо с клончета от храстите. После се върнаха във форда и шофьорът подкара на заден ход покрай храсталака. Колата отмина дъното на дерето, изкатери се обратно на пътя и пое с деветдесет километра в час натам, откъдето беше дошла. След малко отминаха белия мерцедес на Юджин, паркиран край шосето. Вече изглеждаше прашен и изоставен.
— Имам дъщеря — каза Кармен Гриър. — Вече ти споменах за това, нали?
— Спомена, че си майка — поправи я Ричър.
Тя кимна, без да го поглежда.
— Имам момиченце. На шест години и половина.
След това мълча цяла минута.
— Кръстиха я Мери Елън — добави накрая тя.
— Кой я кръсти така?
— Семейството на мъжа ми.
— Те ли избраха името на детето?
— Просто така се случи. Не бях в състояние да им попреча.
— А ти как би я кръстила? — попита Ричър след кратко мълчание.
Тя сви рамене.
— Може би Глория. Нали знаеш, на латински това означава слава. За мен беше славно дете.
Отново настана мълчание.
— Но я кръстиха Мери Елън — каза Ричър.
Кармен кимна.
— Най-често й казват само Ели за по-кратко. Понякога я наричат мис Ели.
— И е на шест години и половина?
— Женени сме по-малко от седем години. Нали ти казах? Сам можеш да сметнеш. Смущава ли те това?
— Кое, сметката ли?
— Не, онова зад нея.
Той поклати глава, гледайки право напред.
— Изобщо не ме смущава. А трябва ли?
— И мен не ме смущава — отвърна Кармен. — Но обяснява защо не бях в състояние да им попреча.
Ричър премълча.
— Каквото и да започнем, все тръгва накриво — добави тя. — Аз и семейството ми.
Изрече го с печално глух глас като човек, който си спомня за някогашна трагедия — автомобилна авария, самолетна катастрофа или смъртоносна болест. Или за деня, когато животът му се е променил завинаги. Стискаше здраво волана, оставяйки колата да се носи самичка напред като тих и прохладен пашкул сред пламтящата равнина.
— Кои са те? — попита Ричър.
— Семейство Гриър. Стар местен род. Живеят в Ехо още откакто Тексас бил откраднат от Мексико. Може и те да имат пръст в тая работа.
