Смъртоносна жега

принадлежеше на семейство, обедняло преди десетилетия. Или пък толкова богато, че отдавна е загубило способността да се радва на придобивките. На едната стена висеше грамадно огледало в изящна рамка, боядисана в червено. Отсреща се издигаше стойка с шест ловни карабини. Огледалото я отразяваше и целият вестибюл заприличваше на арсенал.

— За какво беше дошъл шерифът? — подвикна Кармен.

— Влезте вътре — отвърна Боби.

Та ние сме вътре, помисли си Ричър. Но после разбра, че Боби е искал да каже: Влезте във всекидневната. Тя се оказа просторна червена стая в дъното на къщата. Личеше, че е оформена допълнително, вероятно на мястото на някогашната кухня. Сега от нея се отваряше врата към пристроена кухня, която едва ли имаше повече от петдесет години. Все същата протрита червена боя покриваше цялата всекидневна, включително и мебелите. Насред помещението имаше голяма селска маса и осем стола с извити облегалки, всичките изработени от чамово дърво, всичките боядисани в червено и протрити до блясък там, където са ги докосвали човешки тела.

На единия стол седеше жена. Изглеждаше около четирийсет и пет годишна. Беше от ония жени, който дори в напреднала възраст не си променят начина на обличане. Носеше стегнати джинси с широк колан и блуза с ресни в стил „Уестърн“. И прическата беше младежка — ярко оранжева, изпъната високо над костеливото й лице. Приличаше на двайсетгодишно момиче, преждевременно състарено от някаква рядка болест. Или от душевен стрес. Може би шерифът я бе помолил да седне, за да й съобщи някаква неприятна новина. Изглеждаше разтревожена и малко объркана. Но същевременно излъчваше жизненост. И властност. В нея все още имаше доста енергия. Напомняше тази част от Тексас, която владееше — могъща и величава, ала временно изоставена, след като са отминали най-добрите й дни.

— За какво беше дошъл шерифът? — повтори Кармен.

— Случило се е нещо — отговори жената и по гласа й личеше, че нещото не е добро.

Ричър зърна как в очите на Кармен припламна надежда. После стаята стихна и жената отправи поглед към него.

— Името му е Ричър — каза Кармен. — Търси работа.

— Откъде е?

Гласът на жената плющеше като камшик. Тук аз командвам, говореше той.

— Срещнах го по пътя — отговори Кармен.

— Какво може да прави?

— Работил е с коне. Разбира и от ковашкия занаят.

Докато тя лъжеше, Ричър се загледа през прозореца. Никога не бе припарвал до кон, ако не се брои минаването покрай конюшните в някои стари военни бази, където все още държаха коне за парадите. За ковачниците знаеше, че там изработват подкови — железни дъги, които се прикрепват върху краката на конете. Или май беше върху копитата. Знаеше още, че вътре има огнище, ковашки мех и пада голямо блъскане с чука. Освен това трябваше наковалня и съд с вода. Но през живота си не беше докосвал подкова. От време на време бе виждал някоя, закована над нечия врата за късмет. Знаеше, че в едни страни ги коват с дъгата нагоре, в други — обратно, все за подмамване на късмета. Но с това познанията му се изчерпваха.

— По-късно ще говорим за него — отсече жената. — Сега си имаме по-важна тема.

После тя си спомни за добрите обноски и небрежни махна с ръка.

— Аз съм Ръсти Гриър.

— Като футболния играч ли? — попита Ричър.

— Била съм Ръсти Гриър много преди той да се роди заяви жената, след това посочи Боби. — Вече познавате сина ми Боби Гриър. Добре дошъл в ранчо „Червената къща“, мистър Ричър. Може и да намерим работа за вас. Ако сте усърден и честен.

— За какво беше дошъл шерифът? — попита Кармен за трети път.

Ръсти Гриър се завъртя и я погледна втренчено.

— Адвокатът на Слуп е изчезнал.

— Какво?

— Пътувал към федералния затвор, за да се срещне със Слуп. Така и не пристигнал. Щатската полиция открила колата му изоставена на пътя южно от Абилин. Празна, зарязана насред пущинака с ключове на таблото. Положението не изглежда добро.

— За Ал Юджин ли говориш?

— Според теб колко адвокати имаше Слуп?

Идиотка такава, добавяше тонът. Настана пълна тишина. Кармен пребледня, рязко вдигна ръка и закри устата си с вцепенени пръсти.

— Може колата да се е повредила — каза тя.

— Ченгетата я изпробвали — каза Ръсти. — Работела като часовник.

— Къде е тогава?

— Вече ти казах. Изчезнал.

— Потърсили ли са го?

— Естествено. Но не могат да го намерят.

Кармен въздъхна дълбоко. После още веднъж.

— Това променя ли нещо? — попита тя.

— Питаш дали Слуп ще се прибере?

Кармен кимна едва-едва, сякаш ужасно се боеше от отговора.

— Не бой се — каза Ръсти с широка усмивка. — Слуп ще се прибере в понеделник, както е уговорката. Изчезването на Ал не променя нищо. Шерифът беше категоричен. Сделката вече е сключена.

Кармен дълго мълча със затворени очи и длан пред устата. После с усилие свали ръка и застави треперещите си устни да се усмихнат.

— Много добре — каза тя.

— Да, добре е — отвърна свекърва й.

Кармен кимна неопределено. Ричър имаше чувството, че е готова да припадне.

— Как мислиш, какво може да му се е случило? — попита тя.

— Откъде да знам? Сигурно някаква неприятност.

— Че кой би създавал неприятности на Ал?

Усмивката на Ръсти изтъня презрително.

— Размърдай си малко ума, скъпа.

Кармен отвори очи.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто се питам кой би създавал неприятности на адвоката си.

— Не знам.

— Аз пък знам — заяви Ръсти. — Човек, който купува на адвоката си скъп мерцедес, и все пак попада в затвора. Това е.

— И кой е този човек?

— Би могъл да е всеки. Ал Юджин не си подбира клиентите. Няма критерии. Той е наполовина мошеник. А може и да е стопроцентов мошеник, знам ли. Три четвърти от клиентите му са съмнителни личности.

Кармен пребледня още повече.

— Съмнителни личности?

— Знаеш какво имам предвид.

— Имаш предвид мексиканци, нали? Защо не си го кажеш направо?

Ръсти продължаваше да се усмихва.

— Добре де, кажи ми, че не е така. Ако вкарат някой мексиканец в затвора, той не приема наказанието си като нас. Не, обвинява за цялата работа адвоката. Вдига на крак всичките си братя и братовчеди, а те, естествено, хукват насам на тумби — все незаконни емигранти, cholos2, същински бандити, и виждаш какво се получава накрая. Тук става досущ като в Мексико. А тъкмо ти би трябвало да знаеш как е там.