— Защо тъкмо аз? Никога не съм стъпвала в Мексико.
Никой не отговори. Ричър я гледаше как стои горда, разтреперана и сама като пленница във вражески лагер. Всекидневната бе притихнала. Само отнякъде долиташе пъхтенето и потракването на стария климатик.
— Имате ли мнение по въпроса, мистър Ричър? — попита Ръсти Гриър.
Коварен въпрос към човек, който си търси работа. Искаше му се да измисли някакъв умен отговор. Нещо засукано. Но не си струваше да влиза в спор и да бъде изхвърлен от имението още в първите десет минути.
— Аз съм дошъл тук да работя, госпожо — каза той.
— Все пак бих желала да чуя мнението ви.
Да, истински въпрос към кандидат за работа. Проверка на характера. Очевидно Ръсти не допускаше всекиго да рине тор от конюшните й.
— Мистър Ричър е бил полицай — намеси се Кармен. — В армията.
Ръсти кимна.
— Е, какво мисли едно бивше военно ченге?
Ричър сви рамене.
— Може да има съвсем невинно обяснение. Може би се е залутал в пристъп на временна невменяемост.
— Не ми се вярва. Сега разбирам защо сте бивше ченге.
Настана дълго мълчание.
— Дори да е имало насилие, може да са го предизвикали както цветнокожи, така и бели — каза Ричър.
— По нашия край това мнение няма да ти спечели симпатии, синко.
— Въпросът не е до симпатии, а до истина или заблуда. Три четвърти от жителите на Тексас са бели, следователно има три четвърти вероятност именно бял да е предизвикал насилието, ако предположим, че хората са еднакви.
— Твърде смело предположение.
— Личният ми опит го потвърждава.
Ръсти рязко вдигна глава и погледна Кармен.
— Е, ти сигурно споделяш възгледите на новия си приятел.
Кармен въздъхна.
— Никога не твърдя, че съм по-горе от другите. Не виждам защо да приема, че стоя по-долу.
Отново настана тишина.
— Какво пък, времето ще покаже — заяви Ръсти. — Рано или късно някой от нас ще признае, че не е бил прав.
Последната сричка прозвуча протяжно и бавно заглъхна.
— А къде е дъщеричката на Слуп? — попита след малко Ръсти с фалшива бодрост, сякаш бе забравила целия разговор. — Доведе ли я от училище?
Кармен преглътна мъчително и се обърна към нея.
— Мисля, че е в обора. Видя шерифа и се уплаши, че може да са й откраднали понито.
— Ама че глупост. На кого му е притрябвало проклетото пони?
— Тя е още дете — каза Кармен.
— Добре, прислужницата е готова да сервира на детето вечеря, тъй че го доведи в кухнята, а попътно покажи на мистър Ричър къде е спалното.
Кармен кимна безмълвно като слугиня, приемаща нова заповед. Ричър я последва към вестибюла. Двамата излязоха навън в жегата и спряха за малко на сенчестата веранда.
— В кухнята ли се храни Ели? — попита Ричър.
Кармен кимна.
— Ръсти я ненавижда.
— Защо? Нали й е внучка.
Кармен извърна лице.
— Да, но има нечиста кръв. Не ме карай да ти го обяснявам. Няма разумни причини. Просто я мрази, и толкоз.
— Тогава защо се тревожат толкова, че можеш да я отведеш?
— Защото Слуп иска Ели да бъде тук. Тя е неговото оръжие срещу мен. Негов инструмент за мъчения. А каквото иска той, иска го и майка му.
— Значи и теб пращат да се храниш в кухнята?
— Не, тя ме кара да сядам на масата с нея. Защото знае, че не ми е приятно.
Ричър прекрачи напред и спря на ръба на сянката.
— Би трябвало да се махнеш оттук — каза той. — Вече можехме да сме във Вегас.
— За момент се обнадеждих — каза Кармен. — Заради Ал Юджин. Мислех си, че може да има отсрочка.
Ричър кимна.
— Аз също. Нямаше да е зле.
В очите й бликнаха сълзи.
— Знам. Само че беше прекалено хубаво, за да е истина.
— Помисли си още веднъж дали да не избягаш.
Тя избърса очи с опакото на китката си. Тръсна глава.
— Няма да бягам. Не искам да съм извън закона.
Ричър мълчеше.
— А ти трябваше да се съгласиш с нея — добави тя. — За мексиканците. Щях да разбера, че блъфираш. Най-важното е да останеш тук.
— Не можех да се съглася.
— Беше рисковано.
Слязоха по стъпалата и прекосиха нажежения двор. Зад бараката за колите имаше обор. Беше червен както всичко останало и огромен като самолетен хангар, с капандури на покрива. Голямата врата бе леко открехната. Отвътре долиташе силна миризма.
— Не ме бива много в селския труд — каза Ричър.
— Ще свикнеш — отвърна Кармен.
Зад обора имаше четири терена, обкръжени с масивни червени огради. Два бяха обрасли с оскъдна повехнала трева, а другите два — покрити с дебел слой пустинен пясък. На песъчливите площи стърчаха препятствия от греди, закрепени върху празни варели. По-нататък се виждаше още една червена постройка — дълга и ниска, с малки прозорчета високо под стряхата.
— Спалното — поясни Кармен.
Тя спря за момент, унесена в някакви мисли. После потръпна от жегата и отново стана делова.
— Вратата е от другата страна. Вътре ще завариш двама души, Джошуа и Били. Изобщо не им вярвай. Работят тук открай време и са предани на семейството. По някое време прислужницата ще ви донесе вечерята — след като Ели приключи и преди ние да седнем на масата.
— Добре — кимна Ричър.
— А Боби рано или късно ще дойде да те провери. Пази се от него, Ричър. Той е същинска усойница.
— Добре — повтори Ричър.
— Ще се видим по-късно — каза Кармен.
— Можеш ли да се справиш сама?
Тя отривисто кимна и се отдалечи. Ричър я изпроводи с поглед, докато изчезна зад обора. После заобиколи спалното и намери вратата.
5
