— Какво точно?
— Не знам — повтори Уокър. — Да речем… какво виждате, когато ме погледнете?
— Окръжен прокурор.
— И още?
— Не съм сигурен.
Уокър помълча.
— Харесва ли ви това, което виждате? — попита след малко той.
Ричър сви рамене.
— Откровено казано, не много.
— Защо?
— Защото влизам тук и ви заварвам да проливате сълзи за някогашното си приятелство с един адвокат мошеник и един човек, който бие жени.
Уокър извърна глава.
— Не си губите времето с празни приказки.
— Животът е кратък.
Отново настана мълчание. Глухият грохот на климатиците ту се засилваше, ту отслабваше.
— Всъщност в мен има три личности — каза Уокър. — Човек, окръжен прокурор и кандидат за съдия.
— Е, и?
— Ал Юджин не е мошеник. Нищо подобно. Той е добър човек. Борец за идеята. Така и трябва да бъде. Между нас казано, в Тексас правата на обвиняемите не са на голяма почит. Особено правата на бедните обвиняеми. Знаете го, защото сам потърсихте адвокат за Кармен. А трябваше да го сторите, защото са ви казали, че съдът ще определи съдебен защитник едва след няколко месеца. И адвокатката, която намерихте, сигурно ви е обяснила, че и без това нещата ще се проточат с месеци. Калпава система — аз го знам и Ал го знае. Конституцията гарантира правото на адвокатска защита и Ал приема тази гаранция много сериозно. Готов е да помогне на всеки. Защитава клиентите си почтено, които и да са те. Не ще и дума, между тях се срещат злодеи, но не забравяйте, че Конституцията се отнася и до злодеите. Повечето обаче са свестни хора. Просто нямат пари, независимо от цвета на кожата.
Ричър мълчеше.
— Нека се опитам да отгатна — продължи Уокър. — Не знам кой е нарекъл Ал мошеник, но залагам десет срещу едно, че е бял човек в напреднала възраст с много пари или власт.
Ръсти Гриър беше, помисли си Ричър.
— Не ми казвайте кой е — вдигна ръка Уокър. — Залагам сто срещу десет, че съм прав. Щом подобен човек види някой адвокат да помага на бедни или цветнокожи, смята това за досадно и неприлично. После го приема за предателство спрямо расата или обществения кръг, а оттам не е трудно да обяви адвоката за мошеник.
— Добре — каза Ричър. — Може и да не съм бил прав за Юджин.
— Гарантирам това. Гарантирам, че можете да се върнете в миналото му чак до колежа, без да откриете нито една непочтена постъпка. — Уокър докосна с нокът снимката точно под брадичката на Ал Юджин. — Той е мой приятел. И аз се гордея с това. Като човек и като прокурор.
— А Слуп Гриър?
Уокър кимна.
— И до него ще стигнем. Но нека първо ви кажа какво е да си окръжен прокурор.
— Какво има за казване?
— Все същото. Аз съм като Ал. Вярвам в Конституцията и законите, в безпристрастния и справедлив съд. Гарантирам, че можете да обърнете този кабинет с главата надолу, без да откриете и едно дело, в което да не съм бил безпристрастен и справедлив. Бил съм строг, не ще и дума. Изпратил съм много хора в затвора, някои дори на смърт, но никога не съм вършил нещо, което да не смятам за правилно.
— Звучи ми като предизборна реч — каза Ричър. — Само че аз не съм се регистрирал за гласоподавател.
— Знам — каза Уокър. — Проверих. Именно затова говори така. Ако опираше до политика, щях да ви отрупам с евтини думи. Но в момента говоря истината. Искам да бъда съдия, защото мога да направя много за хората. Познавате ли съдебната система на Тексас?
— Не много добре.
— Всички съдии в Тексас се определят на избори. Те имат голяма власт. А щатът не е като другите. В него има много богати хора, но и бедните не са малко. Очевидно бедните се нуждаят от служебна защита. Но в Тексас няма такава система. Просто съдията избира адвокати на бедните обвиняеми. Избира ги откъдето си поиска. Целият процес е в негова власт. Той определя и хонорарите. С две думи казано — съдебна благотворителност. И кого ще избере съдията? Естествено, човек, който е подпомогнал избирателната му кампания. Нещата не зависят от способности или талант, а от приятелски връзки. Съдията взима от данъкоплатеца десет хиляди долара и ги връчва на някоя привилегирована адвокатска фирма. Фирмата определя за защитник някой некадърен блюдолизец, който ще свърши работа за стотина долара. В крайна сметка фирмата печели незаслужено девет хиляди и деветстотин долара, а бедният обвиняем попада в затвора, макар че може да е невинен. Повечето защитници срещат клиентите си за пръв път в съдебната зала. Виждал съм ги пияни, виждал съм да заспиват на масата. Те изобщо не вършат работа. Не проверяват фактите. Една година преди да заема този пост, съдеха някакъв клетник за изнасилване на дете. Дадоха му доживотна присъда. А после някаква милостива душа като вас се разрови и доказа, че по време на изнасилването човекът е бил в затвора. В затвора, Ричър. На осемдесет километра оттам. Чакал присъда за кражба на кола. Цяла камара документи го доказваха черно на бяло и всичко лежеше в обществените архиви. Адвокатът му просто не си бе направил труда да погледне.
— Неприятно — каза Ричър.
— Затова върша две неща. Първо — стремя се да стана съдия, за да оправя поне част от системата. Второ — сега, в този кабинет, разиграваме делата и от двете страни. Всеки път, щом някой от нас подготви обвинение, друг поема защитата и се опитва да го обори. Полагаме много усилия, защото знаем, че никой друг няма да го стори, а аз бих искал да спя с чиста съвест.
— Защитата на Кармен Гриър е непоклатима — каза Ричър.
Хак Уокър сведе очи към бюрото.
— Не, делото Гриър е същински кошмар. Пълна катастрофа, откъдето и да го погледнеш. Лично за мен — като човек, прокурор и кандидат за съдия.
— Би трябвало да се оттеглите.
Уокър вдигна глава.
— Естествено, че ще го направя. По това две мнения няма. Но случаят пак си остава личен. И все още аз командвам нещата. Каквото и да се случи, ще е дело на моята служба. И това ще се отрази върху мен.
— Ще ми кажете ли какъв ви е проблемът?
— Не разбирате ли? Слуп ми беше приятел. Аз съм честен прокурор. Затова желая и със сърцето, и с разума си да бъде издадена справедлива присъда. Но ми се очертава да изпратя на смърт една мексиканка. Направя ли го, по-добре да не се явявам на изборите, нали така? В нашата област има твърде много избиратели от мексикански произход. Но аз искам да бъда съдия. Защото мога да променя нещата. А ако поискам сега смъртна присъда за жена от малцинството, спукана ми е работата. И то не само тук. Случаят ще стане сензация навсякъде. Представяте ли си? Какво ще пишат в „Ню Йорк Таймс“? Те и без това ни смятат за тъпи селяндури и варвари, които се женят за собствените си братовчедки. Присъдата ще ме преследва, докато съм жив.
— Тогава не я обвинявайте. Законът е на нейна страна. Беше убийство при самозащита.
— Тя ли ви убеди?
— То си е очевидно.
— Де да беше толкова очевидно. Какво ли не бих дал. За пръв път в своята кариера съм готов да си затворя очите.
Ричър го погледна смаяно.
