Смъртоносна жега

тук още имаше групички мълчаливи, тревожни хора. Някои говореха с адвокатите, други чакаха своя ред. Седнала зад бюрото в дъното, Алис разговаряше с някаква жена, прегърнала бебе. Тя изненадано вдигна глава.

— Автобусът ли не дойде?

— Трябва да ти задам един юридически въпрос — каза Ричър.

— Спешно ли е?

Той кимна.

— Ако някой клиент разкаже на защитника си за престъпление, има ли полицията законно право да притисне адвоката?

— Това е поверителна информация — каза Алис. — Само между адвоката и неговия клиент. Ченгетата изобщо не си пъхат носа.

— Може ли да използвам телефона?

Тя се поколеба. После сви рамене.

— Разбира се. Действай.

Той придърпа един свободен стол до нейния, зад бюрото.

— Имаш ли телефонен указател на Абилин?

— В най-долното чекмедже. Там е целият Тексас.

Алис се завъртя към жената с бебето и продължи разговора на испански. Ричър издърпа чекмеджето и откри указателя. На една от първите страници имаше важни номера, отпечатани с едър шрифт. Той набра номера на щатската полиция в Абилин. Обади се женски глас, който попита с какво може да му помогне.

— Разполагам със сведения — каза той. — За престъпление.

Жената го помоли да изчака. След около трийсет секунди някой друг вдигна слушалката. Чуваше се приглушена врява и звън на телефони.

— Сержант Родригес — изрече мъжки глас.

— Разполагам със сведения за престъпление — повтори Ричър.

— Името ви, сър?

— Честър Артър — каза Ричър. — Работя като адвокат в окръг Пейкъс.

— Добре, мистър Артър, продължавайте.

— Знам, че в петък сте открили изоставен автомобил южно от Абилин. Мерцедес бенц, собственост на адвоката Ал Юджин. В момента той се води безследно изчезнал.

Чу се тракане на клавиатура.

— Добре — каза Родригес. — Какво знаете още?

— Мой клиент твърди, че Юджин е бил отвлечен от колата си и убит близо до същото място.

— Името на клиента ви, сър?

— Не мога да го разкрия. Поверителна информация. Между нас казано, не съм сигурен дали да му вярвам. Искам вие да проверите. Ако говори истината, може би ще го убедя да се обърне към вас.

— Какво точно ви каза?

— Че Юджин бил отвлечен и качен в друга кола. Откарали го на север до закътано място от лявата страна на пътя. Там го застреляли и скрили трупа.

Алис бе спряла да разговаря и хвърляше смаяни погледи към него.

— Затова искам да претърсите местността — каза Ричър.

— Вече я претърсихме.

— В какъв радиус?

— В непосредствена близост.

— Не, моят човек твърди, че било на два-три километра в северна посока. Търсете под храстите, из пукнатините, в помпените станции, изобщо навсякъде. Трябва да е място, където кола може да отбие от пътя.

— Значи на два-три километра северно от изоставената кола?

— Според моя човек не по-малко от два и не повече от три.

— Отляво?

— Сигурен е в това — каза Ричър.

— На какъв телефон да ви търсим?

— Аз ще се обадя. След час.

Ричър остави слушалката. Жената с бебето бе изчезнала. Алис продължаваше да го гледа смаяно.

— Какво има? — попита тя.

— Трябваше по-рано да се насочим към Юджин.

— Защо?

— Защото разполагаме само с един безспорен факт. Какво гласи той?

— Какво?

— Кармен не е застреляла Слуп, ето какво.

— Това не е факт, а твое мнение.

— Не, Алис, факт е. Повярвай ми. Разбирам ги тия неща.

Тя сви рамене.

— Добре де. И какво от това?

— Значи го е застрелял някой друг. Което повдига нов въпрос. Защо? Знаем, че Юджин е изчезнал безследно, а Слуп е мъртъв. Те бяха свързани като адвокат и клиент. Тогава нека да предположим, че и Юджин не е изчезнал, а мъртъв. Просто така, в интерес на спора. Двамата са подготвяли споразумение, чрез което Слуп да напусне затвора. Вероятно нещо голямо, защото помилване не се дава току-така. Значи е било свързано с много ценна информация. И много опасна за някого. Ами ако въпросният някой е очистил и двамата? За отмъщение или за да им запуши устата.

— Откъде ти хрумна тази идея?

— Ако щеш, вярвай, от Кармен. Тя ме посъветва да прикрия убийството точно така. Уж че някой е отстранил Слуп, за да провали сделката.

— Значи Кармен се е вслушала в собствения си съвет.

— Не, Кармен е странична линия — възрази Ричър. — Тя го мразеше, имаше мотив, лъжеше с причина и без причина, но не го е убила. Друг е бил.

— Да, заради нея.

— Не — каза Ричър. — Не е било така. Просто й е провървяло. Паралелно събитие. Все едно да го блъсне камион. Тя може и да се радва на резултата, но не е замесена.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Всичко друго би било смешно. Помисли, Алис. Всеки човек, който стреля толкова добре, е професионалист. Професионалистите планират нещата поне няколко дни предварително. А ако беше наела професионалист преди няколко дни, защо ще се мотае из Тексас да търси типове като мен? И защо ще позволи да убият Слуп в собствената й спалня, където цялото подозрение пада върху нея? При това със собствения й пистолет.

— Тогава какво е станало според теб?

— Мисля, че в петък група убийци са очистили Юджин и за да се подсигурят, са скрили тялото, тъй че, докато бъде намерено, следата да е изстинала. После в събота са очистили Слуп и са натопили Кармен. В нейната спалня, с нейния пистолет.

— Но тя е била е него. Нямаше ли да забележи! Нямаше ли да проговори!

Ричър помълча.

— Може точно тогава да е била при Ели. И на връщане в спалнята да е открила трупа. Или може да е била в банята. Когато я арестуваха, косата й беше мокра.

— Щеше да чуе изстрелите.

— Не и под онзи душ. Той е като Ниагарския водопад. Освен това пистолет двайсет и втори калибър не гърми много силно.

— А как разбра къде е трупът на Юджин? Ако не си фантазираш.