Покушението

Нили се извърна наполовина и Армстронг протегна дългата си ръка през облегалката, за да се здрависат.

— Аз ви познавам — каза той. — Запознахме се на приема в четвъртък вечер. Вие сте дарителка на кампанията ми, нали така?

— Всъщност тя е специалист по охраната — каза Фрьолих. — Оная вечер отработвахме друга процедура. Анализ на охранителните мероприятия.

— Бях дълбоко впечатлена — излъга Нили.

— Отлично! — възкликна Армстронг. — Повярвайте ми, много съм им благодарен за всичко, което правят за мен. Чак си мисля, че не го заслужавам, истината ви казвам.

Забележителен екземпляр, помисли си Ричър. Гласът му, погледът, жестовете — всичко казва само едно: аз съм безкрайно очарован от вас, мила госпожо. Сякаш само това е чакал цял живот — да се запознае с нея, за да я омагьоса с обноските си. И какъв невероятен физиономист! Да запомни едно лице измежду хиляда, които е зърнал по за две секунди преди четири дни. Роден политик, това поне бе ясно. Той се извърна към Ричър, раздруса ръката му и озари вътрешността на колата с топлата си усмивка.

— Много ми е приятно, мистър Ричър.

— Удоволствието е изцяло мое — каза Ричър и се улови, че отвръща на усмивката му. Този тип му хареса от пръв поглед. Беше изпечен чаровник. Излъчваше невероятна харизматичност. Дори да се приемеше, че деветдесет и пет процента бе дежурна любезност, в останалите пет процента имаше нещо, което сгряваше душата. И то как!

— И вие ли сте по охраната? — попита Армстронг.

— Съветник — отвърна Ричър.

— Страхотна работа вършите, хора! Радвам се, че сте до мен.

В слушалката на Фрьолих се чу едва доловим звук, тя натисна педала и потегли. На Уисконсин Авеню се вля в движението и се насочи на югоизток към Централен Вашингтон.

Слънцето се бе скрило зад облаците и градът изглеждаше оловносив през потъмнените стъкла на колата. Армстронг издаде неопределен звук, нещо средно между радостно възклицание и доволна въздишка, и се загледа през прозореца, сякаш гледката го правеше неизмеримо щастлив. Под шлифера беше облечен с безупречен костюм, ленена риза и копринена вратовръзка. Изглеждаше наистина внушително. Ричър беше с пет години по-млад, с осем сантиметра по-висок и поне с двайсет килограма по-тежък от него, но изведнъж се почувства дребен, невзрачен и незначителен. Но наред с това човекът до него изглеждаше и съвсем истински. Без фалш. Можеше да затвориш очи и вместо с тоя тузарски костюм да си го представиш с карирано яке как цепи дърва в някой селски двор. Имаше вид на сериозен политик и същевременно на сърдечен, забавен човек. Беше висок и преливаше от енергия. Сини очи, открито лице, непокорна коса, изпъстрена със златни нишки. Изглеждаше в превъзходна физическа форма. И то не по начин, който може да се култивира в някой фитнес център, а сякаш така се бе родил. Имаше ръце на човек, свикнал на физически труд. Тънка златна халка, нищо друго. И напукани нокти.

— Военна полиция, вече в запас. Познах, нали? — каза той.

— Кой, аз ли? — попита Нили.

— И двамата, доколкото виждам. Все сте нащрек. Той току ме оглежда, а пък ти се взираш през прозорците, особено като спрем на светофар. Познавам военните. Баща ми беше военен.

— С висок чин ли?

Армстронг се усмихна.

— Вие май не сте чели официалната ми биография. Искал е да прави кариера, но е бил уволнен по инвалидност, още преди да се родя. После започнал частен бизнес в дърводобива. Във всеки случай стойката и походката му си останаха до края. Отдалеч си личеше.

Фрьолих свърна от Ем Стрийт и пое успоредно на Пенсилвания Авеню, покрай Белия дом. Армстронг изви шия, за да се наслади на гледката. Усмихна се и бръчиците край очите му станаха по-изразени.

— Не е за вярване, а, какво ще кажете? — подхвърли той. — Много хора се изненадаха, че съдбата ми отреди всичко това, ама аз като че ли съм най-изненадан от всички.

Фрьолих продължи напред, покрай собствения си офис в сградата на Министерството на финансите, и се насочи към Капитолия, чийто бял купол се виждаше в далечината.

— Във Финансите нямаше ли един Ричър? — попита Армстронг.

Страхотна памет и за имена, удиви се Ричър, а гласно каза:

— По-големият ми брат.

— Светът е малък — отбеляза Армстронг.

Фрьолих се вля в Конститюшън Авеню, подмина сградата на Капитолия, сви по Първа улица и се насочи към бял ръкав, издигнат към страничната врата на Сената. От двете му страни бяха паркирани два черни линкълна на тайните служби.

На тротоара бяха строени четирима агенти, които опипваха с поглед околността. Фрьолих се насочи право към ръкава и спря плътно до бордюра. Погледна назад, пусна спирачката и придвижи колата още една педя напред, за да изравни задната врата точно с входа на тунела. Ричър видя, че вътре чакат още трима агенти. Единият пристъпи напред и отвори вратата на събърбана. Армстронг вдигна вежди в престорена почуда, сякаш цялата тая суетня около него искрено го забавляваше.

— Е, приятно ми беше да се запозная с вас — каза той на Ричър и Нили. — Благодаря ти, Ем И.

После той пристъпи в полумрака на платненото скривалище, тримата агенти веднага сключиха тесен кръг около него и го поведоха като арестант към входа на сградата. През пролуката на вратата Ричър видя, че вътре ги очакват униформените пазачи на Капитолия.

Армстронг влезе и вратата се затвори плътно зад гърба.

Фрьолих натисна газта, колата се отдели от бордюра и потегли на север към Юниън Стейшън.

— Така — каза тя, видимо облекчена. — Дотук добре.

— Пое известен риск — каза Ричър.

— Две към двеста и осемдесет милиона — уточни Нили.

— Какви ги приказваш?

— Можеше ние да сме изпратили писмата.

Фрьолих се усмихна.

— Аз пък предположих, че не сте вие. Какво ще кажете за него?

— Харесва ми — отвърна Ричър. — Честно!

— И на мен — съгласи се Нили. — Още в четвъртък ми хареса. А сега какво?

— Той ще бъде в сградата цял ден, има много срещи. Ще обядва в столовата на Конгреса. Към седем ще го откараме вкъщи. Жена му си е у дома. Ще им дадем да гледат някоя видеокасета или нещо такова. До сутринта няма да им позволяваме да мърдат от къщи.

— Нужна ни е информация — каза Ричър. — Откъде да знам под каква форма ония ще си проведат демонстрацията. Или къде точно ще се състои. Може да бъде какво ли не, от графити със спрей нагоре. Не искам да мине, без да я забележим. Ако изобщо се състои.

Фрьолих кимна.

— Към полунощ ще проверим. Ако изобщо доживеем дотогава.

— Освен това искам Нили да разпита още веднъж чистачите. Ако получим от тях каквото ни трябва, ще можем да си отдъхнем.

— Де да можех и аз да си отдъхна! — замечтано каза Фрьолих.

Те оставиха Нили във Федералния предварителен арест, след което се върнаха в службата на Фрьолих. Междувременно бяха постъпили писмените доклади на ФБР за последните две писма. Бяха идентични във всяко отношение с първите две. Но към тях беше прикрепен и допълнителен доклад от химическата експертиза. Химикът на Бюрото бе доловил нещо необичайно по отношение на отпечатъците от палец.

— Сквален — каза Фрьолих. — Ти чувал ли си такова вещество? — Ричър поклати глава. — Нецикличен въглеводород — обясни тя. — Особен вид мазнина. В отпечатъка има следи от сквален. В малко по-голяма концентрация върху третото и четвъртото писмо, отколкото върху първото и второто.

— В пръстовите отпечатъци винаги се съдържат мазнини — каза Ричър. — Без мазнина няма отпечатък.