вратата на лимузината, подобно на ръкавите на летищата, по които пътниците стигат до самолета. Вратата щеше да се отвори навътре в ръкава и Армстронг щеше да се качи в колата, без изобщо да се вижда отстрани.
Ричър заобиколи групичката зяпачи и ги огледа. Нямаха заплашителен вид. Повечето бяха облечени, сякаш не отиваха далеч и бяха излезли за малко. Вероятно бяха съседи. Той продължи да крачи по улицата, оглеждайки прозорците на горните етажи. В такова време всеки отворен прозорец би изглеждал подозрително. Но отворени прозорци нямаше. Той се огледа за безцелно шляещи се индивиди. Такива имаше предостатъчно. На тази отсечка от улицата всяка втора витрина беше кафене, а всички кафенета бяха пълни с хора — зачетени в сутрешния вестник, посръбващи еспресо, говорещи по мобилни телефони, записващи си нещо в джобни тефтерчета или в електронни бележници.
Той си избра едно кафене, от което имаше добър изглед право на юг по протежение на улицата, както и встрани на запад и на изток. Поръча си на бара черно кафе, дълго, без захар, седна на една маса и зачака. В десет и петдесет и пет черен събърбан се приближи по улицата и паркира плътно до бордюра, малко пред изхода на ръкава. Отзад го следваше брониран кадилак лимузина, който спря точно срещу ръкава, така че вратата му се изравни с отвора. Зад кадилака пък спря черен линкълн. И трите машини изглеждаха много тежки. И трите имаха подсилени рамки на прозорците и огледални стъкла.
От водещия събърбан се изсипаха четирима агенти и заеха позиции на тротоара — по двама от южната и от северната страна на портата. Две патрулни коли на градската полиция със запалени сигнални светлини преградиха улицата, като едната застана напряко на платното на предишния ъгъл, зад кортежа, а другата — на следващия, на няколко метра пред водещата кола.
По улицата в този час почти нямаше движение. Само две коли — син шевролет малибу и златист джип лексус изчакваха реда си да минат. Ричър си каза, че и двете ги вижда за пръв път. Във всеки случай не ги бе забелязал да се навъртат наоколо, докато оглеждаше района. Вниманието му се насочи към ръкава и той се опита да отгатне в кой точно момент Армстронг ще премине през него. Това беше невъзможно. Той още гледаше края му откъм къщата, когато глухото захлопване на блиндираната врата на лимузината му показа, че обектът е вече вътре. Четиримата агенти се качиха в събърбана. Предната патрулна кола се обърна по посока на движението и събърбънът потегли след нея, следван от кадилака и от линкълна. Втората патрулна кола завършваше процесията. Когато се изравни с кафенето, където седеше Ричър, кортежът зави рязко на изток. Дебелите гуми на возилата изскърцаха по асфалта. След завоя шофьорите дадоха газ, колите ускориха и изчезнаха в далечината. Ричър погледна назад към къщата. Малката тълпа зяпачи бързо се разпръсна и на улицата отново настъпи спокойствие.
Те проследиха с поглед потеглянето на кортежа от своя наблюдателен пункт на около седемдесет метра от мястото, където бе седнал Ричър. Наблюдението само потвърди нещо, което вече знаеха. Професионалната гордост не им позволяваше да отхвърлят потеглянето на кортежа от дома на Армстронг като
Те тръгнаха и по няколко заобиколни улици се добраха до наетия мъркюри сейбъл без всякакви инциденти.
Ричър сръбна последната глътка кафе и закрачи към къщата на Армстронг. Там, където ръкавът преграждаше тротоара, той слезе на платното и надникна вътре. Ръкавът наистина представляваше платнен тунел, който водеше от бордюра право до входната врата на къщата. Вратата беше затворена. Той отново се качи на тротоара и пресрещна Нили, която точно в този момент се задаваше от отсрещната посока.
— Е? — запита я той.
— Нямаше пропуски в охраната — отвърна тя. — Пък и не забелязах някой да се опитва да се възползва.
— Аз също.
— Тая идея с ръкава ми харесва.
Ричър кимна.
— Поне изключва снайперски изстрел отдалеч.
— Не напълно обаче — възрази тя. — Една снайперска карабина с .50-калиброви муниции „Браунинг“ БП или БПЗ ще пробие бронята на колата.
Ричър направи гримаса. И двата вида муниции му бяха добре известни; БП означаваше бронебоен патрон, а БПЗ — бронебоен
— Няма добра възможност за прицелване — каза той. — Първо, трябва да изчакат, докато кортежът потегли, за да са сигурни, че той наистина е вътре. След което просто стрелят по голяма движеща се кола с черни прозорци. Шансът да улучат тъкмо Армстронг е едно към сто.
— Значи остава АТ–4.
— И аз си помислих същото.
— Като с установката могат да изстрелят или ракетен снаряд срещу колата, или фосфорни бомби срещу къщата.
— От каква позиция?
— Аз бих използвала някой висок прозорец на къщата зад тази на Армстронг. През малката уличка. Охраната му е съсредоточена главно от предната страна.
— А как би проникнала вътре?
— Преоблечена като техник от кабелната телевизия, от електрическата или водоснабдителната компания. Със съответната униформа и с голяма кутия за инструменти.
Ричър кимна и не отговори.
— Горките, през следващите четири години ще им се вземе здравето — подметна Нили.
— Или осем.
Зад гърба им се чу свистене на гуми и приглушен шум на голям двигател. Те се обърнаха и видяха как Фрьолих закова събърбана до бордюра срещу тях. Махна им с ръка и двамата се качиха — Нили отпред, а Ричър както винаги се просна напряко отзад. Намираха се на двайсетина метра от входната врата на Армстронг.
— Видяхте ли някого? — запита тя.
— Много хора — отвърна Ричър. — И от нито един от тях не бих купил евтин часовник.
Фрьолих вдигна крака си от спирачката и огромната машина се плъзна напред. Следвайки плътно бордюра, тя изравни задната дясна врата с ръкава и отново натисна спирачката. После пусна волана и приближи устни до малкия микрофон, залепен за китката й.
— Първи, готов — каза тя.
Ричър погледна вдясно и видя входната врата на къщата да се отваря. Отвътре излезе един мъж. Брук Армстронг.
Нямаше никакво съмнение. През последните пет месеца снимката му не слизаше от страниците на вестниците, а Ричър вече четири дни не изпускаше от поглед нито едно негово движение. Беше облечен с шлифер в защитен цвят и носеше в ръка кожено куфарче. Вдигна глава и закрачи към колата — нито бързо, нито прекалено бавно. Един агент от охраната му го следеше с поглед от вратата.
— Кортежът беше за отвличане на вниманието — каза Фрьолих. — Понякога прибягваме до такива трикове.
— Мен успяхте да заблудите — каза Ричър.
— Моля ви, не се издавайте — каза Фрьолих. — Не забравяйте, че той още нищо не знае.
Ричър се надигна до седнало положение и се смести, за да му направи място. Армстронг отвори вратата и се настани до него.
— Добрутро, Ем И — поздрави той.
— Добро утро, сър — отвърна тя. — Позволете да ви представя моите сътрудници Джак Ричър и Франсис Нили.
