— Имам лошо предчувствие — повтори тя.
След около час пристигна криминологичният екип на ФБР и засне листа хартия, както си лежеше върху заседателната маса. Те поставиха до него канцеларска линийка за мащаб при снимките, после го вдигнаха със стерилна пластмасова пинцета и с плика ги поставиха в отделни найлонови пликове. Фрьолих попълни съответния формуляр за завеждане на веществени доказателства и експертите отнесоха двата плика в лабораторията. После в течение на двайсетина минути тя разговаря по телефона с началника на кортежа, който междувременно бе взел Армстронг от хеликоптера в базата „Андрюс“, чак докато стигнаха пред вратата на дома му в Джорджтаун.
— Вече е в безопасност — обяви тя. — Засега.
Нили се протегна и се прозина.
— Ами почивай си тогава — каза тя. — И бъди готова за една напрегната седмица.
— Чувствам се ужасно глупаво — каза Фрьолих, — като не знам всичко това игра ли е, или истина.
— Много го преживяваш — отвърна Нили.
Фрьолих вдигна очи към тавана.
— Какво ли би направил Джо на мое място?
Ричър помълча и отговори:
— Вероятно би отишъл да си купи още един костюм.
— Сериозно говоря.
— Би затворил очи и би проиграл всички ходове в съзнанието си, сякаш това е шахматна задача. Ти знаеш ли, че Джо четеше Карл Маркс? Той обичаше да казва, че Маркс е в състояние да обясни всяка ситуация, дори и най-заплетената, с един-единствен въпрос: Кой печели от това?
— Е, и?
— Да предположим, че извършителят е вътрешен човек. Карл Маркс би казал: Е, добре, вътрешният извършител възнамерява да извлече изгода от деянието си. А Джо би запитал: Да, но
— Да ме дискредитира пред Стайвесънт — каза Фрьолих.
— Да направи така, че да изпаднеш в паника, да ги предизвикаш да те понижат или уволнят, или и аз не знам какво, защото това би му било изгодно на него. Такава би била целта му. Но ако е така, това би била
— Да убие Армстронг.
— Което му изнася по някакъв друг начин. Така че Джо би те посъветвал да се държиш, сякаш по-скоро заплахата идва от външен източник. Да подходиш към въпроса много спокойно и без паника, и най-вече успешно. Така с един куршум убиваш два заека. Ако наистина извършителят е вътрешен човек, ти проваляш плановете му, като не позволяваш да те хвърли в паника. А ако успееш, ти проваляш плановете и на външния извършител, защото не допускаш Армстронг да бъде убит.
Фрьолих кимна, като се оглеждаше безпомощно.
— Но какъв е тоя тип всъщност? Чистачите казаха ли нещо?
— Нищо — каза Ричър. — Моето тълкуване е, че някой, когото познават, ги е накарал да внесат листа, но те за нищо на света няма да си го признаят.
— Аз ще убедя Армстронг утре да си остане вкъщи.
Ричър поклати глава.
— Не бива — каза той. — Ако се опиташ, през следващите четири години навсякъде ще ти се привиждат сенки, а той ще трябва все да се крие като подгонен. Така че запази спокойствие и гледай да се размине.
— Лесно ти е да го кажеш.
— Лесно е да го направиш. Просто поеми дълбоко дъх.
Известно време Фрьолих седя неподвижно и мълчаливо.
После кимна.
— Е, добре — каза тя. — Ще ви поръчам кола. Утре в девет бъдете тук. Ще има ново стратегическо съвещание. Точно седмица, откакто беше последното.
Следващата сутрин беше влажна и много студена, сякаш самата природа искаше да покаже, че есента си отива и зимата си встъпва в правата. Ниско по улиците на плътни бели облачета се стелеха газовете от преминаващите автомобили; пешеходците крачеха забързано по тротоарите, увили лицата си в дебели шалове. Нили и Ричър се срещнаха в осем и четирийсет на пиацата за таксита пред хотела, където вече ги чакаше един черен линкълн на тайните служби. Лимузината беше паркирана на втори ред с работещ двигател, а шофьорът стоеше отстрани до предния капак. Около трийсетгодишен, с тъмно палто и ръкавици, той се надигаше притеснено на пръсти и оглеждаше тълпата от пешеходци. Дъхът му излизаше като гъста пара от устата.
— Изглежда ми нещо притеснен — отбеляза Нили.
В колата беше горещо. През целия път шофьорът не каза нито една дума. Дори не се представи. Просто си пробиваше напористо път през сутрешното движение, докато с рязък писък на гуми не сви по рампата за подземния гараж. Със забързана крачка ги преведе през фоайето и ги качи в асансьора. Три етажа по- нагоре, на рецепцията имаше непознат млад мъж. Като ги видя, той посочи с пръст коридора към заседателната зала.
— Започнаха без вас — каза той. — Побързайте.
Залата беше празна; само Фрьолих и Стайвесънт седяха един срещу друг от двете страни на масата. И двамата бяха неподвижни и умърлушени. И силно пребледнели. На полирания плот помежду им лежаха две снимки. Едната беше официалната снимка, двайсет на двайсет и пет сантиметра, направена от криминологичния екип на мястото на събитието предишния ден. На нея се четеше изречението: Денят, в който Армстронг ще умре, неумолимо се задава. Втората беше набързо щракната полароидна снимка, на която се виждаше друг лист хартия, също с нещо написано върху него. Ричър пристъпи към масата и се наведе, за да погледне по-отблизо.
— По дяволите! — каза той.
Листът хартия на полароидната снимка изглеждаше идентичен на предишните три във всички подробности, отпечатан бе по същия начин, със същия шрифт, формат, разредка и центриране, на два реда, малко над средата на листа. Осем думи:
— Кога пристигна? — попита Ричър.
— Тази сутрин — отвърна Фрьолих. — По пощата. Адресирано до Армстронг в кабинета му в Сената. Само че ние сме разпоредили всичката му лична поща да минава вече оттук.
— Откъде е изпратено?
— От Орландо, Флорида. Клеймото е от петък.
— И там също гъмжи от туристи както във Вегас — отбеляза Стайвесънт.
Ричър кимна.
— Резултатите от експертизата за вчерашното писмо?
— Току-що ни докладваха по телефона — каза Фрьолих. — Всичко съвпада. Отпечатъкът от мъжки палец и тъй нататък. Няма съмнение, че и това ще бъде същото. В момента го обработват.
Ричър втренчено оглеждаше двете снимки. Отпечатъците бяха напълно невидими на фотохартията, но на него му се струваше, че ги вижда съвсем ясно под текста, сякаш едва ли не греят с призрачна светлина, като неонов надпис в тъмна нощ.
— Наредих да арестуват чистачите — каза Стайвесънт.
Никой не отговори.
— Е, какво ви казва шестото чувство? — попита той. — Това шега ли е, или е сериозно?
— Сериозно е — каза Нили. — Аз поне така мисля.
— Засега няма значение — обади се Ричър, — защото нищо още не е станало. Затова ще действаме,
