лицата на присъстващите в залата. Никой не реагира. Фрьолих погледна часовника си.
— Армстронг в момента лети обратно към къщи — каза тя. После помълча и продължи: — Вдигнете под тревога резервния екип. Половината да заминават за база „Андрюс“, половината за къщата на Армстронг. Във всеки кортеж да има по една допълнителна кола. На връщане минете по обиколния маршрут.
След миг колебание хората й се пръснаха всеки по задачите си с отработената ефективност на добре сглобен колектив, който се готви за действие. Ричър ги наблюдаваше внимателно и с одобрение. После двамата с Нили последваха Фрьолих в личния й кабинет. Тя набра съответния номер в централата на ФБР и поръча да изпратят криминологичен екип
— Не че очаквам този път да открият нещо различно — каза тя сякаш на себе си.
В този момент Нендик почука на вратата и влезе с две видеокасети.
— От двете камери — обясни той. — Едната е вътре в будката на пазача, високо горе, насочена под остър ъгъл спрямо гишето. Поставена е, за да заснема лицата на шофьорите, които влизат в гаража. Другата е отвън над рампата, насочена срещу движението, за да предупреждава отдалеч за идващи коли.
Той остави двете касети на бюрото и излезе. Фрьолих взе едната и се хлъзна със стола си към телевизора. Постави касетата във видеото и натисна клавиша за пускане. Камерата бе снимала настрани откъм вътрешността на будката на пазача, отвисоко, за да се виждат лицата на шофьорите, които спират пред бариерата. Тя върна лентата с четирийсет и пет минути назад и отново натисна клавиша за пускане. Пазачът си седеше на високото столче; на екрана се виждаше лявото му рамо. Не вършеше нищо. Тя пренави лентата на бързи обороти, докато той стана от мястото си, натисна някакви копчета и изчезна от кадър. След това отново пусна картината с нормална скорост. В течение на трийсет секунди не се случи нищо. После от крайния ляв ъгъл на екрана се протегна една ръка. Само ръка — в ръкав от някакъв плътен мек плат, приличен на туид. И с кожена ръкавица. Ръката държеше плик. Пликът се плъзна под полуспуснатото стъкло на гишето и падна върху масичката на пазача. После ръката изчезна.
— Знаел е, че го снимат — каза Фрьолих.
— Очевидно — потвърди Нили. — Та той стоеше на цял метър встрани и се протягаше, докъдето стига.
— Но дали е знаел за другата камера? — запита Ричър.
Фрьолих извади първата касета и постави другата на нейно място. Върна трийсет и пет минути назад. Натисна клавиша за пускане.
Камерата гледаше право към рампата. Картината не беше много добра. Прожекторите от двете страни на портала хвърляха ярка светлина, докато задният план тънеше в мрак. В сенките се губеха детайли. Камерата снимаше от висок ракурс и под прекалено тесен вертикален ъгъл. Горният ръб на кадъра отрязваше рампата под нивото на улицата. Долният ръб се падаше на около два метра от основата на будката. Но на ширина беше добре. Дори твърде добре. И двете стени на рампата се виждаха пределно ясно. Невъзможно беше който и да било да достигне входа на гаража, без да пресече полезрението на камерата.
Лентата се движеше. На екрана не се случваше нищо. Те следяха с поглед брояча, докато достигна двайсет секунди преди регистрирания момент на появяване на ръката. После впериха очи в екрана. В горната му част се появи някаква фигура. Определено мъжка. В това поне нямаше съмнение. Ширината на раменете, походката — всичко сочеше мъж. Облечен беше с широко палто от туид, може би сиво или тъмнокафяво. Тъмни панталони, тежки обувки, около врата дебел шал. И шапка с широка периферия, нахлупена до носа. Мъжът пристъпваше, навел ниско глава; през цялото време камерата улавяше само шапката му.
— Знаел е и за втората камера — каза Ричър.
Лентата продължаваше да се движи. Мъжът стъпваше бързо, но целеустремено — без да подтичва, без да губи самообладание. В дясната си ръка държеше плика, като го притискаше към тялото си. Той пресече долния ръб на кадъра и изчезна извън обсега на камерата, за да се появи обратно след три секунди. Без плика. Със същата целеустремена стъпка се изкачи по рампата и изчезна през горния ръб на кадъра.
Фрьолих постави записа на пауза.
— Описание? — попита тя.
— Невъзможно — отвърна Нили. — Във всеки случай, мъж е. Може би малко нисък и набит. Вероятно десняк. Не куца, доколкото може да се види. Това е всичко, което забелязвам.
— Може и да не е толкова нисък — отбеляза Ричър. — Камерата леко скъсява перспективата.
— Разполагал е с вътрешна информация — каза Фрьолих. — Знаел е за камерите и за кратките отсъствия на пазача. Значи е един от нас.
— Не непременно — възрази Ричър. — Може пак да е външен, но да ви е следил. Външната камера може и да се вижда, ако знаеш къде да гледаш. Докато за вътрешната просто е предполагал. Повечето охраняеми обекти имат втора камера в будката на пазача. А пък за отсъствията е разбрал след неколкодневни наблюдения. Знаете ли какво обаче? Независимо дали е вътрешен човек или външен, ние за малко сме се разминали с него. Със сигурност така е станало. Когато ходихме да разпитваме чистачите. Защото дори да е от персонала, той е трябвало да наблюдава будката, за да види кога пазачът излиза в почивка. Значи сигурно е бил някъде отсреща, през улицата. Може би с бинокъл.
Известно време никой нищо не каза.
— Аз лично никого не видях — заяви накрая Фрьолих.
— Аз също — добави Нили.
— Аз дремех — каза Ричър.
— Едва ли сме можели да го видим — каза Фрьолих. — Като е чул, че по рампата се изкачва кола, той положително се е скрил.
— Сигурно е така — каза Нили. — Но за момент сме били много близо до него.
— Ах, мамка му! — изруга Ричър.
— Мамка му я! — отекна Нили.
— И сега какво? — запита Фрьолих.
— Сега нищо — отвърна Ричър. — Нищо не може да се направи. Това е станало преди повече от четирийсет минути. Ако е вътрешен човек, сигурно си е вече у дома в кревата. Ако е външен, е някъде по шосетата на петдесет километра оттук. Не можем да вдигнем полицията на четири щата и да ги пратим да търсят индивид от мъжки пол, десняк, който не куца. Защото това е единственото описание, с което разполагаме.
— Може да им кажем да търсят палто и широкопола шапка на задната седалка или в багажника.
— Все пак ноември е, Фрьолих! Всеки носи палто и шапка.
— И сега какво? — запита отново тя.
— Сега се надяваме на най-доброто и се готвим за най-лошото. Нека се съсредоточим върху Армстронг в случай, че тия заплахи се окажат сериозни. Дръжте го под непрекъсната плътна охрана. Както казва Стайвесънт, едно е да се заканваш, а съвсем друго да успееш.
— Каква му е официалната програма? — попита Нили.
— Довечера си е вкъщи, утре е в Конгреса — отвърна Фрьолих.
— Значи е в безопасност. Около Конгреса охраната ви беше безупречна. Щом двамата с Ричър не можахме да се доберем до него, едва ли някакъв си тантурест чичко ще успее. Дори целта му да е
— Мислиш ли, че може и да е второто?
— Както би казал Стайвесънт, поеми дълбоко дъх и стискай зъби. И най-важното, вярвай в себе си.
— Имам лошо предчувствие. Аз трябва да знам кой е този тип.
— Рано или късно ще научим кой е. А дотогава, ако не можеш да настъпваш, опитвай се да се браниш.
— Нили е права — каза Ричър. — Съсредоточи всичките си сили върху Армстронг, пък да става каквото ще.
Фрьолих кимна неопределено и извади касетата. После отново постави първата, пусна я и се загледа в екрана, докато пазачът се върна от тоалетната, забеляза плика, вдигна го и се затича извън кадър.
