Покушението

— Такъв е бил той.

— И още как! Страхотни истории се носят за него, трябва някой ден да ти ги разправим.

— Дали и Армстронг ще бъде такъв?

— Може би. Зависи в какво настроение ще го завариш. Той не е много як физически, но в никакъв случай не е страхливец. А пък съм го виждала и много ядосан.

— Има вид на корав човек.

Фрьолих кимна. Погледна още веднъж часовника си.

— Трябва да се връщаме в службата. Да проверим дали няма някакви особени инциденти днес. Докато аз раздигам масата, ти се обади на Нили. Кажи й да ни чака след двайсет минути.

Наближаваше единайсет и четвърт, когато пристигнаха в службата на Фрьолих. Нямаше никакви важни съобщения. Нищо от градското полицейско управление на Вашингтон. Нищо от Северна Дакота, нищо от ФБР. От Националния информационен център всяка секунда постъпваха данни за всевъзможни престъпления, но нищо по темата. Точно в единайсет и трийсет мобилният й телефон иззвъня. В Джорджтаун всичко било спокойно. Тя затвори и отново се обърна към монитора. Нищо. Часовникът отброяваше минутите до полунощ. Понеделник свърши, започна вторник. Стайвесънт се появи отново. Той просто застана в рамката на вратата както преди. Не каза нищо. Единственият стол в кабинета на Фрьолих беше нейният. Ричър седеше на пода, а Нили се беше подпряла на една кантонерка.

Фрьолих изчака още десет минути и позвъни на градската полиция. Нищо за докладване. После се обади в Хувър Билдинг и дежурният от ФБР я уведоми, че до полунощ източно време не се е случило нищо по- значимо. Тя отново се вторачи в екрана. От всички краища на страната продължаваха да прииждат полицейски бюлетини за извършени престъпления, но нито тя, нито Ричър и Нили, нито Стайвесънт виждаха някаква връзка с потенциална заплаха за Армстронг.

Часовникът показваше вече един сутринта. Полунощ в централния часови пояс. Тя позвъни в полицейския участък на Бисмарк. И оттам нямаха нищо за докладване. После в щатската полиция на Северна Дакота. И оттам нищо. Отново опита с ФБР. През последните шейсет минути не бяха постъпвали доклади от оперативните бюра. Тя затвори телефона и се оттласна със стола си от бюрото. Издиша шумно.

— Е, това е. Значи нищо не се е случило.

— Отлично! — възкликна Стайвесънт.

— Не — възрази Ричър. — Никак не е отлично даже. Това е най-лошата новина, която можеше да получим.

8

Без много приказки Стайвесънт ги поведе право към заседателната зала. Нили крачеше успоредно с Ричър, като раменете им почти се допираха по тесните коридори.

— Страхотен костюм! — прошепна тя.

— Първият в живота ми — отвърна й той също шепнешком. — На една и съща позиция ли сме?

— На една и съща, но може би и двамата сме вече безработни — каза тя. — Ако наистина мислим едно и също де.

Завиха зад поредния ъгъл. Продължиха да крачат. Стайвесънт се спря, отвори вратата, пусна ги да минат пред него в залата, светна лампите и затвори вратата зад себе си. Ричър и Нили седнаха от едната страна на дългата маса, а Стайвесънт и Фрьолих от другата. В това многозначително разположение се съдържаше явен намек за конфронтация.

— Обяснявайте — каза той.

Секунда мълчание.

— Това в никакъв случай не е дело на вътрешен човек — започна Нили.

Ричър кимна.

— От друга страна, самият факт, че ние очакваме да е или изцяло едното, или изцяло другото, вече е сериозна самозаблуда. Винаги е по малко и от двете. Може да е повече от едното, по-малко от другото, но никога само едното или само другото. Въпросът е, какво точно е съотношението? Дали е в основата си вътрешна работа с малко и несъществена помощ отвън? Или основно външна атака с незначително вътрешно съучастничество?

— И в какво би могло да се изразява въпросното незначително съучастничество? — поиска да знае Стайвесънт.

— Ако е вътрешен човек, трябвал му е отпечатък от палец, който не е негов. Ако е външен, нужен му е бил някой, който да внесе второто писмо в сградата.

— И вие стигате до заключение, че е по-скоро външен човек?

Ричър отново кимна.

— Което е най-лошият възможен сценарий. Ако вътрешен човек си прави шегички, това може да е досадно, докато един външен нападател е наистина извънредно опасен.

Стайвесънт извърна глава встрани.

— И кой може да е той?

— Нямам представа — каза Ричър. — Страничен, непознат човек, който е установил еднократна връзка с ваш служител, колкото да внесе писмото в сградата. Това е всичко.

— Като под наш служител разбираш някой от чистачите.

— Или и тримата — обади се Фрьолих.

— Да, така предполагам — каза Ричър.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Откъде си сигурен? — попита Стайвесънт.

Ричър вдигна рамене.

— По много причини. Някои от които са важни, други не.

— Обясни — подкани Стайвесънт.

— Винаги търся простота — каза Ричър.

Стайвесънт кимна.

— Аз също. Като чуя тропот на копита, най-напред се сещам за коне, не за зебри. Но какво по-просто обяснение от това вътрешен служител да се опита да обърка и дискредитира Фрьолих?

— Не е точно така — каза Ричър. — Избраният метод е прекалено сложен за целта. Ако искаха просто да си го върнат на Фрьолих, щяха да използват обичайните средства. Лесните. Дето всички така добре ги знаем. Загадъчни сривове в комуникациите, мистериозно изчезнали файлове, фалшиви тревоги на несъществуващи адреси в най-гадните квартали, тя пристига, иска подкрепление, никой не се отзовава, тя се паникьосва, вика за помощ по радиото, някой записва сигнала и го пуска в обръщение. Във всеки полицейски участък могат да ти изкарат цели папки с примери за вътрешен саботаж.

— И във военната полиция ли?

— Естествено. Особено когато са замесени командири жени.

Стайвесънт поклати глава.

— Не — отсече той. — Всичко това са предположения. Не ви питам какво мислите, а откъде знаете.

— Оттам, че днес нищо не се случи.

— Обяснявай — настоя за трети път Стайвесънт.

— Имаме работа със сериозен противник — каза Ричър. — Интелигентен и самонадеян. Той контролира положението. Само че отправи заплаха, която не изпълни.

— Е, и? Не е успял, и толкова.

— Не е така — каза Ричър. — Той дори не е опитал. Защото не е знаел, че трябва да опита. Защото не е знаел, че сме получили писмото му.

В стаята настъпи потискаща тишина.

— Просто е очаквал, че писмото ще пристигне утре — продължи Ричър. — Изпратено е в петък. От петък