Покушението

до понеделник е прекалено кратко време за американските пощи. Истинска случайност е, че писмото е пристигнало днес. Той е разчитал да пътува от петък до вторник.

Никой друг не се обаждаше.

— Очевидно става въпрос за външен човек — каза Ричър. — Без постоянна пряка връзка с вашата служба, затова и не е разбрал, че заплахата се е получила с един ден по-рано, иначе днес непременно щеше да я изпълни. Защото това е един нагъл кучи син, който никак не обича да се излага като неспособен. Затова можете да бъдете сигурни, че утре той, жив или мъртъв, ще изпълни заплахата си, точно както е планирал от самото начало.

— Прекрасно — възкликна Фрьолих. — Утре имаме още един прием за дарители на кампанията.

Стайвесънт помълча за миг и после запита:

— Та какво предлагате?

— Да отменим мероприятието — каза Фрьолих.

— Не, искам да кажа, като дългосрочна стратегия? — поправи се Стайвесънт. — Освен това нищо няма да отменяме. Нямаме право просто да вдигнем ръце и да обявим, че не сме в състояние да охраняваме нашия вицепрезидент.

— Трябва да го преживеем някак си — каза Ричър. — В края на краищата това ще бъде само демонстрация. Колкото да ви измъчва мисълта за нея. Ако питате мен, те изобщо няма да закачат Армстронг. Вместо това ще нападнат друг обект, където или вече е бил, или се готви да бъде в друг момент.

— Например? — запита Фрьолих.

— Например някоя от къщите му — каза Ричър. — Тук или в Бисмарк. Или някой от кабинетите му. Където и да било. Ще бъде нещо зрелищно, театрално, също като тия идиотски послания. На място, където Армстронг току-що е бил или непосредствено се готви да посети. Засега цялата тази история е една надпревара между нас и тоя тип, а той ни е обещал демонстрация и ако питате мен, ще си удържи на думата. Само че следващият му ход няма да бъде насочен точно към целта, а някак встрани. Иначе защо му е трябвало да формулира посланието си точно по този начин? Защо му е било да споменава за демонстрация? Защо просто не е написал: „Армстронг, утре ще умреш“, и толкоз?

Фрьолих не отговори.

— Трябва да открием кой е този тип — каза Стайвесънт. — Какво знаем досега за него?

Мълчание.

— Ами засега знаем, че пак се самозаблуждаваме — каза Ричър. — Защото това не е той, а са те. Екип. Винаги е така. Имаме работа с двама души.

— Ха! Предположения и догадки — каза Стайвесънт.

— Така ти се иска — сряза го Ричър. — Мога да го докажа.

— Как?

— Още от самото начало не ми хареса това, че хем на листа има отпечатък от палец, хем е пипан с найлонови ръкавици. Защо хем така, хем иначе? Отпечатъците му или са картотекирани, или не. Само че това са двама души. Единият е оставил отпечатъка, другият е държал листа с ръкавици. Единият е картотекиран, другият не. Двама души, които работят в екип.

Стайвесънт изглеждаше смъртно уморен. Наближаваше два часът сутринта.

— Ние не ви трябваме повече — каза Нили. — Вече не става дума за вътрешно разследване. Става дума за външен проблем, между вас и света.

— Не — каза Стайвесънт. — Докато все още сме в състояние да изцедим нещо от чистачите, разследването е вътрешно. Те сигурно са се срещали с тия типове. Положително ги знаят кои са.

Нили вдигна рамене.

— Да, но вие им осигурихте адвокати. С това само затруднихте работата ни.

— Но те имат право на адвокати, за бога! — избухна Стайвесънт. — Нали бяха арестувани. Така е по закон. Според Шестата поправка!

— Е, сигурно е така — каза Нили. — Кажи ми обаче какво казва законът, ако вицепрезидентът на Съединените щати бъде убит преди встъпване в длъжност?

— Веднага ти отговарям — каза Фрьолих. — Според Двайсетата поправка Конгресът избира нов вицепрезидент.

Нили кимна.

— Остава да се надяваме, че Конгресът вече има готов списък с кандидати.

В стаята отново настъпи тишина.

— Трябва да повикате ФБР — каза Ричър след малко.

— Ще го направя — каза Стайвесънт. — Но когато разполагаме с имена, не преди това.

— Във ФБР вече са виждали писмата.

— Само криминологичният екип. Във ФБР едната ръка не знае какво прави другата.

— Имате нужда от тяхната помощ.

— И ще я поискам — каза Стайвесънт. — В момента, в който получим конкретни имена, ще им ги дам на поднос. Няма обаче да им казвам откъде ги имам. Няма да ги уведомявам, че имаме вътрешен проблем със сигурността. И за нищо на света няма да ги намесвам, докато проблемът остава.

— Толкова ли е важно?

— Ти майтапиш ли се с мен? Или си забравил проблема на ЦРУ с Олдрич Еймс? От ФБР тогава бяха надушили, че има нещо гнило, и няколко години им се кискаха зад гърба. После при самите тях възникна проблем с оня другия тип, Хансен, и оттогава престанаха да се правят на толкова умни. Понастоящем тайните служби са на първо място по непробиваемост на сигурността, като водим пред останалите агенции с голяма преднина. През цялата ни история само веднъж сме били побеждавани, и то преди близо четирийсет години. Така че сега нямам никакво намерение да жертвам репутацията на агенцията, която ръководя.

Ричър не каза нищо.

— И не ми се прави на много по-умен — продължи Стайвесънт. — Хич не ми говори, че в армията сте постъпвали другояче. Не помня и един случай да сте молили Бюрото за помощ. Нито пък да е изтичала и грам информация за срамните ви тайни, която после да четете на първа страница във „Вашингтон Поуст“.

Ричър кимна. Всички срамни тайни на американската армия отдавна бяха кремирани. Или заровени на метър и осемдесет под земята. Или пък седяха с треперещи колене в единична килия в някой добре охраняван затвор, достатъчно наплашени, за да не смеят да си отворят устата. Като за някои от горните обстоятелства трябваше да му благодарят лично на него.

— Така че ще караме стъпка по стъпка — каза Стайвесънт. — Първата ни грижа е да докажем, че наистина си имаме работа с външни хора. Имената им ще научим от чистачите. Със или без адвокати.

Фрьолих поклати глава.

— Първата ни грижа е Армстронг да доживее до полунощ — възрази тя.

— Очакваме само демонстрация — каза Ричър.

— Чух вече — сопна се тя. — Но аз отговарям за него. А пък това, което ти казваш, са само догадки. Единственото ти доказателство са осем думи върху лист хартия. Може пък твоето тълкуване да е напълно погрешно. Каква по-добра демонстрация от това да го гръмнат наистина! Ако го направят, показват колко е уязвим, не е ли така? Не съм ли права?

Нили кимна.

— При това са все в печеливша позиция — каза тя. — Ако успеят да го убият, постигат целта си. Ако не успеят, просто го обявяват за демонстрация. Във всеки случай излизат с достойнство от играта.

— Ако изобщо теорията ви е вярна — подметна Стайвесънт.

Ричър не отговори. Съвещанието отиваше към края си и след още няколко минути приключи. Стайвесънт поиска Фрьолих да му припомни накратко разписанието на Армстронг за следващия ден. Беше смесица от вече познати действия в различна последователност. Най-напред кратък инструктаж от агент на ЦРУ в дома му както в петък сутринта. После срещи в Капитолия по предаване на властта както почти всеки ден. Вечерта — прием за дарители на кампанията в същия хотел както в четвъртък. Стайвесънт си отбеляза