— Не — каза Стайвесънт. — Нямат никаква връзка. Нито помежду си, нито с вицепрезидента. Та се питам: какъв е шансът това да се случи? Двама напълно случайни мъже с фамилия Армстронг, чиито собствени имена започват с Бр, да бъдат убити напълно безпричинно няколко часа един след друг, и то в ден, в който е отправена сериозна заплаха към нашия човек? И сам си отговарям: шансът е сигурно едно към хиляда милиарда.
В стаята настана тишина.
— Това била значи демонстрацията — каза накрая Ричър.
— Да — отвърна Стайвесънт. — Това беше демонстрацията. Хладнокръвно убийство. На двама невинни граждани. Така че съм съгласен с вас. Нямаме работа с вътрешен човек, който си прави невинна шега.
Без да чакат покана, Нили и Фрьолих седнаха на двата стола за посетители през бюрото на Стайвесънт. Ричър се облегна на една висока кантонерка и се загледа през прозореца. Щорите бяха още вдигнати, макар че навън отдавна бе паднал мрак. Единственото нещо, което се виждаше от този прозорец, беше оранжевото сияние на небето над Вашингтон.
— Как ти съобщиха? — попита той. — Да не би да са се обадили, за да поемат отговорност?
Стайвесънт поклати глава.
— Позвъниха от ФБР. Те разполагат с компютърна програма, която пресява бюлетините на Националния информационен център. Когато отнякъде се появи име, което ги интересува, системата веднага подава сигнал. Името Армстронг, разбира се, е сред приоритетните.
— Значи те вече бездруго са замесени.
Стайвесънт отново поклати глава.
— Просто ни предоставиха определена информация, това е. Те дори не разбират за какво става дума.
В стаята отново настана мълчание. Чуваше се дишането на четиримата — всеки вглъбен в собствените си мисли.
— Имате ли подробности от криминологичните експертизи? — попита Нили.
— Някои, да — отвърна Стайвесънт. — Първият мъж е убит с единичен изстрел в главата. Загинал на място. Не могат да открият куршума. Съпругата му не била чула нищо.
— А къде е била?
— На около пет-шест метра от местопроизшествието, в кухнята. Вратите и прозорците били затворени заради времето. Но все пак би трябвало нещо да се чуе. По онези места през цялата година се чували ловци.
— Какъв е размерът на входното отверстие? — попита Ричър.
— Калибърът е по-голям от .22 — отвърна Стайвесънт. — Ако това имаш предвид.
Ричър кимна. Единственото оръжие, способно да произведе изстрел, който да не се чуе от 5–6 метра разстояние, е пистолет .22 калибър със заглушител. Всеки по-голям калибър задължително издава някакъв звук независимо от заглушителя или затворените прозорци.
— Значи е стреляно с пушка отдалеч — каза той.
— Траекторията на куршума сочи натам — каза Стайвесънт. — Според съдебния лекар куршумът се е движил в низходяща посока. Влязъл през горната част на челото, излязъл отзад през тила.
— Теренът хълмист ли е?
— Навсякъде в околността.
— Значи става въпрос или за много далечен изстрел, или за пушка със заглушител. И двете възможности никак не ми харесват. Ако е стреляно отдалеч, значи убиецът е невероятен стрелец, ако пък е стреляно със заглушител, значи ония разполагат с доста специални оръжия.
— А какво знаем за второто убийство? — попита Нили.
— Извършено е по-малко от осем часа след първото. Но на повече от хиляда и двеста километра оттам. Това показва, че ако са екип, днес са действали поотделно.
— Подробности?
— Твърде откъслечни засега. Първото впечатление от доклада на местната полиция е, че става въпрос за автоматично оръжие. Но и този път никой нищо не е чул.
— Автомат със заглушител? — попита Ричър. — Сигурни ли са?
— Няма съмнение, че е автомат — каза Стайвесънт. — Два откоса: в гърдите и в главата. Трупът е накълцан на парчета.
— Демонстрацията си я бива — обади се Фрьолих.
Ричър продължаваше да гледа през прозореца. Отвън бе паднала лека мъгла.
— Само че какво
— Че си имаме работа с хора, които не са особено симпатични.
Той кимна.
— Но нищо повече от това. Във всеки случай не демонстрират уязвимостта на Армстронг, освен ако жертвите не са свързани по някакъв начин с него. Всъщност сигурни ли сме, че наистина е така? Че не са му, да кажем, далечни братовчеди? Поне фермерът. Минесота граничи със Северна Дакота, кали така?
Стайвесънт поклати глава.
— И аз най-напред това си помислих. Но после проверих всички възможни следи. Първо, вицепрезидентът не е роден в Северна Дакота. Преместил се е там от Орегон. Освен това разполагаме с резултата от проверката за произход и лични данни, която са направили от ФБР след обявяване на кандидатурата му. Доста е подробна. А пък не се споменават никакви живи роднини, ако не се брои една по-възрастна сестра, която живее в Калифорния. Жена му има някакви братовчеди, но нито един не се казва Армстронг, а и повечето са доста по-млади. На практика са деца.
— Ясно — каза Ричър.
— Смахната история — продължи той. — Убийството на двама случайни граждани, които се казват Армстронг и леко напомнят нашия човек, може да съдържа елемент на драматизъм, но не доказва големи способности. Всъщност нищо не доказва. Във всеки случай не ни кара да се съмняваме в нашата собствена охрана.
— Просто ни кара да ни е жал за жертвите — подметна Фрьолих. — И за техните семейства.
— Няма спор — каза Ричър. — Но, от друга страна убийството на двама случайни мъже в глухата провинция не ни
— Говориш, сякаш си разочарован — отбеляза Стайвесънт.
— Разочарован съм Очаквах, че ще се приближат достатъчно, за да се опитаме да ги пипнем. Но те предпочетоха да останат на дистанция. Това са едни страхливци.
Никой не отговори.
— Страхливците са жестоки — продължи той. — Жестоките са страхливци.
Нили го погледна. Достатъчно добре го познаваше вече, за да разбере, че очаква подканване.
— Е, и?
— Трябва да се върнем назад и да премислим всичко отначало. Залива ни информация, а ние не я обработваме. Например вече знаем, че тези типове са външни хора. Че това не е някаква невинна игра между колеги.
— Е, и?
— Ами чистачите например. Какво знаем за тях?
— Че са замесени. Че са изплашени. Че отказват да говорят.
— Правилно — каза Ричър. — Но защо са изплашени? Защо не говорят? Преди време си мислехме, че може чистачите да се заиграват с някой симпатичен колега. Но явно не е така. Защото убийците не са вътрешни хора. Нито пък са симпатични. Нито пък това е игра.
— Тоест?
