Всички го видяха. Стайвесънт остана неподвижен секунда-две, после пристъпи към бюрото и се загледа в листа. Преглътна. Пое си дълбоко дъх и го вдигна.
— Това е факс от полицейското управление на Боулдър — каза той. — С предварителни резултати от балистичната експертиза. — Той се усмихна, видимо облекчен.
— А сега се съсредоточи и помисли — каза Ричър. — Така ли изглежда винаги кабинетът ти?
Без да пуска факса, Стайвесънт се огледа.
— Точно така.
— Значи всяка вечер чистачите го виждат точно в този вид, нали?
— Ами обикновено бюрото е празно — отвърна Стайвесънт. — Но извън това, да.
— Добре — каза Ричър. — Да вървим тогава.
Те се върнаха в заседателната зала. Стайвесънт се зачете във факса.
— Намерили са шест гилзи — каза той. — Деветмилиметрови „Парабелум“. Със странни следи от страничен удар на всяка гилза. Изпратили са ни скица.
Той плъзна листа по масата към Нили. Тя прочете написаното. Направи гримаса. Подаде листа на Ричър. Той разгледа скицата и кимна.
— „Хеклер & Кох“ МП5 — каза той. — Изхвъргачът така силно удря гилзата отстрани, че да не си наблизо. Превключвателят е бил поставен на откоси по три патрона. Два откоса, шест гилзи.
— Вероятно става въпрос за версията СД6 — каза Нили. — Щом не са чули нищо. Нелошо оръжие. Картечен пистолет. Доста е скъп, между другото. И не се намира лесно.
— Защо искаше да огледаш кабинета ми? — попита Стайвесънт.
— Не сме прави за чистачите — каза Ричър.
В стаята настана тишина.
— В какво точно не сме прави? — попита Нили.
— Във всичко — отвърна той. — Всичко, което си мислим за тях, е погрешно. Какво става, когато се опитваме да разговаряме с тях?
— Заинатяват се и не продумват. Сякаш говорим на стената.
Той кимна.
— И аз си помислих същото. Изпадат в някакъв вид стоически инат. И тримата. Почти в транс. Аз изтълкувах това като реакция на някакъв вид заплаха. Сякаш с мълчание се опитват да се предпазят от влиянието, което някой упражнява върху тях. Сякаш е въпрос на живот и смърт. Сякаш добре разбират, че нямат право и дума да продумат. Знаете ли какво обаче?
— Какво?
— Те просто не разбират какво ги питаме. Нямат представа. Не вдяват. За тях ние сме двама умопобъркани, които им задаваме невъзможни въпроси. А те са прекалено учтиви или прекалено уплашени, за да ни кажат да им се махаме от главата. Затова просто чакат търпеливо да свършим и да ги оставим на мира.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Помислете си, какво още знаем? На видеозаписа се виждат поредица от несвързани факти. Чистачите изглеждат леко уморени на влизане в кабинета, а сравнително отпочинали на излизане. На влизане са спретнати, на излизане малко пораздърпани. Освен това в кабинета прекарват петнайсет минути, а в секретарското помещение само девет.
— Е, и? — попита Стайвесънт.
Ричър се усмихна.
— Твоят кабинет като нищо е най-чистото помещение в света. Излизан е като операционна зала. Ти си го харесваш така. Между другото, чухме за двете куфарчета и за мокрите обувки…
Фрьолих го погледна с недоумение. Беше ред на Стайвесънт да се изчерви.
— Кабинетът ти е чист до маниакалност — продължи Ричър. — А пък чистачите остават в него петнайсет минути. Защо ли?
— Докато разопаковат писмото — предположи Стайвесънт. — И докато го наместят на плота.
— Нищо подобно.
— Да не е била само Мария? Хулио и Анита не излязоха ли преди нея?
— Не.
— Че кой тогава го е внесъл? Секретарката ми ли?
— Не.
Мълчание.
— Да не би да ми казваш, че аз съм го внесъл в кабинета си?
Ричър поклати глава.
— Просто те питам защо им е на чистачите да остават петнайсет минути в една стая, която и без това е идеално чиста.
— Може би са си почивали? — предположи Нили.
Ричър отново поклати глава. Изведнъж Фрьолих се усмихна.
— Правили са нещо, от което после да изглеждат раздърпани.
— Какво например?
— Например секс!
Стайвесънт пребледня.
— Много ви моля! Само това не! Пък са били и трима…
— Че какво? Тройката не е нещо нечувано — обади се Нили.
— Но нали живеят заедно? — запротестира Стайвесънт. — Ако им е до това, защо не си го вършат вкъщи?
— Може да е някаква еротична авантюра — подхвърли Фрьолих. — Нали разбирате, секс на работното място, какъв по-голям гъдел!
— Оставете секса — каза Ричър. — Съсредоточете се върху раздърпания им вид. Какво точно създава това впечатление?
Всички едновременно вдигнаха рамене. Стайвесънт беше блед като стената. Ричър се усмихна.
— На записа има и нещо друго — каза той. — Когато влизат в кабинета, торбата с боклука е почти празна, а на излизане е издута. Толкова много боклук ли има в твоя кабинет?
— Нищо подобно! — обидено отвърна Стайвесънт. — Аз никога не оставям боклук в кабинета си.
Фрьолих се наведе напред през масата.
— И какво има в торбата според теб?
— Боклук — отвърна Ричър.
— Нищо не разбирам — каза Фрьолих.
— Петнайсет минути са много време — каза Ричър. — Те работиха толкова съвестно в секретарското помещение, и пак го приключиха за девет. А всъщност то е значително по-голямо и там има много повече неща за чистене, отколкото в самия кабинет. Ако сравним двете помещения, сложността на терена, броя на мебелите, и ако допуснем, че и на двете места работят еднакво усърдно, колко време им трябва за кабинета?
Фрьолих вдигна рамене.
— Седем минути? Осем? Горе-долу толкова.
Нили кимна.
— Във всеки случай не повече от девет.
— Аз обичам кабинетът ми да е чист. Издал съм специални разпореждания. Искам ги тук поне десет минути.
— Но не петнайсет — възрази Ричър. — Петнайсет е прекалено. А освен това ние специално ги попитахме защо толкова са се забавили. И какво ни отвърнаха те?
— Нищо — каза Нили. — Просто ни изгледаха озадачено.
— После ги попитахме дали всяка вечер отделят едно и също време за кабинета. И те казаха, че да.
Стайвесънт погледна Нили за потвърждение. Тя кимна.
— Е, добре — каза Ричър. — Да приемем, че конкретната вечер са останали в кабинета петнайсет
