минути. Всички гледахме записа. А сега ми кажете, как точно са прекарали толкова време вътре?
Никой не продума.
— Две възможности — отговори си сам той. — Или не са стояли толкова, или петнайсет минути са си пускали косите да растат.
— Моля? — каза Фрьолих.
— Затова изглеждат някак раздърпани, или по-точно невчесани, когато излизат отвътре. Особено Хулио. Неговата коса определено е по-дълга на излизане.
— Как е възможно това?
— Възможно е, ако не е станало през една и съща нощ. Записът, който сме гледали, е сглобен от разменени касети от две различни нощи. До полунощ е от едната, след това от другата.
Мълчание.
— Две касети — повтори Ричър. — Точно в полунощ единият магнетофон изключва, а на негово място се включва друг. Първата касета е автентична. Няма как иначе, защото на нея се вижда как Стайвесънт и секретарката си тръгват за вкъщи. Това е истинският запис от сряда вечер. Чистачите пристигат в единайсет и петдесет и две минути. Може би изглеждат уморени, защото тази вечер са застъпили нощна смяна. Може би през целия ден преди това са се занимавали с други неща. Във всеки случай пристигат навреме, работата върви нормално, никъде по стаите няма разляно кафе, прекалено много боклук и така нататък. Торбата с боклука е почти празна. Аз допускам, че са почистили кабинета за около девет минути. Това вероятно е обичайната им скорост. Нормално бърза работа. Затова толкова се учудиха, когато им казахме, че са работили бавно. Най-вероятно те са излезли от кабинета около дванайсет часа и една минута, още девет минути са работили в секретарското помещение и в дванайсет и десет са продължили нататък.
— Обаче? — попита Фрьолих.
— Обаче записът след дванайсет е от съвсем друга нощ. Може да е отпреди две седмици, защото Хулио не е подстриган. В онази нощ са стигнали по-късно до тази част от сградата, затова и по-късно са привършили. Понеже в някое от предишните помещения са заварили голяма бъркотия. И много разпилян боклук, който е изпълнил торбата им. Затова и на излизане изглеждат някак по-енергични — защото са бързали да наваксат. Или пък защото не им е първа нощ от новата смяна, така че са се приспособили към режима на работа и са се наспали през деня. Така че на записа се вижда как влизат в кабинета в сряда вечер, а излизат през съвсем друга нощ.
— Но на записа е отбелязана вярната дата — каза Фрьолих. — Четвъртък сутрин.
— Защото Нендик се е подготвил предварително.
— Нендик ли?
— Техникът, който отговаря за видеокамерите — каза Ричър. — Аз допускам, че поне една седмица преди това е подготвил касета, която да показва датата от последния четвъртък. Или може би две седмици по-рано. Защото са му трябвали три възможни варианта на записа. Първо, чистачите влизат
— Значи Нендик е подхвърлил писмото — каза Стайвесънт.
Ричър кимна.
— Нендик е вътрешната връзка. Не чистачите. Ако прегледаме истинския запис от онази нощ, положително ще видим чистачите да си тръгват малко сред дванайсет, а после, някъде преди шест сутринта, Нендик да се промъква през пожарното стълбище с ръкавици и писмото в ръка. Може би някъде между пет и половина и шест, за да не му се наложи да чака дълго да подмени лентата в магнетофона с предварително подготвената.
— Но на записа се вижда как аз пристигам сутринта на работа — каза Стайвесънт. — И секретарката ми също.
— Това е вече на третата касета. От шест нататък се връщаме на автентичния запис. Променена е само тази по средата.
Всички замълчаха.
— Нендик най-вероятно им е описал и камерите в гаража — каза Ричър. — За да доставят писмото в неделя вечер.
— Как успя да разгадаеш всичко това? — запита Стайвесънт. — По косата на чистача ли?
— Само донякъде. По-скоро, като си разсъждавах за задника на Нили. Тоя Нендик така се суетеше, като ни предаваше касетите, че изобщо не обърна никакво внимание на задника й. Просто сякаш не го забелязваше. А това според нея се случвало извънредно рядко.
Стайвесънт отново се изчерви, сякаш беше готов да потвърди противоестествеността на подобно недоглеждане.
— Според мен трябва да пуснем чистачите — каза Ричър. — После трябва да поговорим с Нендик. Той е единственият, който се е срещал с ония типове.
Стайвесънт кимна.
— И вероятно е заплашван от тях.
— Надявам се да е така — каза Ричър. — Иска ми се да вярвам, че не го е направил по собствено желание.
Стайвесънт използва личния си ключ, за да отвори стаята с видеомагнетофоните, като повика дежурния офицер за свидетел. Вътре се установи, че липсват десет последователни касети, все от полунощ до шест сутринта на дните преди въпросния четвъртък. Нендик ги бе отчел като бракувани поради негоден запис. После те взеха напосоки десетина касети от последните два месеца и изгледаха точно определени части от записите. В нито един случай чистачите не бяха прекарали в кабинета повече от девет минути. Стайвесънт се обади в ареста и нареди веднага да бъдат освободени.
Сега им оставаха три възможни пътя за действие: да извикат Нендик в службата под някакъв претекст, да изпратят агенти да го арестуват в дома му или сами да го навестят и да започнат разпита, преди да се е позовал на Шестата поправка, което щеше бездруго да усложни нещата.
— Предлагам да идем у тях още сега — каза Ричър. — Да използваме елемента на изненада.
Той очакваше да му възразят, но Стайвесънт само кимна с безизразен поглед. Изглеждаше блед и уморен. Като човек, който има проблем. Като човек, у когото се борят горчивото чувство, че е предаден от свои, и инстинктът към замазване на истината, типичен за вашингтонския бюрократ. Инстинкт, който беше още по-силен, щом ставаше въпрос за човек като Нендик, отколкото за някакви си там чистачи — дребни винтчета в голямата машина. Винаги можеше да вдигне рамене:
Но с човек като Нендик работите стояха другояче. Той беше ключово звено в една организация, която нямаше право да допуска фалове поради небрежност. Затова Стайвесънт включи компютъра на секретарката си и откри адреса на Нендик. Беше в някакво предградие във Вирджиния, на петнайсет километра от мястото, където се намираха. След двайсетина минути бяха там. Той живееше на една тиха уличка с големи дървета в добре поддържан квартал. Цените на имотите не бяха особено високи, но не бяха и ниски. Пред гаражите имаше чуждестранни марки коли. Добре измити, макар и не всичките последен модел. Къщата на Нендик беше ниска, с покрив от кафеникави плочи и тухлен комин. Вътре беше тъмно, само в един от прозорците проблясваше екран на телевизор.
Фрьолих свърна в алеята и паркира пред вратата на гаража. Те слязоха и в студения нощен въздух се приближиха до входната врата. Стайвесънт сложи пръста си върху звънеца и не го вдигна, докато трийсет секунди по-късно в антрето не се запали. Ветрилообразният прозорец над входната врата засия в оранжево. Едновременно с това над главите им светна и жълт декоративен фенер. Вратата се отвори и на прага се появи Нендик. Беше още по костюм, сякаш току-що се бе върнал от работа. При вида им явно се парализира
