Покушението

— Е, имаме Армстронг — каза Стайвесънт. — Жив при това. Така че вървете да вечеряте и в десет ви искам тук за съвещанието с ФБР.

Най-напред минаха през кабинета на Фрьолих, за да проверят резултата от поредното търсене в базата данни на Националния информационен център. Търсенето беше приключило. Всъщност резултатът се бе получил, без да го забележат, веднага след подаване на командата. Сигурно още не бяха се отдалечили и на метър от бюрото. Съобщението в горната част на екрана гласеше, че търсенето е продължило девет стотни от секундата и че не са открити данни, които да отговарят на зададените параметри. Фрьолих отново извика прозорчето, написа отпечатък от палец върху писмо и кликна върху клавиша „Търси“. Този път след осем стотни от секундата на екрана се появи същото съобщение за липса на данни.

— Все по-бързо стигаме доникъде — каза тя.

Пресегна се и опита с отпечатък от палец върху послание. Абсолютно съшият резултат за същото време — няма данни след осем стотни от секундата. Тя въздъхна от безсилен гняв.

— Чакай аз да пробвам — каза Ричър. Тя стана, той зае мястото й и написа кратко писмо, подписано с палец.

— Идиот! — изкиска се Нили.

Той кликна върху клавиша. След седем стотни от секундата се появи познатото съобщение, че по зададените параметри не са открити данни.

— Нов рекорд на бързина — ухили се Ричър.

Нили избухна в смях и напрежението в стаята се поразсея. Той написа отпечатък от палец със сквален, натисна „Търси“ и очакваният резултат се получи след десет стотни от секундата. Няма данни.

— Започна да се изморява — отбеляза Ричър. Той написа само сквален, натисна „Търси“ и резултатът този път дойде след осем стотни от секундата. Няма данни. Написа сквалан с а. Няма данни, след осем стотни от секундата. — Хайде, стига — каза той. — Да вървим да вечеряме.

— Момент — обади се Нили. — Нека да пробвам още веднъж. То стана нещо като състезание.

Тя го вдигна от стола, седна на мястото му, написа единичен необяснен отпечатък и натисна „Търси“. Няма данни, след шест стотни от секундата.

— Шест стотни! — извика триумфално Нили. — Нов световен рекорд.

— Ще има да те гоним — каза Ричър.

Нили написа необяснен отпечатък, един брой и кликна „Търси“.

— Почва да става забавно — каза тя.

Няма данни, след шест стотни от секундата.

— Борбата за първо място става оспорвана — обади се Фрьолих. — Аз съм на ред.

Тя седна пред компютъра и се замисли. После каза:

— Е, хайде. Тоя път или ще грабна златния медал, или ще висим тук цяла нощ.

Тя написа само думата палец. Кликна „Търси“. Прозорчето изчезна; измина цяла секунда, преди на екрана да се появи един-единствен файл. Състоящ се от един-единствен кратък абзац. Полицейски доклад от Сакраменто, Калифорния: Преди две седмици дежурният в спешното отделение на някаква местна болница уведомил полицията, че при тях бил постъпил мъж с отрязан палец. Твърдял, че си бил пъхнал пръста в дърводелски моторен трион. Но лекарят бил убеден, че се касаело за преднамерена, макар и видимо непрофесионална хирургическа операция. Полицаите издирили пострадалия и той потвърдил, че ставало дума за нещастен случай с моторен трион. Случаят бил приключен и заведен към дело.

— Ама че шантава история! — каза Фрьолих.

— Хайде да вървим да ядем — настоя за кой ли път Ричър.

— За мен обаче постно — обади се Нили.

Те отидоха с колата до Дюпон Съркъл и вечеряха в един арменски ресторант. Ричър си поръча агнешко, докато Нили и Фрьолих се задоволиха с някакви вегетариански специалитети с леблебия. За десерт ядоха баклава и изпиха по три чашки силно, гъсто като кал кафе. През цялото време разговаряха, без да си кажат нещо особено. Старателно избягваха темите за Армстронг, за Нендик и жена му, за онези неизвестни хора, способни да наплашат някого до смърт и да убият хладнокръвно двама невинни граждани само защото носят определени имена. Фрьолих не искаше да говори за Джо пред Ричър; Нили не искаше да говори за Ричър пред Фрьолих. Затова разговорът им — както разговорите на всички останали маси в ресторанта, а може би и в целия град — се въртеше все около политиката. Но да се говори за политика в края на ноември означаваше да се спомене и новата администрация, което вече навеждаше разговора към Армстронг, затова те отново отклониха темата и заговориха, всеки за своите възгледи и убеждения. Не след дълго Фрьолих заразпитва Нили за личния й живот и кариера.

Ричър се изключи от разговора и престана да слуша. Той знаеше, че Нили не отговаря на въпроси за себе си. По принцип. Познаваше я от много години, а сам не знаеше абсолютно нищо за миналото и произхода й. Можеше само да предполага, че на младини е преживяла някаква лична травма. Това често се случваше сред военните. Някои постъпват в армията, защото им трябва гарантирана работа или за да научат занаят; други — понеже обичат да стрелят и да взривяват. Има и такива — като самия Ричър, — които стават военни, защото им е в кръвта. Но повечето избират тази професия, търсейки близост, другарство и доверие. Те се опитват да открият във войската братята, сестрите и родителите, които са им липсвали в цивилния живот.

Така че Нили пропусна детството и юношеството си и започна разказа направо от военната си кариера.

Ричър се оглеждаше разсеяно наоколо. Ресторантът беше пълен с двойки и семейства с деца. Той си каза, че всички тези хора утре ще готвят цял ден за празничната трапеза, ето защо тази вечер са предпочели ресторантската храна.

Едно-две лица му се сториха смътно познати. Може би бяха политици или журналисти. Заслуша се отново в разговора, когато Нили заразправя за кариерата си в Чикаго. Фирмата, за която работела, явно била доста внушителна. Съдружници й били все бивши военни и служители от федералните правоохранителни служби. Бизнесът им се бил разраснал и предлагали всякакви услуги — от защита на компютърни системи срещу хакери до лична охрана на висши мениджъри при пътувания в чужбина. Нили изглеждаше доволна от кариерата и живота си.

Тъкмо щяха да си поръчат четвърто кафе, когато телефонът на Фрьолих иззвъня. Минаваше девет. В ресторанта беше станало доста шумно и отначало не чуха звъна. Ала настойчивото метално писукане от чантичката й не преставаше. Накрая Фрьолих го чу, измъкна малкия телефон и го долепи до ухото си. Ричър наблюдаваше лицето й. По него се изписа недоумение, последвано от известна тревога.

— Ясно — отвърна накрая тя и затвори. Погледна към Ричър и каза: — Стайвесънт те вика в кабинета си. Незабавно.

— Мен ли? — попита Ричър. — Защо?

— Не ми обясни.

Стайвесънт ги очакваше непосредствено до входната врата. Дежурният офицер се суетеше на поста си от другата страна. Всичко изглеждаше напълно нормално, ако не се броеше телефонът срещу Стайвесънт. Апаратът беше изваден навън от обичайното си място зад гишето и кабелът му се влачеше по пода. Стайвесънт го гледаше, сякаш се опитваше да го премести с поглед.

— Имахме едно телефонно обаждане — каза той.

— От кого? — попита Фрьолих.

— Не благоволи да се представи. Нито си каза номера. Системата за идентифициране на повикването беше блокирана. Мъжки глас, без някакъв особен акцент. Обадил се до централата и поискал да говори с големия. Нещо в тона му подсказало на дежурния, че работата е сериозна, и го свързал с мен. Явно си е