— Как ли са го внесли вътре? — попита Фрьолих.
— През вратата — отвърна той. — Вероятно през задната.
Фрьолих извади служебния „Зиг-Зауер“ от кобура си и двамата полека запристъпваха през дневната към кухнята. Вратата към задния двор беше затворена, но не заключена. Ричър я отвори на една педя. Огледа околността, но не каза нищо. После отвори вратата докрай така, че лампата в стаята да осветява външната й повърхност. Наведе се и огледа металната пластина около ключалката.
— Има следи — каза той. — Микроскопични, но все пак видими. Явно са доста добри.
— Значи са тук, във Вашингтон — каза тя. — Сега, в момента. Не в някакъв бар в Средния запад, а тук, край нас.
Тя впери поглед през кухнята към нещо, което се виждаше в дневната.
— Телефонът.
Телефонът, който обикновено стоеше върху масичката до креслото пред камината, беше преместен.
— Използвали са моя телефон — каза тя.
— За да се свържат с мен — допълни той.
— Дали има отпечатъци?
Той поклати глава.
— Положително са били с ръкавици.
— Тези хора са влизали в къщата ми! — извика Фрьолих.
Тя пристъпи към кухненския барплот. Погледна надолу към нещо и издърпа едно от чекмеджетата.
— Взели са ми пистолета! — каза тя. — Тук имах резервен пистолет.
— Знам — отвърна той. — Една стара „Берета“.
Тя издърпа съседното чекмедже.
— И пълнителите ги няма! Тук си държах пълнителите!
— И това знам — каза той. — Под една ръкавица за хващане на топло.
— Откъде знаеш?
— Проверих. Още в понеделник вечер.
— Защо си ровил в нещата ми?
— По навик. Не го приемай лично.
Без да отделя поглед от него, тя отвори стенния шкаф с буркана, където си държеше парите. Вдигна капачката и бръкна вътре. Не каза нищо, затова той реши, че парите са си на мястото. Отбеляза си наум този факт като поредно потвърждение на старата професионална констатация, че никой не се сеща да търси на места над нивото на главата си.
Изведнъж Фрьолих замръзна на място. Минала й бе нова мисъл.
— Може да са още в къщата — прошепна тя.
Но не помръдна. Първият признак на страх, който проявяваше, откакто се познаваха.
— Аз ще проверя — каза той. — Стига да не приемеш това като поредното предизвикателство.
Без да отговаря на саркастичната забележка, тя му подаде пистолета си. Той загаси лампата в кухнята, за да не го осветява в гръб по стълбите към мазето, и заслиза надолу. Заслуша се в тихите поскръцвания и потраквания на къщата и в приглушеното гъргорене на отоплителната инсталация. Почака, докато зрението му се адаптира към тъмнината. Долу нямаше никой. Нито пък горе. Никой не се криеше, никой не дебнеше в засада.
Когато някой се крие и дебне, тялото му излъчва определен вид вибрации. Едва доловими потрепвания на въздуха. А той не долавяше нищо такова. Къщата беше празна и нищо не нарушаваше спокойствието й. Изглеждаше, сякаш нищо не се е случило. Ако не се брои преместеният телефон и липсващата „Берета“ с мунициите за нея. И листът на пода.
Ричър се върна в кухнята и й подаде пистолета с дръжката напред.
— Всичко е чисто — каза той.
— Трябва да се обадя на няколко места — каза тя.
Специалният агент Банън пристигна след четирийсет минути с кола на Бюрото, придружен от още трима агенти. Стайвесънт дойде пет минути след него с черен събърбан на службите. Те паркираха успоредно на спрелите коли, без да гасят сигналните светлини. Фасадите на съседните къщи бяха окъпани в дъжд от червени, сини и бели отблясъци.
Стайвесънт стоеше неподвижен в антрето.
— Нали уж нямаше да се получават повече писма? — подметна той.
— Това тук е твърде общо — отвърна Банън. — Ние казахме, че няма да се получават повече нови, конкретни заплахи. И не сме получили такава. Думата
— Аз вече си го казах — обади се Стайвесънт.
Банън вдигна глава и погледна Фрьолих.
— Колко време не си се прибирала вкъщи?
— Цял ден — каза тя. — Тази сутрин излязохме в шест и половина за срещата с теб.
— Излязохте?! Кои сте вие?
— Ричър е отседнал при мен — каза тя.
— Вече не е — каза Банън. — Ти също вече няма да живееш тук. Прекалено опасно е. Ще ви намерим по-сигурно място.
Фрьолих не отговори.
— Те са във Вашингтон сега, в момента — продължи той. Вероятно са се стаили някъде и се прегрупират. Сигурно са тръгнали от Северна Дакота час-два след нас. Знаят къде живееш. Освен това ние имаме работа тук. В твоята къща е извършено престъпление.
— Не мърдам от къщата си — каза Фрьолих.
— Но в нея е извършено престъпление — повтори Банън. — Те са били тук. Ще се наложи да я пообърнем малко. Така че по-добре да те няма, докато не я приведем в годен за обитаване вид.
Фрьолих не отговори.
— Няма смисъл да спориш — каза Стайвесънт. — И аз искам да сте под охрана. Ще ви настаним в някой мотел. Ще сложим двама въоръжени пред вратата, докато всичко приключи.
— Също и Нили — каза Ричър. Фрьолих му хвърли бърз поглед.
Стайвесънт кимна.
— Не се бой. Вече съм изпратил кола да я вземе.
— Какви са ти съседите? — попита Банън.
— Честно казано, не ги познавам — отвърна Фрьолих.
— Може би са видели нещо. — Банън погледна часовника си. — Може още да са будни. Надявам се да не са си легнали. Ако се наложи да вдигаме свидетели от леглото, обикновено се стряскат и почват да пелтечат.
— Правете каквото знаете — каза Стайвесънт. — Ние вече се изнасяме оттук.
Изправен насред стаята за гости, Ричър бе обзет от чувството, че никога повече няма да се върне в нея. Затова внимателно си прибра нещата от банята и торбата за боклук с дрехите от Атлантик Сити. Прибави към тях всичките костюми и ризи на Джо, които още не бе обличал, като натъпка в джобовете им чисти чорапи и долно бельо. После грабна всички дрехи с една ръка и стария кашон с вещите на Джо с другата и заслиза по стълбите. Когато отвори входната врата и излезе навън, изведнъж му хрумна, че за пръв път от пет години насам напуска къща, в която е живял известно време, с багаж в ръка. Той наблъска всичко в багажника на събърбана, после заобиколи и се настани на задната седалка. Зачака Фрьолих. След малко и тя се появи на вратата с куфарче. Стайвесънт го пое от ръката й, постави го в багажника и двамата седнаха отпред. Събърбанът потегли и ускори по улицата. Фрьолих нито веднъж не погледна назад към дома си.
Тръгнаха право на север и после свиха на запад, покрай туристическите забележителности, докато
