— Е, какво? Целунахте се и се помирихте, така ли? — запита Нили.
— По малко и от двете — каза той.
Той взе една чаша от масата и я напълни с кафе. Избра си кексче със стафиди. В този момент се появи Фрьолих, изкъпана и стегната в черни джинси, черна риза и черно спортно яке. Тримата изпиха и изядоха всичко, което бе останало по масата след нашествието на мъжете от охраната, после заедно се упътиха към събърбана на Стайвесънт. Още нямаше седем сутринта в Деня на благодарността и градът изглеждаше като след пълна евакуация. Навсякъде цареше тишина. Беше студено, но нямаше вятър. Слънцето току-що бе изгряло, небето беше синьо, каменните сгради изглеждаха като позлатени. По улиците нямаше никакви коли. Стигнаха до службата за броени минути. Стайвесънт ги очакваше в залата за съвещания. Неговата представа за небрежно облекло се изразяваше в безупречно изгладен сив панталон и розов пуловер под небесносиньо яке за голф. Ричър си помисли, че на етикетите отвътре като нищо пише „Брукс Бръдърс“, а също и че мисис Стайвесънт с положителност е отишла сутринта в болницата в Болтимор, защото днес се падаше четвъртък, нищо, че беше Денят на благодарността. От другата страна на масата срещу Стайвесънт беше седнал Банън. Беше си с обичайните дрехи — туидено сако и мъхест вълнен панталон. И в делник, и в празник той си приличаше на полицай. И на човек, чийто гардероб не предлага особено богат избор.
— Е, да почваме — каза Стайвесънт. — За днес имаме натоварен дневен ред.
— По първа точка — обади се Банън, — ФБР официално препоръчва отмяна на мероприятието. Знаем със сигурност, че ония типове са в града, следователно имаме всички основания да предположим, че ще направят пореден опит за покушение.
— Отмяна не се допуска — отвърна Стайвесънт. — Може на някои раздаването на безплатна пуйка в приют за бездомници от вицепрезидента на САЩ да им звучи като празна символика, но в град като този символиката има значение. Ако Армстронг се откаже в последния момент, политическите последици за имиджа му ще бъдат катастрофални.
— Добре, в такъв случай ще изпратим наши хора на терена — каза Банън. — Не за да ви изземваме функциите. По всички въпроси, отнасящи се до личната безопасност на Армстронг, ще стоим настрана и няма да ви се пречкаме. Но ако стане нещо, колкото сме по-наблизо, толкова по-добре.
— Някаква конкретна информация? — попита Фрьолих.
Банън поклати глава.
— Никаква — отвърна той. — Просто предчувствие. Но бих желал да го приемете с нужната сериозност.
— Аз приемам всичко с нужната сериозност — каза Фрьолих. — Всъщност променила съм плана из основи. Мероприятието ще се проведе на открито.
— На
— Не — каза Фрьолих. — При конкретните обстоятелства така е по-добре. Помещението е продълговато, с нисък таван. Кухнята е най-отзад. Ще се натрупа голяма тълпа. Няма никаква практическа възможност да използваме метални детектори на вратите. В края на ноември всичките тия хора ходят навлечени с по пет ката дрехи, а освен това носят по себе си какви ли не метални джунджурии. Изключено е да ги претърсваме основно. Пък и кой знае какви болести разнасят! А не мога да накарам моите агенти да си сложат ръкавици, понеже ония ще се обидят. Затова приемаме, че престъпниците разполагат с добри възможности да се смесят с тълпата и да достигнат до Армстронг, като ние не сме в състояние да направим почти нищо, за да ги спрем.
— А защо на открито да е по-добре?
— Към приюта има един страничен двор. Ние ще разположим масите за сервиране в дълга редица под прав ъгъл спрямо стената на сградата. Храната ще се изнася през прозореца на кухнята. Армстронг, жена му и четирима агенти ще застанат зад масите за сервиране, с гръб към зида на двора. Гостите ще приближават откъм лявата им страна, в колона по един, като опашката ще минава през кордон от още няколко агенти. След като си получат храната, ще влизат вътре и ще сядат на някоя от масите да обядват. Така и телевизионните екипи ще са по-доволни. Външните снимки винаги са за предпочитане. Освен това ще можем по-лесно да контролираме тълпата. От ляво на дясно, под строй: първо парче пуйка от Армстронг, после лъжица плънка от мисис Армстронг, после влизат вътре, сядат и се хранят.
— Предимства? — запита Стайвесънт.
— Огромни — каза Фрьолих. — Тълпата е под контрол, никой не може да извади оръжие предварително, тъй като опашката ще преминава през кордон от агенти до самата маса за сервиране. Ако пък някой се опита там да направи нещо, Армстронг ще има от двете си страни още четирима агенти, винаги готови да се намесят.
— Недостатъци?
— Има някои, но не много. От три страни сме заобиколени от високи стени. Дворът е отворен само отпред, откъм улицата. Отсреща има редица пететажни сгради, някогашни складове. Прозорците са заковани с дъски, което е огромно предимство. Но ще трябва да разположим агенти по покривите. Защото днес имаме по-важни грижи от това как да се впишем в бюджета.
Стайвесънт кимна доволен.
— Планът е добър. Ще се справим.
— Поне веднъж времето да е на наша страна… — каза Фрьолих.
— Това стандартен план ли е? — запита Банън. — Такъв ли е обичайният начин на мислене на тайните служби?
— Не бих желала да коментирам въпроса — отвърна Фрьолих. — Ние обикновено не разкриваме стратегията си.
— Госпожо, можете да ни се доверите! — каза Банън. — Ние сме на ваша страна.
— Можеш да му кажеш — обади се Стайвесънт. — И без това сме затънали в тая каша до гуша.
Фрьолих вдигна рамене.
— Е, добре — каза тя. — Да приемем, че планът е стандартен. На такова място не разполагаме с кой знае какви възможности за оригиналност. Защо питаш?
— Защото вече доста работа сме свършили по вашия проблем — отвърна Банън. — И доста сме мислили.
— Е, и? — запита Стайвесънт.
— В случая трябва да обърнем внимание на четири конкретни фактора. Първо, кога започна всичко? Преди седемнайсет дни, нали така?
Стайвесънт кимна.
— И кой страда? Това — първо. Второ, помислете за показните убийства в Минесота и в Колорадо. Как разбрахте за тях? Това е вторият въпрос. Трето, какви оръжия са били използвани? И четвърто, по какъв начин писмото, което намерихте на пода в антрето на Фрьолих, се е озовало там? Това са четирите въпроса, на които трябва да си отговорите.
— Какво се опитваш да ни кажеш?
— Че всичките тези фактори сочат в една-единствена посока.
— И каква е тя?
— Каква е целта на всички тези писма? — отвърна с въпрос той.
— Това са заплахи — каза Фрьолих.
— Насочени към кого?
— Към Армстронг, разбира се.
— Така ли? Някои наистина са били адресирани към него, други към вас. Но той
— Ние никога не информираме хората, които охраняваме. Това е нашата политика, откакто съществуват службите.
— Следователно Армстронг никак не се притеснява. А кой се притеснява вместо него?
— Ние.
— Та какво излиза? Тия заплахи наистина ли са насочени към Армстронг, или може би към тайните служби на Съединените щати?
Фрьолих не каза нищо.
