завряхме едва ли не в църквата, беше импровизация в последната минута. Нямаше да го направим, ако Ричър не се беше обадил. Освен това при нормални обстоятелства аз за нищо на света не бих допуснала тежка лимузина със задно предаване да стъпи на тревата. Това при нас е закон божи. Можеше като нищо да затъне и да почне да боксува. Но аз забелязах, че земята е замръзнала и твърда. Затова импровизирах. За един вътрешен човек обаче подобна маневра би изглеждала абсолютно налудничава. Последното, което би могъл да очаква от нас.
Мълчание.
— Следователно хипотезата на Банън е напълно правдоподобна — каза Нили. — Много съжалявам.
Стайвесънт бавно кимна. Нова точка за противниковия отбор.
— А ти, Ричър?
— Не мога да оспоря и дума от казаното.
Трета точка. Три на нула. Посърнал, Стайвесънт наведе глава.
— Само дето не го вярвам — продължи Ричър.
Главата на Стайвесънт се вдигна като изхвърлена от пружина.
— Добре е, че ФБР шилят тази хипотеза, защото си струва да се разнищи и отхвърли. Както се казва, да се елиминират всички грешни следи. А те ще има да я нищят до пълно умопомрачение. И ако се окажат прави, ще доведат работата докрай. Така че по тая линия няма какво да му мислим. Но не се съмнявам, че си губят времето.
— Защо? — попита Фрьолих.
— Защото съм почти убеден, че нито един от тия двамата не е работил при вас когато и да било.
— Че кои може да са тогава?
— Мисля, че и двамата са външни лица. Мисля също, че са между две и десет години по-възрастни от Армстронг, и двамата са израснали и възпитани в глухата провинция, където има прилични училища, а данъците са ниски.
— Какво?!
— Помислете си какво знаем дотук. Помислете си какво видяхме с очите си. После разсъждавайте малко по най-мъничката част от него. По най-дребната подробност.
— Казвай де, какво ни мъчиш! — извика Фрьолих.
Стайвесънт отново погледна часовника си и поклати глава.
— Само че не сега. Трябва да тръгваме. Ще ни развиеш друг път теорията си. Сега ми кажи само, сигурен ли си в това, което казваш?
— И двамата са външни лица — повтори Ричър. — Гарантирам ви го.
13
Във всеки голям град има по една невидима разделителна линия, където от привлекателен той става грозен. Вашингтон не е изключение. Границата между тези квартата, към които всички се стремят, и онези, които избягват, представлява хаотично лъкатушеща крива, която тук-там се издува навън, за да включи някое неотдавна благоустроено каре, или пък хлътва навътре, където приличен някога квартал е започнал да запада, да се руши и загнива. На места границата е рязко очертана, другаде промяната става плавно и неусетно, сякаш неколкостотин метра по една и съща улица ни пренасят от един свят, в който се предлагат трийсет различни вида чай, в друг, където улични лихвари осребряват чекове върху трийсет процента от номиналната им стойност.
Приютът за бездомници, подбран за благотворителната изява на Армстронг по случай Деня на благодарността, се намираше в ничията земя северно от Юниън Стейшън. На изток от квартала започваше лабиринт от железопътни коловози и разпределителни гари; право на запад скоростната магистрала, пресичаща града, влизаше в подземен тунел. Наоколо се виждаха само полуразрушени сгради, част от които бяха складове, а други преустроени в апартаменти. Някои бяха изоставени, други все още се използваха. Самият приют изглеждаше точно както го бе описала Фрьолих. Ниска едноетажна тухлена постройка. Големи прозорци с метални рамки на равни разстояния един от друг. Отстрани имаше двор, два пъти по- голям от застроената площ на сградата, заграден от три страни с високи тухлени стени. Първоначалната функция на цялото съоръжение беше забулена в мистерия. Вероятно сградата бе служила за конюшня по времето, когато товарите от Юниън Стейшън са се извозвали с каруци. Може би сегашните прозорци бяха избити след отпадането на конската тяга, когато се бе превърнала в депо за камиони. Може би през известен период е била използвана и за офиси. По сегашния й вид това бе невъзможно да се отгатне.
Така или иначе, сега тя даваше приют на петдесет бездомници, които идваха да нощуват тук. Всяка сутрин пазачите ги събуждаха, раздаваха им закуска и ги изригваха на улицата. След това петдесетте железни легла се прибираха, подът се измиваше с маркучи, а въздухът се напръскваше с дезинфектант. На мястото на леглата се внасяха метални маси и столове, на които се сервираше безплатен обяд и вечеря. Всяка вечер точно в девет се извършваше обратната процедура на превръщане на столовата за бедни в приют за бездомни.
Но днешният ден нямаше да бъде като останалите. Денят на благодарността по принцип се различава от обикновените делници, а тази година щеше да бъде още по-различен.
Нощните питомци на приюта бяха изритани навън половин час по-рано от обичайното време, което беше двоен удар за тях, защото в празник по улиците се възцаряваше зловеща тишина и постъпленията от просия практически пресъхваха. Подът бе изтъркан значително по-усърдно от друг път, а във въздуха бяха изпръскани рекордни количества дезинфектант. Масите бяха наредени в по-прави редици, столовете бяха разположени по-симетрично от двете им страни; за случая бяха извикани повече доброволци, като всички бяха издокарани с нови бели блузи с името на благотворителя, отпечатано с червени букви върху предницата.
Първите двама агенти на тайните служби, които пристигнаха на мястото на събитието, бяха от така наречения Екип за първоначален оглед на терена. Въоръжени с планоснимачна скица на квартала и оптически мерник, свален от снайперска карабина, те обходиха педя по педя целия маршрут, по който щеше да мине Армстронг, като на всяка стъпка агентът с мерника се спираше, вдигаше уреда, оглеждаше всеки прозорец и покривна тераса и произнасяше описанието и координатите им на глас, докато другият ги намираше на скицата. Идеята беше, че ако даден прозорец или покрив се вижда от мястото, където щеше — макар и за миг — да се намира Армстронг, то самият Армстронг също щеше да се вижда от въпросния покрив или прозорец, както и от евентуалния стрелец, застанал на него. Затова задачата на агента с планоснимачната скица беше да маркира всички такива потенциални стрелкови позиции, както и да изчисли разстоянието до тях. Всеки обект, който се намираше в радиус до двеста метра от двора, биваше отбелязан с черно кръстче на скицата.
Мястото на събитието беше добре подбрано. Като единствени възможни стрелкови позиции бяха отбелязани покривите на отсрещните изоставени пететажни складови постройки. Човекът със скицата постави всичко на всичко пет черни кръстчета в една линия, нищо повече. Той написа отдолу
След това на мястото пристигна полицейска камионетка с пет киноложки единици — на прост език — кучета. Една такава единица обиколи отвътре самия приют. Други две влязоха в отсрещните складове. Последните две, специално обучени за откриване на експлозиви, бяха пуснати да обходят околните улици в радиус от сто и двайсет метра. Извън този радиус лабиринтът от тесни улички предоставяше на кортежа достатъчно голям брой алтернативни маршрути, за да направят избора на подходящо място за залагане на взривно устройство практически невъзможен. Веднага след обявяването на някоя улица или сграда за обезопасена, пред нея заставаше патрул от градската полиция. Небето си оставаше ясно и слънцето се изкачваше все по-високо, създавайки илюзия за топлина; полицаите, които трябваше да висят няколко часа на пост, мърмореха по-малко от обикновено.
Към девет и трийсет приютът вече се бе превърнал в център на напълно обезопасена зона от половин квадратен километър. Пеши и моторизирани полицаи осъществяваха отцепването, като над петдесет други униформени — повече, отколкото наброяваше населението на охранявания периметър — сновяха из този
