половина.
На ъгъла патрулираха полицаи и бе започнала да се оформя групичка от дрипави хора, които очакваха безплатния си обяд. На петдесет метра по-нататък две подвижни телевизионни станции се подготвяха за пряко излъчване. Хидравличните им антени се издигаха нагоре, сателитните чинии се въртяха и насочваха в пространството. Техници развиваха кабели и пренасяха камери. Той забеляза Банън с още шестима мъже и жени, за които предположи, че са от специалния екип на ФБР, който току-що бе пристигнал. Банън беше разгърнал карта върху предния капак на колата си; хората му се бяха скупчили наоколо и я разучаваха. Ричър му махна с ръка, после сви вляво и подмина една тясна уличка, която се провираше между складовете. Откъм железопътните коловози в далечината се чуваше потракването на преминаващ влак.
На изхода на уличката, с гръб към нея, беше застанал патрул от градската полиция. Наблизо имаше паркирана кола. Вътре седеше друг полицай. Кварталът гъмжеше от униформени. И всички дежуреха в празничен ден. Сметката за безплатното мероприятие на Армстронг щеше да излезе доста солена.
Тук-там из квартала имаше разни западнали магазинчета, но днес всички бяха затворени. Ричър видя и няколко авторемонтни работилници със спуснати ролетки. В една заложна къща някакъв грохнал старец миеше прозорците. Ако не се брояха полицаите, той беше единствената жива душа на цялата улица.
Магазинчето му беше тясно и високо, с подвижни решетки зад стъклото. На витрината имаше изложени всевъзможни вехтории: стенни часовници, кожени палта, музикални инструменти, транзистори, радиобудилници, грамофони, бинокли, коледни гирлянди от разноцветни лампички. На стъклото пишеше с големи букви, че магазинът изкупува всякакви видове промишлени стоки. Всичко, което не расте в земята и не се движи само. Магазинът предлагаше и разнообразни услуги — тук се осребряваха чекове, оценяваха се бижута, поправяха се ръчни часовници. На витрината имаше поставка с часовници. Повечето бяха старомодни механични модели с изпъкнали стъкла, големи светещи цифри и красиво оформени стрелки. Ричър отново прочете надписа:
— Часовници поправяш ли? — запита той.
— Твоят какъв е? — Имаше чуждестранен акцент, най-вероятно руски.
— Искам да те питам нещо.
— Аз пък си рекох, че имаш часовник за поправка. С това се занимавах навремето. Преди да изобретят кварца.
— Часовникът ми си е наред — каза Ричър. — Съжалявам.
Той вдигна ръкава си нагоре и погледна часовника. Единайсет и четвърт.
— Я да го видя.
Ричър протегна ръка.
— „Булова“ — каза старецът. — Американска изработка. Носели са ги в армията преди Иракската война. Солиден часовник. Да не си го купил от някой войник?
— Аз самият бях войник.
Старецът кимна разбиращо.
— Аз също. В Червената армия. Та какво щеше да питаш?
— Чувал ли си какво е това сквален?
— Вид смазка.
— Ти използваш ли я?
— От време на време. Вече не поправям толкова много часовници. Откакто изобретиха кварца…
— Откъде си го набавяш?
— Ти подиграваш ли ми се?
— Не. Зададох ти въпрос.
— Искаш да знаеш откъде си набавям сквален, така ли?
— По принцип затова служат въпросите. За получаване на информация във вид на отговор.
Старецът се ухили.
— Сквалена си го нося с мен.
— Къде?
— В момента го виждаш.
— А, така ли?
Старецът кимна.
— А пък аз виждам твоя.
— Моя какво?
— Твоя сквален.
— Аз не нося сквален със себе си — каза Ричър. — Скваленът се получава от черен дроб на акула. А пък аз отдавна не съм бил сред стадо акули.
Старецът поклати глава.
— Виж какво, съветската система търпи критика и когато стане дума да я критикуваме, аз съм най- отпред. Но едно нещо не може да й се отрече: поне имахме добро ниво на образование. Особено по естествените науки.
— Це трийсет, хаш петдесет — издекламира Ричър. — Нецикличен въглеводород. При хидриране се превръща в сквалан, с „а“.
— Ти чаткаш ли ги тия работи?
— Всъщност, не — отвърна Ричър. — Не бих казал.
— Скваленът е вид масло — обясни старецът. — В естествено състояние се среща само на две места в природата. Едното е в черния дроб на акулата. А другото е мастният секрет по кожата около носа на човека.
Ричър се пипна по носа.
— Едно и също вещество, така ли? В черния дроб на акулата и по носовете на хората?
Старецът кимна.
— С абсолютно идентична молекулярна структура. Така че, когато ми потрябва сквален за смазка, аз просто обирам малко от носа си. Ето така.
С тези думи той обърса мократа си ръка в крачола, вдигна я към лицето си и изстърга с нокът нещо от гънката между носа и бузата. После протегна към Ричър върха на пръста си с резултата.
— Намазваш с това зъбното колелце и си готов — каза той.
— Разбирам — отвърна Ричър.
— Тая „Булова“ не я ли продаваш? — попита старецът.
Ричър поклати глава.
— Скъп спомен — отвърна той.
— Скъп спомен от армията, а? — възкликна старецът. — Ох, какъв си ми ти,
С тези думи той му обърна гръб. Ричър продължи по пътя си.
— Честит ти Ден на благодарността! — извика той не сбогуване.
Старецът не отговори.
Ричър забеляза Нили на една пряка от приюта. Тя идваше от срещуположната посока. Когато се срещнаха, тя се обърна и закрачи успоредно с него, като по навик внимаваше раменете им да не се докосват.
— Хубав ден — подхвърли тя. — Не мислиш ли?
— Знам ли? — отвърна той.
— Ти как би го гръмнал? — попита тя.
— Аз лично не бих — отвърна той. — Не и тук, във Вашингтон. Тук съм им под носа. Бих изчакал да ми падне на мушката някъде другаде.
— И аз така мисля — каза тя. — Но те опитаха веднъж в Бисмарк и не успяха. На Уолстрийт след десет дни не става. После през целия декември са все празници, а след това идва церемонията по встъпването в длъжност. Не им останаха повече възможности. А освен това знаем, че в момента са тук, в града.
Ричър не каза нищо. Двамата минаха покрай Банън, който седеше в колата.
