— И още как.
— Е, не минава.
— Всичко отива на запад?
— Нищо не отива никъде — отвърна Конър.
— Как така? — попита Вон.
— Вие не сте единствените, които се притесняват обясни той. — Щатските власти също са се стреснали. Искат да затварят междущатската магистрала и да използват въоръжен конвой. Но очевидно не могат да го правят редовно. Затова смятат да транспортират урана веднъж на пет години.
— Преди колко време беше първият конвой?
— Преди николко. Първият конвой ще бъде след около две години.
— Значи засега съхраняват урана в комбината?
Конър кимна.
— Изнасят стоманата и оставят обеднения уран.
— И колко са събрали?
— Към този момент около двайсет тона.
— Виждал ли си го?
Конър поклати глава.
— Търман докладва всеки месец.
— Нямаш ли нещо против това?
— Кое?
— Онзи тип седи върху цяла планина от нещо много опасно — обясни Ричър.
— Е, и? Какво може да направи с него?
68
Ричър и Вон се върнаха в пикапа. Вон попита:
— Това „да“ ли беше или „не“?
— И двете — отвърна Ричър. — „Не“, не изнасят урана. „Да“, все още е там.
— Добре ли е или лошо?
Ричър наведе глава и погледна към небето през предното стъкло. Беше четири следобед. Слънцето мътно светеше зад един облак, но все още беше високо над хоризонта.
— Остават четири часа, докато се стъмни — каза той. Имаме време да вземем обмислено решение.
— Ще вали — каза Вон.
— Вероятно.
— Ще отмие още ТХЕ в подпочвените води.
— Вероятно.
— Няма да седим тук на дъжда, докато се стъмни.
— Не, няма. Връщаме се в „Холидей Ин“ в Халфуей.
— Само ако си вземем отделни стаи — каза тя.
— Престани, Вон. Ще си вземем същата стая и ще правим точно същите неща.
Точно същата стая не беше свободна, но те си взеха аналогична. Беше със същите размери, същия интериор и същите цветове. Бяха неразличими една от друга. И наистина правиха същите неща в нея. Взеха си душ, легнаха си и правиха любов. Отначало Вон се държеше малко резервирано, но после се отдаде напълно. Каза му, че Дейвид е бил по-добър в леглото. Ричър не се обиди. Тя имаше нужда да вярва в това. Може би дори беше вярно.
Докато лежаха в намачканите чаршафи, Вон разглеждаше белезите на Ричър. Ръцете й бяха малки. Дупката от куршума на гърдите му беше прекалено голяма за върха на кутрето й. Безименният й пръст я запълваше по-добре. Всяка жена, която го беше виждала гол, оставаше очарована от този белег, с изключение на жената, заради която го беше получил. Тя беше предпочела да забрави за него. След един час заваля. Силен дъжд. Капките трополяха по покрива на хотела и по прозореца се стичаше вода. Ричър смяташе, че дъждът внушава уют. Беше му приятно да лежи на сухо и да слуша дъжда. След още един час Вон стана и отиде да си вземе душ. Ричър остана в леглото и прелисти Библията, оставена на нощното шкафче.
Когато се върна, Вон попита:
— Защо да има значение?
— Кое? — попита Ричър.
— Че Търман складира обеднен уран?
— Комбинацията не ми харесва — обясни Ричър. — Той вече има двайсет тона радиоактивни отпадъци и двайсет тона ТНТ И е голям ентусиаст на тема края на света. Снощи говорих с един свещеник. Той ми обясни, че тези хора направо нямат търпение. Самият Търман ми спомена, че се задават съдбоносни събития. Каза го самодоволно, сякаш вътре в себе си беше сигурен, че е вярно. Да не говорим, че целият град сякаш чака нещо да се случи.
— Търман не може да започне края на света. Краят на света ще дойде от само себе си.
— Тези хора са фанатици. Изглежда, си мислят, че могат да ускорят нещата. Опитват се да развъждат червени крави в Израел например.
— С какво ще помогне това? — озадачи се Вон.
— Не ме питай.
— Кравите не са опасни — настоя тя.
— Другото изискване е да има голяма война в Близкия изток.
— Вече си имаме такава.
— Явно смятат, че не е достатъчно голяма.
— Как може да стане по-зле? — попита тя.
— По много начини — отвърна Ричър.
— Лично аз не виждам как.
— Представи си, че се намеси още една държава.
— Да не са луди?
— Представи си, че някой стреля вместо тях.
— Как така?
— Представи си, че в Манхатън, Вашингтон или Чикаго гръмне мръсна бомба. Какво ще направим ние?
— Както ти каза, ще евакуираме града.
— А после?
— После ще разследваме.
Ричър кимна.
— Момчетата със защитните костюми ще претърсят останките. И какво ще намерят?
— Доказателства.
— И още как. Ще идентифицират веществата, от които е направена бомбата. Представи си, че намерят ТНТ и обеднен уран.
— Ще съставят списък с възможните места, от които могат да идват.
— Точно така. Всеки на света може да си купи ТНТ, но обедненият уран се намира по-трудно. Той е отпадъчен продукт от процес на обогатяване на урана, който се намира на около двайсет места в целия свят.
— Ядрените сили.
— Точно така.
— Да, но списък от двайсет заподозрени не върши никаква работа.
— Точно така — повтори Ричър. — Но нарочената жертва няма да поеме отговорност, защото нарочената жертва изобщо няма да знае нищо. А сега си представи, че ни побутнат в нужната посока.
— Как така?
