Лош късмет и неприятности

имена.

— Покажи ми имената — каза О’Донъл.

Нили щракна върху една иконка, която отвори нова страница в текстовия редактор. На нея имаше вертикална колона от пет имена. Най-отгоре, с получерен шрифт, пишеше Азари Махмуд. Следваха четири западни имена: Адриън Маунт, Алън Мейсън, Андрю Макбрайд и Антъни Матюс.

— Инициалите на всички имена са едни и същи — отбеляза О’Донъл. — Най-горното е от арабски произход, но човекът може да е от Мароко до Пакистан.

— Сирия — уточни Нили. — Поне според мен.

— Останалите четири имена ми се струват английски — каза Ричър. — Не мислите ли? Не звучат американски. По-скоро са английски или шотландски.

— Какво означава това? — попита О’Донъл.

Ричър отговори:

— На първо четене ми се струва, че при някоя от проверките си Франц е попаднал на сириец, който има четири различни псевдонима. Заради еднаквите инициали. Тромаво, но показателно. Може да има ризи с монограм. А псевдонимите може би са английски, защото английските документи за самоличност не се проверяват толкова строго, колкото американските.

— Възможно е — съгласи се О’Донъл.

— Покажи ми числата — каза Ричър.

Нили затвори файла и отвори първата от седемте таблици. В нея имаше само една вертикална колона, съставена от дроби. Най-отгоре беше 10/12. Най-отдолу — 11/12. По средата имаше над двайсет подобни числа, включително още едно 10/12, едно 12/13 и едно 9/10.

— Следващата — каза Ричър.

Следващата таблица беше, общо взето, същата. Дълга вертикална колона, която започваше с 13/14 и завършваше с 8/9. Между тях имаше двайсет и няколко подобни дроби.

— Следващата — каза Ричър.

Третата таблица беше почти същата като първите две.

— Дати ли са? — попита О’Донъл.

— Не — отвърна Ричър. — Тринайсет-четиринайсет не може да е дата, независимо дали първо се пише числото от месеца или самият месец.

— Тогава какво? Просто дроби?

— По-скоро не. Десет дванайсети щеше да е написано като пет шести, ако беше обикновена дроб.

— Бейзболни резултати?

— Да, ако са от някакъв идиотски мач. Тринайсет на четиринайсет и дванайсет на тринайсет означава много допълнителни ининги и трицифрен краен резултат.

— Тогава какво са?

— Покажи ми следващата.

Четвъртата таблица също съдържаше дълга колона от дроби. Под чертата числата бяха, общо взето, същите 12, 10 или 13. Над чертата обаче бяха по-малки. Имаше 9/12, 8/13 и дори 5/14.

— Ако тези числа показват резултати от някаква игра, единият от противниците губи форма — обади се О’Донъл.

— Следващата — каза Ричър.

Тенденцията продължаваше. В петата таблица имаше 3/12 и 4/13. Най-добрият резултат беше 6/11.

— Запътил се е към втора дивизия — продължи да коментира О’Донъл.

Най-добрият резултат в шестата таблица беше 5/13, а най-лошият — 3/13. В седмата, последна таблица, положението беше същото — между 4/11 и 3/12.

Нили вдигна очи към Ричър.

— Ето задача за теб. Ти разбираш от числа. А и все пак Франц е адресирал всичко до теб.

— Аз съм бил паролата му — възрази Ричър. — Нищо повече. Тези файлове не са адресирани до никого. Не са послания. Ако се опитваше да ни каже нещо, щеше да бъде по-ясен. Това са работни бележки.

— Много тайнствени работни бележки.

— Можеш ли да ми ги разпечаташ? Не мога да мисля, ако не ги виждам на хартия.

— Мога да ги разпечатам долу в бизнес центъра. Ето защо вече избирам такива хотели.

— Защо са разбили цял офис, за да търсят списък с числа? — попита О’Донъл.

— Може би са търсили списъка с имена — отвърна Ричър.

Нили затвори таблиците и отново отвори текстовия файл. Азари Махмуд, Адриън Маунт, Алън Мейсън, Андрю Макбрайд, Алтъни Матюс.

— Кой ли е този? — промърмори Ричър.

На три часови пояса оттам, в Ню Йорк, беше с три часа по-късно. Тъмнокосият четирийсетгодишен мъж, който можеше да е индиец, пакистанец, иранец, сириец, ливанец, алжирец, израелец или италианец, беше клекнал на пода в банята на луксозна хотелска стая на Мадисън Авеню. Вратата беше затворена. В банята нямаше детектор за дим, но имаше вентилационна система. Британският паспорт, издаден на името на Адриън Маунт, гореше в тоалетната чиния. Както винаги вътрешните страници изгоряха първи. Твърдите червени корици тлееха по-бавно. Страница 31 беше ламинирана, със снимката на притежателя на паспорта. Тя гореше най-бавно от всички. Пластмасата се къдреше, извиваше и топеше. Мъжът беше включил сешоар и отдалеч раздухваше пламъците. Когато всичко изгоря, той разбърка пепелта и парченцата хартия със задния край на четката си за зъби. Запали още една кибритена клечка, за да унищожи и последните останки.

Пет минути по-късно Адриън Маунт вече беше изтекъл в канала, а с асансьора на хотела слизаше Алън Мейсън.

19

Нили слезе до бизнес центъра на „Бевърли Уилшър“ и разпечата и осемте файла на Франц. После се присъедини към О’Донъл и Ричър, за да обядват в ресторанта във фоайето на хотела. Седна между тях и изражението й подсказа на Ричър, че си спомня за стотици подобни обеди.

Самият той мислеше за същото. Но когато бяха обядвали заедно в миналото, всички бяха с измачкани униформи и се хранеха в офицерски столови или мърляви ресторанти в гарнизонни градове, или дъвчеха сандвичи и пица около очуканите си метални бюра. Спомените му се размиваха от новата обстановка, в която бяха попаднали. Залата на ресторанта беше дискретно осветена, с висок таван и елегантно обзавеждане, а хората по масите приличаха на продуценти или режисьори. Дори на актьори. Нили и О’Донъл изглеждаха на мястото си. Тя беше с широк черен панталон и памучна тениска, прилепнала като втора кожа. Лицето й беше с добър тен и дискретно гримирано. О’Донъл беше в сив костюм, с лек блясък, а ризата му беше бяла и безупречно изгладена, въпреки че сигурно я беше облякъл на три хиляди мили оттук. Вратовръзката му беше на райе, строга и с идеален възел.

Ризата на Ричър беше с един номер по-малка, с дупка на ръкава и петно отпред. Косата му беше въздълга, джинсите — евтини, обувките — износени, а в джоба си нямаше достатъчно пари за ястието, което си беше поръчал. Не можеше да си позволи да плати дори норвежката минерална вода, която пиеше.

Когато за пръв път беше видял витрините на улицата, на която се намираше офисът на Франц, си беше казал: Тъжна история. Да стигнеш дотук, след като си бил в голямата военна машина.

Но какво ли мислеха Нили и О’Донъл за него самия?

— Покажи ми страниците с числата — помоли той.

Нили му подаде седем листа. Беше ги номерирала с молив в горния десен ъгъл. Той бързо ги разгледа един по един, с цел да си състави първоначално впечатление. Бяха общо 183 дроби, по-малки от единица и несъкратени. Числителят винаги беше по-малък от знаменателя. Несъкратени, защото 10/12 и 8/10 бяха