написани така, а не с еквивалентите си 5/6 и 4/5.
Значи в действителност не бяха дроби. Бяха резултати или оценки. Показваха, че нещо се е случило десет от общо дванайсет пъти или осем от общо десет.
Или пък не се беше случило.
На всяка страница имаше по двайсет и шест резултата, освен в четвъртата таблица, където имаше двайсет и седем.
Резултатите, дробите или оценките на първите три листа изглеждаха добре. Ако бяха бейзболни коефициенти за успеваемост, щяха да се движат между чудесния резултат 870 и направо отличния 907. В четвъртата таблица имаше драматичен срив и общият коефициент падаше до 574. В петата, шестата и седмата таблица неприятната тенденция се запазваше — последователно .368, .308 и 307.
— Схвана ли? — попита Нили.
— Нямам никаква представа какво означават — призна Ричър. — Иска ми се Франц да беше тук, за да ни обясни.
— Ако той беше тук, ние щяхме да сме другаде.
— Можехме да се събираме от време на време.
— Нещо като среща на випуска?
— Щеше да бъде забавно.
О’Донъл вдигна тост.
— За липсващите приятели.
Нили вдигна своята чаша. Ричър я последва. Отпиха от водата, която беше замръзнала в един норвежки глетчер преди десет хиляди години, а след това се беше процеждала надолу в продължение на векове, преди да потече в планински потоци — в памет на четиримата приятели, които вече не бяха сред тях. Дори петимата, защото брояха и Стан Лори, за когото предполагаха, че никога повече няма да видят.
Но грешаха. Защото един от приятелите им току-що се беше качил на самолета в Лас Вегас.
20
Сервитьорът им донесе обяда. Сьомга за Нили, пиле за Ричър и риба тон за О’Донъл, който каза:
— Предполагам, че вече сте ходили в къщата на Франц.
— Вчера — отвърна Нили. — В Санта Моника.
— Има ли нещо там?
— Една вдовица и едно дете без баща.
— А нещо друго?
— Нищо, което да ни помогне.
— Трябва да проверим всички къщи. Да започнем със Суон, защото е най-близо.
— Не знаем адреса.
— Не попитахте ли онази жена в „Нова ера“?
— Нямаше смисъл. Едва ли щеше да ни го даде. Спазваше правилата.
— Можехте да й счупите някой крак.
— Това беше в доброто старо време.
— Женен ли беше Суон? — попита Ричър.
— Не мисля — отвърна Нили.
— Беше твърде грозен, за да се ожени — отбеляза О’Донъл.
— Ти женен ли си? — попита го Нили.
— Не. Но при мен е точно обратното. Ако се оженя, ще разочаровам твърде много жени, които не го заслужават.
— Можем пак да пробваме онзи номер с куриерската служба — предложи Ричър. — Суон сигурно е получавал пратки в дома си. След като не е бил женен, сигурно си е поръчал обзавеждане по каталог. Не мога да си го представя как избира в магазина столове, маси, ножове или вилици.
— Добре — съгласи се Нили.
Тя извади мобилния си телефон, за да се обади в Чикаго, без да става от масата, и така съвсем заприлича на професионалист от филмовия бизнес. О’Донъл се приведе от другата й страна, за да се обърне към Ричър.
— Повтори ми пак последователността на събитията.
— Жената-дракон в „Нова ера“ каза, че Суон е бил уволнен преди повече от три седмици. Да кажем, двайсет и четири, двайсет и пет дни. Преди двайсет и три дни Франц е излязъл и повече не се е върнал. Жена му се обадила на Нили четиринайсет дни, след като открили тялото му.
— Защо?
— За да й съобщи новината, нищо повече. За разследването разчита на местната полиция.
— Какво представлява тя?
— Няма нищо общо с военните. Прилича на Мишел Пфайфър. Не ни обича особено, защото сме били толкова близки с мъжа й. Синът им е негово копие.
— Горкото дете.
Нили закри телефона си с ръка и съобщи:
— Имаме мобилните телефони на Санчес, Ороско и Суон.
Тя порови в чантата си с една ръка и извади химикалка. Записа три номера с по десет цифри.
— Нека да потърсят по тях адресите — обади се Ричър.
Нили поклати глава.
— Не става. Телефоните на Санчес и Ороско са служебни, а на номера на Суон излиза адресът на „Нова ера“.
Тя прекъсна разговора с помощника си в Чикаго и набра номерата, които беше записала — един по един.
— Включва гласова поща — съобщи. — Значи и трите телефона са изключени.
— Неизбежно — отвърна Ричър. — Батериите са се изтощили още преди три седмици.
— Много е неприятно да чуеш гласовете им на гласовата им поща — каза Нили. — Когато записваш гласа си, дори не подозираш какво ще ти се случи.
— Малка частица безсмъртие — отбеляза О’Донъл.
Отнесоха чиниите им. Сервитьорът се появи отново, за да им донесе менюто за десерта. Погледът на Ричър се плъзна по списъка от сладкиши, които струваха по-скъпо от нощувка в мотел в по-голямата част на САЩ.
— Аз не искам нищо — каза той.
Помисли си, че Нили ще го накара да си поръча насила, но в този момент телефонът й отново звънна. Тя вдигна, заслуша се и си записа още нещо.
— Адресът на Суон — съобщи. — В Санта Ана, до зоологическата градина.
— Да тръгваме — каза О’Донъл.
Качиха се в неговата кола — взета под наем от „Херц“, с четири врати и инсталиран джипиес — и поеха на югоизток към магистрала 5.
Мъжът, който се казваше Томас Брант, ги видя как тръгват. Неговият форд краун виктория беше паркиран на една пресечка оттам, а той седеше на една пейка в началото на Родео Драйв, сред около двеста туристи. Използва мобилния си телефон, за да се обади на шефа си Къртис Мони.
— Вече са трима — съобщи. — Всичко става точно по план. Все едно се събира кланът.
На четирийсет метра на запад оттам мъжът в синия костюм също ги видя как тръгват. Беше се отпуснал ниско на шофьорското място в синия си крайслер, на паркинга на фризьорски салон на Уилшър Булевард. Набра номера на шефа си и каза:
— Вече са трима. Мисля, че новият е О’Донъл. Значи този, който прилича на бездомник, е Ричър. Май захапаха въдицата.
