ст.н.с. II ст. Стоил Кодинов, проф. Делчо Порязов и Иван Хлебаров. Гр. Филипов ме представи, макар че с всички се познавах добре. Със Ст. Кодинов бяхме състуденти от Икономическия институт. С него работехме за кратко време в Комисията по новата система към Министерския съвет Той работеше по външнотърговските въпроси. П. Цеков изпълняваше функциите на първи зам.-завеждащ отдел и поддържаше контакти с плановия комитет, Комитета по труда и работната заплата и Централното статистическо управление, проф. Делчо Порязов, доскорошен ректор на Свищовския стопански институт, правеше разработки и заключения по финансово-кредитните проблеми. Иван Хлебаров се занимаваше с търговията, кооперациите, туризма и с въпросите на жизненото равнище. Към всеки заместник имаше по няколко инструктори.
Една от първите по-големи разработки бяха мероприятия за реализация решенията на Юлския пленум на Централния комитет на партията от 1976 г. за социалната политика и осигуряването на висока ефективност и строг режим на икономии при използване на трудовите, материалните и валутните ресурси на страната. По своята същност и целенасоченост решенията на този пленум бяха най-тясно свързани с практическото осъществяване на новата икономическа стратегия за висока ефективност и високо качество. Те като във фокус събираха и пресичаха всички проблеми на многостранното социално-икономическо развитие на страната и имаха дългосрочен характер. И макар минали няколко месеца от тяхното приемане, все още бяха в начална фаза на реализиране. Беше налице противоречие между възможностите на създадената в страната материално-техническа база и нейното недостатъчно използване от субективния фактор. Целта на нашата разработка бе да се задълбочи, разшири и организира работата на трудещите се за пълноценно използване на ресурсите и тяхното ефективно изразходване.
Друг акцент на разработката бе върху два момента. Единият — производството на стоки и услуги от всички отрасли и сфери в народното стопанство. И отраслите на тежката промишленост да организират производството на „съпътстващи“ продукти за населението и на тази основа да се преодолява дефицитността на основни видове стоки и услуги. Другият — изработване на целеви валутни програми за износ в несоциалистически страни с оглед ежегодно приключване с активно валутно салдо с тези държави. За контрол по изпълнението на тази задача се предложи към Политбюро да се създаде Валутна комисия. Резултатите не закъсняха. За няколко месеца се съставиха целеви валутни програми и страната започна ежегодно да приключва с активно валутно салдо. И на Запад признаваха платежоспособността на НР България.
По инициатива на Гриша Филипов към отдела се сформира група от пенсионери, бивши заместник- министри, генерални директори и други стопански дейци, със задача да оказва непосредствена помощ на окръзите и предприятията, износители на стоки, за реализиране на повече валутни приходи на страната. Групата се ръководеше от Кръстю Данов, бивш директор на Инвестиционна банка. Тя съществува до средата на 1981 г. и извърши огромна работа.
В началото на февруари 1978 г. по поръчение на Тодор Живков изнесох лекция пред Генералния щаб на Българската народна армия по въпросите на механизма за управление на народното стопанство. Проблематиката ми бе добре позната. Бях работил по нормативните актове. Не веднъж и пред стопански дейци, и пред студенти съм говорил по нея. Сега беше друго. Трябваше да говоря пред генерали и висшия състав на армията. Написах макар и кратък тезис. В определения ден отидох в Централния дом на армията на бул. „Руски“. На входа ме чакаше генерал Делчо Симов, началник на Главното политическо управление на армията, с когото се познавах от по-рано. Нали и той беше трънчанин.
Говорих около 50 минути. оставих време за въпроси и отговори. Изпратиха ме с благодарност.
Това бе първата ми изява след преназначаването ми за завеждащ отдел „Планово- икономически“ на ЦК на БКП.
В отдела се работеше с напрежение. Оформяха се становища. Търсеха се и се предлагаха нови решения. Вечерите работехме до късно. Понякога събота и неделя прекарвах в кабинета си. С такива специалисти като Делчо Порязов, Стоил Кодинов, Георги Петров, Л. Видински, Г. Сарафов, Г. Панков, М. Стоименов, Ив. Попов бе приятно да се работи. Полезни бяха разработките, които давахме. Една такава разработка, макар и малка по обем, бе за социалистическата организация на труда.
В средата на март от кабинета на първия секретар ми съобщиха: „Включен си в работна група, която заедно с др. Т. Живков, да подготви доклад за национална партийна конференция“. В групата бяха включени: Димитър Методиев, Нико Яхиел, Милко Балев, аз, Веселин Йосифов, тогавашен председател на Съюза на журналистите и главен редактор на в. „Антени“, и като стенограф — Делекова. Тодор Живков ни съобщи известната вече на всички ни тема — „За социалистическата организация на труда и плановото ръководство на икономиката“, и започна да диктува по даден въпрос. Получихме стенограмата и започнахме работа. С Нико Яхиел пишехме по икономическите проблеми. М. Балев и В. Йосифов — по партийно-политическите въпроси. Д. Методиев се зае, както и други път, с общата редакция на доклада.
Отделът участвува в подготовката на Тезисите на Дванадесетия партиен конгрес за социално-икономическата политика. Бяха включени за участие сътрудници от отдела и Георги Аврамов, журналист-икономист, помощник на Гриша Филипов. Работихме в дом № 5 на резиденция „Бояна“. Наред с разработката на тезисите се отдели време и за събиране на информация от компетентните органи за отчетния доклад на конгреса. Обработиха се много статистически материали и перспективни разработки за развитието на страната през следващия период (1981–1985 г.) и до 1990 г.
Възникна идеята, за първи път, в доклада да има раздел и за обществените фондове за потребление като икономическа основа за провеждане на социалната и културната политика. За разработката на този раздел огромна помощ оказаха, проф. Делчо Порязов и проф. Ташо Пачев, млади и ерудирани икономисти.
В раздела „Основни насоки и проблеми на икономическата политика“ се посочиха: главното и новото в курса към интензивно развитие на икономиката и другите сфери на обществения живот; последователното прилагане на икономическия подход и за развитието на отраслите на икономиката. С голяма острота се поставиха въпросите за преустройството на инвестиционната политика и нейното най-тясно свързване с ускореното внедряване на най-новите постижения на научно-техническия прогрес; дълбочинното и комплексното използване на суровините; за прякото свързване на производството с пазара; поставянето на всяка стопанска и социална дейност на стопанска сметка и самоиздръжка; повишаване мястото и ролята на печалбата като един от най-важните икономически листове; за осъществяване на прогресивни структурни изменения в икономиката; производството на стоки с високо качество да стане първостепенно задължение на всички производства и предприятия, независимо от предмета на тяхната дейност; опазването на околната среда като всеобщо и неизменимо жизнено благо на народа; самозадоволяването със селскостопанска продукция — грижа на всяка селищна система, и други.
Разделът за формиране и използване на обществените фондове за потребление също предизвика оправдан интерес. Зад всеки процент увеличение на тези фондове стои много по-голяма сума в сравнение с предшестващия период. Докато през 1970 г. един процент прираст се равнява на 24 милиона лева, през 1980 г. той е 55 милиона лева, а през 1985 г. да достигне 65 милиона лева. Главното и основното е тези средства правилно да се разпределят и да се повиши тяхната икономическа и социална ефективност. Постави се въпросът и за по-нататъшно гарантиране и разширяване на социалната сигурност на всички членове на обществото. И занапред първостепенна грижа да бъде създаването на възможно най-добри условия за израстването на младото поколение. Генерално да се реши въпросът за обхващане на всички нуждаещи се деца от 3- до 6-годишна възраст в детските заведения. Да се създадат условия за спокоен и осмислен живот на хората в пенсионна възраст. Най-низката пенсия да се увеличи до размера на половината от минималната работна заплата. За петгодишния период да се построят най-малко 400 хиляди жилища.
От кабинета на първия секретар, на отдела „Планово-икономически“ се възлагаха и специфични задачи.
В края на седемдесетте години на няколко съвещания, срещи с обществени и по други поводи Т. Живков говори за новия икономически подход и новия икономически механизъм. Едно от тях бе националното съвещание на партийния, държавния, стопанския и обществения актив от 30 януари 1980
