г. След няколко дни получих стенограмата на доклада с поръчение от Т. Живков да се подготви за печат. Изпълних поръчението. Материалът се отпечата първоначално в брошура, а после в избраните съчинения.
По-късно бях включен в
В първите жарки юлски дни в нашата столица пристигнаха представители от около 70 държави. Сред тях бяха изтъкнати учени и писатели, общественици и политици, бизнесмени и деятели на деловите кръгове от всички краища на планетата. Домакините, Постоянното присъствие на БЗНС, бяха поканили председателя на Държавния съвет на републиката да поднесе приветствие към гостите и да вземе отношение по обсъждания проблем. За подготовката на неговото слово ни събра Н. Яхиел в резиденция „Панчарево“. На проф. Никола Стефанов, проф. Тодор Ив. Живков, Мишо Малеев и мен ни раздаде екземпляр на стенограма от продиктуван тезис лично от Тодор Живков по три проблема: за мирното съвместно съществуване на страните с различен обществен строй, за войната и мира и за отношението между човека и природата. На мен ми възложиха последната част.
„Човекът и природата са неразривно свързани. Природата е не само естествена среда, в която се е зародил и оформил човешкият род, но и източник на средства за съществуване. Човешкият род е съставна част на природата. «Със своята плът, със своята кръв и със своя мозък, писа Фр. Енгелс, ние принадлежим на природата и се намираме в нея».
Всяко «ограбване» на природата, всяко безразсъдство и потребителско отношение към нея е имало, има и ще има опасни последици за човечеството. През последните години възникнаха големи, сериозни проблеми във взаимоотношението между човека и природата, въпроси, които днес занимават и вълнуват цялото човечество. Някои идеолози и от Запад, и от Изток твърдят, че нарушаването на екологическото равновесие е резултат на съвременната научно-техническа революция. Вярно е, че тази революция извърши колосални качествени изменения в развитието на живота на човека.
Съвременната научно-техническа революция измени коренно производствената база и продължава да я изменя не само количествено, но и качествено. Фактически на нейна основа се създаде и продължава да създава принципно нова производствена база. Тази революция измени материалната среда и условията за живот на хората, превърна се в първостепенен фактор за значително повишаване ефективността на човешката дейност, за нейната интензификация. Тя създаде условия за развитие на общественото съзнание, за повишаване интелектуалните възможности на човека.
Заедно с това в условията на съвременната научно-техническа революция се нанесоха и се нанасят големи вреди върху природата. Данните, които се публикуват за използване на природните ресурси, са повече от тревожни. През последните 500 години човекът е унищожил около 2/3 от горите на нашата планета. Няма ги вече стотици видове растения.
Все повече се замърсява въздухът. Постепенно и безконтролно се увеличава съдържанието на въглероден двуокис. Специалистите го изчисляват на милиони тонове годишно. А възможностите на атмосферата не са безгранични. В световния океан ежегодно се изхвърлят около десет милиона тона нефт и какви ли не други отпадъци. Сигналите за замърсяването на почвата, на реките и на езерата са също тревожни.
Но по своята същност научно-техническата революция е и може да бъде наш «съюзник» в хармонизирането на отношенията между обществото и природата. И ако това не става, то не е по вина на научно-техническата революция, а на хората. Въпросите за хармонично отношение между човека и природата са преди всичко социални. Научно-техническата революция не е проклятие, а благо, ако даденото общество, страна и народ са успели да впрегнат нейните огромни възможности за човешкото добруване.
Някои идеолози драматизират проблема за нарушаването на екологическото равновесие на нашата планета и изпадат в песимизъм. Осъзнаването на опасността е сигнал за действие, а не за песимизъм. Човечеството трябва да се справи с това бедствие сега. В перспектива то може да се окаже катастрофално за цялата планета. Това, което сега се прави в тази област, е недостатъчно. То е поле за сътрудничество на малки и големи държави, на развити и развиващи се страни. Тези проблеми, както и проблемите на съвместното съществуване, проблемите на войната и мира, не могат да се решават от отделни държави, колкото и големи да са те. Те могат да се решават само с усилията на всички държави, на всички народи; на човечеството, на хората, на техните организации. Хармонизирането на отношението между природата и обществото може да стане само в условията на мир и разведряване.
Напоследък
Във връзка с бурното развитие на производителните сили действително някои от традиционно използваните досега суровинни ресурси все повече и повече се изчерпват, така да се каже, намалява тяхната «приходна част». Освен това следва да се има предвид и друго — липсата на всякаква «божа справедливост» в разпределението на суровинните и енергийните ресурси на Земята. Ние внасяме нефт, газ, въглища, метали и други. Това е положението и с много други държави. Но суровини в света има и ще има.
Въпросът е дали трябва с военна сила и военни стълкновения да се решава суровинният проблем? Това не е и не може да бъде пътят. И тук са нужни мирното съвместно съществуване, диалогът, съвместните усилия.
Научно-техническата революция открива достатъчно нови възможности за решаването на този проблем. Усилията вече са насочени към търсенето на заместители, на нови енергийни ресурси. Сега се използва основно първичното, това, което е дадено от природата, а има и други колосални потенциални възможности. Науката тепърва ще ги разкрива.
Така нареченият продоволствен проблем е изключително остър за такива райони като Африка, Азия и даже за някои слоеве от населението в развитите западни страни, но — главно за страните, които бяха под колониално робство и скоро отхвърлиха колониалната зависимост. И този проблем е социален.
В теориите на различни идеолози се доказва, че недояждането и гладът, които съществуват на нашата планета, се дължат на демографски фактори, на естествени, така да се каже, фактори като голяма раждаемост, намаляване плодородието на почвата и т.н. Това не е вярно. Истината е съвсем друга.
По данни на съответните международни организации, които се занимават с проблемите на изхранването, за задоволяване потребностите на цялото население, е необходимо през следващите 20–25 години сегашното производство на потребителни стоки да се увеличи около три пъти.
Човечеството е в състояние да реши този проблем. Изходът е да се помогне с необходимите средства, да се създадат кадри. Ако се отделят 8–10 на сто от 400-те или 500-те милиарда долара, които сега се изразходват в света за въоръжение, въпросите за изхранването, за бедността, за неграмотността и борбата срещу повечето болести могат да се решават. Разбира се, не от един път. Ще има трудности, но перспективата да бъде ясна.
През текущия петгодишен период са определени 900 милиона лева за опазване и възстановяване на природната среда. През следващия — за тази цел се предвиждат над един милиард лева.
Ние сме на едно от първите места в света по залесяване. Ще оставим на поколенията достатъчно гори и дървен материал. Ежегодно залесяваме около 400–500 хиляди декара. През годините на народната власт са
