Цанов да ни помогне, да търсим разумни решения за възникналите различия. Това не се получи. Принципният и компетентен селскостопански деец Иван Манолов, зам.-председател на плановия комитет, с аргументи доказа своята позиция.
Ведомствен подход, чужд на държавническо и на икономическо мислене, прояви министърът на транспорта Васил Цанов. Без аргументи настояваше за допълнителни капитални вложения. И дума не каза за репликата на инж. Любен Петров, зам.-председател на плановия комитет, за отклонение за други цели на капитални вложения, предвидени целево за магистралите „Хемус“ и „Тракия“ и за електрификация на железопътните линии.
Дискусията по плановите нормативи и показатели в Националната планова комисия продължи близо месец. Оказа се много полезна както за стопанските организации, министерства и ведомства, така и за членовете на комисията. Търсеха се икономически решения, изоставиха се административният подход, методът на динамиката и други остарели форми и методи на планиране. Нормативните актове за новия икономически подход и неговия механизъм в голяма степен бяха приложени.
Информирах председателя на правителството за резултатите от дискусията в Националната планова комисия. Уточнихме се за подготовката на материалите за заседание на Министерския съвет. Започнахме работа и по доклада за плана и бюджета. Преди заседанието с Гриша Филипов информирахме първия секретар на Централния комитет на партията. Изложих накратко подхода, който възприехме, и основните темпове и пропорции. Специално място отделих на инвестициите, балансовата и валутната обвързаност на единния държавен план. Посочих трудностите, които се очертават в инвестиционната политика, рационалното използване на трите елемента на производствения процес и овладяването и използването на новия икономически подход и неговия механизъм.
По предложение на Тодор Живков се прие през декември да се проведе специален пленум на Централния комитет на партията за единния държавен план и държавния бюджет с докладчик председателя на Държавния комитет за планиране. Това бе първото по рода си заседание на Централния комитет, посветено на една точка от дневния ред — плана и бюджета за следващата година. Исках доклада да бъде нетрадиционен, нестандартен, да се поставят проблемите в истинския им вид, така както ги чувствах и разбирах. Наистина фактите, които посочих, ми бяха подадени от сътрудниците в плановия комитет, Министерството на финансите и Централното статистическо управление. Този пленум се проведе на 14 и 15 декември 1982 г. в дом № 1 на резиденция „Бояна“. На него бяха поканени всички ръководители на министерства, ведомства, окръжни народни съвети, много генерални директори на стопански и научни организации. Присъстваха и всички зам.-председатели на плановия комитет и зам.-министрите на финансите.
На участниците в заседанието предварително бяха раздадени проектите на Министерския съвет за Закон за единния план за социално-икономическо развитие за 1983 г., както и материали с конкретни данни за нормативи и показатели на плана.
Както се посочи, внесените за обсъждане проекти бяха задълбочено и творчески дискутирани в Националната планова комисия със стопанските организации, министерства, ведомства и окръжните народни съвети. Бяха разгледани на разширени заседания на Бюрото на Централния съвет на Българските профсъюзи и в постоянните комисии на Народното събрание.
Проектите на плана и на бюджета за 1983 г. бяха колективно дело на широк кръг партийни, държавни, стопански и научни кадри от всички равнища на управлението на страната.
В проектоплана за 1983 година практически бе реализирана позицията на правителството, че това е годишното разпределение за 1983 година на плана за осмия петгодишен период: изменения на държавните планови задачи могат да се правят само тогава, когато са настъпили съществени отклонения от условията на производството и реализацията на продукцията в сравнение с предвидените по петгодишния план, като строго се спазват изискванията на новия икономически подход и на неговия механизъм.
Дискусията имаше за задача:
— да се провери дали са на лице и, ако не са, да се създадат необходимите икономически и социални, технически и технологични, организационни и интеграционни условия за последователно изпълнение на осмия петгодишен план като цяло;
— да се установи дали настъпилите изменения във вътрешната и международната обстановка налагат промени в годишното разпределение на петгодишния план.
Проектите на единния план и държавния бюджет за 1983 г. бяха съставени въз основа на формулираните цели на социално-икономическото развитие на страната до 1985 и до 1990 година.
Главната цел на осмия петгодишен план бе чрез преминаване към предимно интензивно развитие на икономиката и другите сфери на обществения живот да продължи политиката за комплексно задоволяване на нарастващите материални, духовни и социални потребности на народа.
Проектопланът имаше за основа успехите в изпълнението на плана и бюджета за първите две години на петгодишния период. Постигнати бяха и относително високи темпове на икономическия растеж.
Националният доход нарастваше средногодишно с 4,8 на сто; Материалните разходи на 100 лева стокова продукция се намалиха с 1,41 лева, което в голяма степен допринесе за увеличаване на рентабилността средногодишно със 7 на сто.
Значително нарасна промишлената продукция — през 1981 г. с 4,5 на сто, а за 1982 г. се очакваше прираст с 5,4 на сто.
Селското стопанство за първи път в историята на българското село достигна рекорден добив от над 10 млн. тона зърно. За двете години селскостопанската продукция нарасна с близо 10 на сто.
За двете години реалните доходи на човек от населението нараснаха с около 9 на сто. Предадоха се на населението нови 143 хил. жилища. Изминалите две години бяха преломни в изграждането на помощни стопанства, магазини и ателиета за услуги в предприятията.
Огромен актив на страната бе положителният платежен баланс с капиталистическите държави през 1981 и 1982 година. На пръсти се брояха държавите в света, които в трудните условия на енергийно- суровинната и валутната кризи, на рязкото спадане на производството и потреблението, на експлозивното нарастване на цените и на увеличаване на безработицата бяха постигнали стабилни темпове на развитие, висок жизнен стандарт на народа и активен платежен баланс. Една от тези страни бе Народна република България.
Главният печатен орган на британския бизнес „Файнешъл таймс“ на 9 юли 1982 година помести голяма статия за икономическите постижения на България. В нея пишеше: „България успя да напълни магазините си в страната, да поддържа значителен излишък в свободно конвертируема валута без да съкрати вноса, както и да намали задлъжнялостта си към западните банки. Няма друга страна…, която може да се похвали с такава комбинация“.
Заедно с това през 1981 и 1982 година не се изпълниха показателите за нарастване на обществената производителност на труда и производство на продукция в натурално изражение.
При съставянето на проектите на плана и бюджета се имаше предвид влиянието на усложнените международни политически и икономически отношения върху нашата икономика.
Енергийно-суровинната и валутната кризи на Запад доведоха до сериозни поражения на икономиката на капиталистическите страни.
Международният търговски стокообмен през 1981 и 1982 година отбелязва символичен темп от едно на сто. Растежът на брутния обществен продукт на развитите капиталистически държави през 1981 година също се колебаеше около едно на сто. Жизненият стандарт в много държави имаше нулев или минусов растеж.
В тези сложни международни икономически условия трябваше да продължи линията за активно участие в международното разделение на труда, за разширяване на стокообмена и промишленото сътрудничество с всички страни в света. Необходимо бе да се адаптираме към новите международни условия, да се преоценят и преосмислят нашите мерки, за да бъдат те адекватни на новата международна обстановка.
За 1983 г. се предвиждаше националният доход да нарасне с 3,8 на сто; обществената производителност на труда — с 3,9 на сто; промишлената продукция — с 4,8 на сто; селскостопанската продукция — с 2,7 на сто; реалните доходи на човек от населението — с 2,8 на сто; обществените фондове за потребление — с 3,5 на сто; външнотърговският стокообмен — с 8,0 на сто; стокооборотът на дребно с 4,1 на сто и т.н. Планирано бе активно валутно салдо.
