Времето, в което живях, и хората, с които работих

народното стопанство. В индустриално развитите капиталистически държави предприятията с малки и средни мощности съществуват наред с големите компании при водеща роля на последните. Тези предприятия допълват едрата промишленост. Чрез тях за кратко време можеше да се създаде модерна база за ефективно производство и да се решат много проблеми на обслужващата сфера, особено на инфраструктурата на селищните системи.

На съвещанието, състояло се на 20 юни в резиденция „Бояна“, Т. Живков, запознат основно с доклада, не четеше, а говори напълно убеден, че това е пътят за по-нататъшното ни развитие. Обоснова историческото значение на Московското съвещание. Разви някои постановки за ролята на субективния фактор в решаването на тези проблеми, за необходимостта от ново мислене и нови действия.

В средата на юли същата година правителствена делегация посети седем африкански държави. От няколко месеца това посещение се подготвяше старателно. Делегацията, в която влизах и аз се ръководеше от председателя на Министерския съвет. В нея бяха включени още: Тончо Чакъров, министър на машиностроенето; Любомир Попов, зам.-министър на външните работи; Спас Георгиев, зам.-министър на външната търговия; Иван Малинов, първи зам.-председател на Националния аграрно-промишлен съюз и Асен Велков, началник на кабинета на министър-председателя. Придружаваха ни експерти, преводачи и журналисти.

Целта на визитата на делегацията бе установяване на преки контакти на правителствено равнище с национално независими държави и разширяване на търговските връзки с тях. Това бяха: Република Гана, Народна република Конго, Народна република Ангола, Народна република Мозамбик, Република Зимбабве, Обединена република Танзания и Социалистическа Етиопия. Всички, взети заедно, са разположени на 5,168 хил. кв.км. с население около 92 млн. души.

Тези държави бяха млади републики, извоювали националната си независимост от шестдесетте години насам в продължителна кървава борба с португалски, английски, френски и италиански колонизатори. Бяха членки на Организацията на обединените нации, на Движението на необвързаните страни и на локални африкански организации, пактове и движения. Всяка страна все още търсеше път за своето политическо и икономическо развитие, за разширяване и утвърждаване на международния пазар. Посещението на делегацията даде исторически шанс за разширяване и задълбочаване на търговско-икономическите връзки на България с африканските държави.

Трудно описуемо е гостоприемството на населението и правителствата на тези държави към нашата делегация. Във всяка една от тези страни делегацията ни бе посрещана още на летището от множество обикновени хора. Пееха се неповторими африкански напеви. Стотици хора танцуваха под звуците на специфични ритми. Поднасяха ни венци и цветя.

На делегацията бе оказана висока чест от първите държавници на страните.

В Република Гана се проведе сърдечен разговор с президента и ръководител на правителството капитан Джери Роулинг.

В Народна република Конго с нас разговаря президентът и ръководител на правителството Дени Сасу- Нгесо. Той и съпругата му дадоха специален обяд в неговата постоянна резиденция.

В делови дух преминаха разговорите с президента на Народна република Ангола, младия Душ Сантуш.

В Република Зимбабве отлични впечатления у нас остави мургавия и остроумен министър-председател Робърт Мугабе. Той устрои специална вечеря-среща на нашата делегация с неговото правителство. Визитата при президента К. Банана бе строго официална.

Радушно ни посрещна изпълняващият длъжността министър-председател на Народна република Мозамбик проф. Марселино Душ Сантуш, еродиран и сладкодумен човек. Той подчерта голямата благодарност и любов на народа на Мозамбик за многостранната и безкористна помощ, която им се оказва от нашата страна, за икономическото им възстановяване. С президента и министър-председател — Самора Машел, се срещна само нашият премиер, тъй като той бе нан обиколка в източните райони на страната.

В делова обстановка премина срещата с председателя на Обединена република Танзания и с държавния глава и председател на Временния административен съвет на Социалистическа Етиопия — Менгусту Хайле Мариам.

На всички срещи президентите и министър-председателите откровено манифестираха дълбокото си уважение към българския народ и неговото правителство.

Контактите с първите ръководители на седемте държави създадоха добра атмосфера за делови разговори между нашата делегация и техните министри и стопански дейци. Във всяка страна се дискутираха и подписаха разгърнати търговски спогодби и споразумения. Енергичната работа на българската делегация и особено на компетентния зам.-министър на външната търговия — Спас Георгиев, допринесоха към нашата родина да се отправят суровинни ресурси, които дотогава купувахме на по-високи цени от капиталистическия пазар. Разшири се сферата на влияние на НР България в този регион на света.

Посещението на делегацията в поредицата африкански държави даде богат материал на средствата за масова информация у нас и в чужбина. Във всяка страна се подписаха комюникета, подготвени от ерудирания наш дипломат Любомир Попов. Те бяха четени по радиата и телевизиите и отпечатани на първите страници на африканския печат. Нашите медии също непрекъснато информираха за работата на делегацията чрез информациите на придружаващите ни журналисти.

Посещението на делегацията даде и определен финансов ефект. Някои от посетените държави имаха неиздължени парични суми към нашата страна от предходни години. Група наши банкови експерти, ръководена от енергичния и талантлив банкер Кирил Стефанов, служител в Българската външнотърговска банка, предварително обходи тези държави и събра няколко милиона долара. Създадоха се и добри контакти с банковите среди.

Правителството даде висока оценка за политическото значение на посещението и за разширяването и задълбочаването на търговските връзки с африканските държави. Сключените дългосрочни спогодби и споразумения се взеха предвид от специалистите в плановия комитет при подготовката на Деветия петгодишен план за 1986–1990 г.

По случай юбилейното честване на четиридесетгодишнината от Девети септември 1944 г. бе организирана и проведена среща за ветерани-плановици, бивши ръководители и съавтори на документи на планирането с действащите по това време сътрудници на Държавния комитет за планиране. Сред тях бяха бившите председатели на комитета: Георги Чанков, акад. проф. Евгени Матеев, доц. инж. Апостол Пашев, к.ик.н. Сава Дълбоков, проф. Иван Илиев и к.ик.н. Кирил Зарев. Десетки бяха бившите зам.-председатели на комитета, между които инж. Никола Калчев, инж. Огнян Тихомиров, Асен Константинов, Петко Стоянов, Димитър Василев, проф. Веселин Никифоров, Белчо Белчев, Стойьо Кьосев и още много други. Присъстващите се събраха в залата на колегиума на комитета. Не се произнесоха речи и слова. Достатъчно бе да се видят един друг, да обменят мисли, да си спомнят за времето, когато около тази маса и в тази зала са дискутирали най-разпалено по един или друг парлив проблем на икономическото и социалното развитие на страната. Празничния подарък на всеки бивш служител на комитета бе юбилейна сребърна монета.

В киносалона гостите се срещнаха с около 200 действащи плановици, с мнозина от които бяха работили съвместно. Тази среща на поколенията плановици е трудно описуема. Здрависваха се и се прегръщаха. Изказах благодарност към ветераните и към действащите служители на плановия комитет. Връчиха се ордени и юбилейни медали на дългогодишни служители на комитета. Колко много усмивки, аплодисменти, пожелания за здраве, просълзени очи и радост имаше в този ден!

За тържествата у нас по случай четиридесетгодишнината от Девети септември 1944 г. пристигнаха много чуждестранни делегации. Съветската делегация, както и друг път, бе обградена със специално внимание. Водеше я най-младият член на Политбюро и секретар на Централния комитет на КПСС Михаил Горбачов. Вечерта на девети септември в резиденция „Бояна“ бе устроен голям прием. Моят първи заместник — Димитър Дачев, ми съобщи, че се познава добре с Миша.

Приемът бе в просторните зали на Дом № 1. Официалните гости бяха в отделен салон. Мястото ми бе на няколко метра от центъра на официалната маса.

Когато официалните лица се отправиха към гостите, поканени на приема, преди да напусне залата Горбачов се приближи до мен, ръкува се и потърси Димитър Дачев. Той дойде усмихнат и сърдечно се прегърнаха. Тримата пихме на екс „Столичная“. За съжаление тази благоразположеност на Горбачов към