Времето, в което живях, и хората, с които работих

последователно да се прилага икономическият подход и неговият механизъм. По този начин нормативната функция е свързващо звено на планирането с икономическите лостове и използването на стоково-паричните отношения при конкретните условия.

Балансовата функция при планирането все още не е подчинена на изискванията и възможностите на научно-техническия прогрес. Целесъобразно е да се намали броят на балансите, които се съставят от Държавния комитет за планиране и да останат само балансите с решаващо значение за националната икономика. Да се разшири обхватът на изработваните баланси на отраслово равнище.

Усъвършенстването на функциите на планирането предполагаше да се разшири неговата информационна основа, да се подобри съвместната работа с Комитета за социална информация. За планирането е необходима значителна по количество, актуална по съдържание и качество обработена информация за най-добрите постижения на научно-техническия прогрес в най-напредналите страни в света.

Основателна бе критиката, че плановият комитет се занимава с подробности и детайли на държавното планиране, което в голяма степен ограничаваше инициативата на стопанските организации и на трудовите колективи. Бе необходимо занапред в плановата работа със стопанските единици да се прилага принципът на „Черната кутия“. На „входа“ на системата да се определят целите и основните ресурси според възможностите на страната и поетите ангажименти в чужбина. На „изхода“ на системата да се планират крайни стопански резултати в съответствие с изискванията на научно-техническата революция. Това на практика означава по-малко регламентиране отгоре, от центъра, по-широк простор за разгръщане инициативата и енергията на трудовите колективи.

След пленума се създаде работна група от висококвалифицирани управленци и се изработи нов правилник за функциите, задачите и структурата на Държавния комитет за планиране.

От март до края на юни 1985 г. Тодор Живков проведе с мен много разговори в резиденцията в Банкя. Посрещаше ме в осемнадесет часа пред входа на резиденцията с джобния си часовник в ръка. Край малката масичка в приемната разговаряхме по определени теми.

Още през март му разказах подробно как предлагам да се организира работата във връзка с перспективата за развитие на страната, координацията на националните планове и годишното уточняване на плана за 1986 г. След няколко запитвания за пояснение, получих неговото одобрение за организирането и съдържанието на работата. Той препоръча всичко, за което говорихме, да се съгласува с Гриша Филипов, да се оформи във вид на заповед и да се подпише от него. И още: да се проведе инструктаж на министрите и зам.-министрите по прилагането на тази заповед, с цел да се осигури еднопосочност в дейността на всички централни органи.

Заповедта фигурира под № Р-31 от 8 април 1985 г. под заглавие „За подготовка на проект на концепция за научно-техническото, социално-икономическото и културното развитие на страната до 1990 г. и по някои основни направления до 2000 година“. Проведе се и препоръчаният инструктаж в киносалона на Министерския съвет. Тезисите за инструктажа съхранявам и днес.

Специалистите от комитета работеха с чувство за отговорност, даваха свой принос за качественото и срочното изпълнение на поставените отговорни задачи.

С Найден Найденов и Стоян Овчаров, първи зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес, формирахме работна група от висококвалифицирани специалисти от двете ведомства. Задачата бе да се проучат най-новите, съвременните технологии в отделни производства у нас и в индустриално развити държави, които би могло да се вземат предвид при съставянето на преспективния план. Подготвеният материал бе предоставен за ползване от широк кръг специалисти и стопански дейци при съставянето на перспективния план.

До края на юли Държавният комитет за планиране подготви варианти на петгодишния план за 1986– 1990 г., Основни насоки за общественото развитие до 2000 година и проект за държавен план за 1986 година. На осми октомври Бюрото на Министерския съвет прие допълнителни указания за съставянето на националните баланси и плана за 1986 г. Това бе последното заседание на правителството, на което докладвах за единния държавен план.

Събитията, случили се на 18 октомври 1985 г., ме лишиха от по-нататъшен ход по професионалния житейски път. За тях и за участието ми в координацията на националните планове със страните-членки на СИВ разказвам в следващата глава. Без истината за тях няма да бъде пълна представата за моята дейност като председател на Държавния комитет за планиране, най-горното стъпало в моята професионална кариера.

Координацията на националните планове и „чувалите“ на Николай Рижков

Икономическата интеграция е заложена в самото развитие на производителните сили. Тя се отнася до всички и всякакви обществено-икономически формации, без първобитно-общинния строй. Развитието на производителните сили във времето, в което живеем, в нашата епоха, се отличава с едно особено икономическо противоречие, разрешаването на което следва да се търси в задълбочаването на общественото разделение на труда и в усложняването на обществената координация на производството.

Обективната необходимост от икономическа интеграция е неоспорим факт, който не се нуждае от излишно теоретизиране.

Икономическата интеграция означава осъществяване на необходимата координация в най-широк смисъл на този термин. А координацията е типичен елемент на планирането на националното стопанство. Неоспорим е фактът, че икономиката на България в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години имаше „открит“ характер. Стокообменът, отнесен към националния доход, през 1980 г. бе 95 на сто, а през 1985 г. надхвърли 104 на сто. Стокообменът се реализираше главно със страните-членки на СИВ. От общия стокообмен през 1980 г. този с тези страни беше 77 на сто, а през 1985 г. нарасна на 83 на сто. Стокообменът с несоциалистическите страни съответно бе 23 на сто и 17 на сто. Основната част от стокообмена със социалистическите старни се реализираше със Съветския съюз. Числата за същия период са съответно 58 на сто и 64 на сто. Следователно нашето участие в социалистическата икономическа интеграция и преди всичко курсът за всестранно сближаване със съветския съюз бяха главното стратегическо направление на икономическата политика на държавата.

При такива условия бях председател на Държавния комитет за планиране на НР България, който реализира координацията на националните планове за периода 1981–1985 г. и предстоеше да осъществи тази изключително отговорна задача за периода 1986–1990 г. Казвам отговорна, защото от нейното успешно провеждане в голяма степен се предрешаваше ускореното внедряване на авангардни постижения на научно-техническата революция, осъществяването на прогресивни структурни изменения на икономиката и на националния комплекс, подобряването на качеството на продукцията и на тази основа постепенното, но неотклонно повишаване на жизненото равнище на българския народ. Всички специалисти в Държавния комитет за планиране и Националната планова комисия разбирахме напълно смисъла и съдържанието на тази отговорност. Заехме се с ум и сърце за нейното претворяване на дело.

Координацията на националните планове на страните-членки на СИВ, се реализираше от Комитет за планова дейност при изпълкома на СИВ. Негови членове бяха председателите на плановите органи в отделните страни. На мен се падна честта да представлявам в него нашата страна от юли 1982 г. до октомври 1985 г.

Заседанията на този Комитет се провеждаха три пъти годишно, два пъти самостоятелно и веднъж след пленарно заседание на СИВ. Първото заседание, на което присъствах, се проведе през октомври 1982 г. в Будапеща. Заминах с група специалисти от плановия комитет и другите функционални ведомства. За първи път се срещнах с колегите-председатели на планови органи от европейските социалистически страни и Куба. Познавах се само с Николай Константинович Байбаков — председател на ГОСПЛАН на Съветския съюз. По традиция вечерта преди откриването на пленарните заседания всички колеги-председатели на планови комитети от страните, вечеряха заедно, на една маса, без предварително определени места. Вечерята имаше своя ритуал. Н. К. Байбаков представи новите колеги. За мен каза: „новият председател на плановия комитет в България е Станиш Бонев, първият председател не само в България, но и сред всички нас с висше