образование по специалността «Планиране на народното стопанство».“ Откъде разполагаше с тази информация не можах да узная. В нито една биографична справка за мен не е отбелязан този правдив момент. Станах в знак на уважение. Вторият нов колега беше Манфред Горивода от Полша, досегашен помощник в кабинета на ген. Войчех Ярузелски. Съседът ми отдясно, с леко дръпнати очи, ми се представи сам — Садном — председател на ГОСПЛАН в Монголия, а този отляво, впоследствие разбрах, че е Фаловеги и е от Унгария.
Байбаков беше в напреднала възраст, вече 19 години председател на ГОСПЛАН. Той каза: всяка работна година в ГОСПЛАН е равна на три работни години в кое и да е друго учреждение или предприятие. Знаете, че съм инженер-химик, нефтяник. През 1938 г. ме викат от провинцията в Кремъл при Сталин. Никой не казва за какво. Отивам в уречения час. Адютантът — секретар, става прав, отваря вратата на кабинета и казва: „Заповядай! Чака те!“. Влизам. Гледам стаята празна. Суетя се. Чувам гласа на Сталин зад мен — „Кой сте?“ Обръщам се кръгом, никой няма. Повдигнах глава и видях Сталин, седнал на голяма двукрака стълба, държеше в уста загасена пура и разлиства някаква книга. Беше почти с гръб към мен, без да ме погледне. Николай Константинович съм — отговарям, а той без да ме разпитва изрече: „Эсть нефт, есть Байбаков, нет нефт, нет Байбаков. Свободны!“. През петдесетте години Н.С. Хрусчов ме изпрати за председател на Областен народен съвет в Украйна, а после, както знаете съм в ГОСПЛАН. След това даде думата за тост, без протоколен ред, на досегашните председатели на планови комитети. Така влязох в интернациналното семейство на плановиците.
Заседанието на Комитета за планова дейност премина делово, с предварително подготвени проекти за решения. Предвиждаше се първият етап от координацията на народностопанските планове да приключи до средата на 1984 г.
Започва усилена работа.
Информирах правителството за резултатите и главните изводи от срещите, а именно:
— всички страни-членки на СИВ, през следващия период — 1986–1990 г., ще чувстват остър недостиг на енергийно-суровинни ресурси;
— ще се вземат изключителни мерки за запазване на ресурсите от енергия, суровини и материали, за тяхното най-рационално използване в съответните страни или търсене на максимален ефект при техния износ;
— набелязват се важни мероприятия за ускорено развитие и внедряване на научно-техническите постижения, за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в тази област;
— определят се конкретни практически мерки за намаляване зависимостта от капиталистическите страни, разработват се противоимпортни програми и ще се развива широка гама от продукти, обект на взаимен стокообмен, но на взаимноизгодна основа;
— всички страни изразяват готовност да разширяват сътрудничеството при излизане на трети пазари и за решаване на някои енергийно-суровинни проблеми на основата на съгласувано или съвместно изграждане на мощности в развиващите се страни.
Координацията на плановете със Съветския съюз имаше за нас решаващо значение. До тогава бяха проведени редица срещи на равнище отраслови министерства и ведомства и специалисти от Държавния комитет за планиране, Министерството на външната търговия, Държавния комитет за наука и технически прогрес и Министерството на финансите. Проведоха се срещи и лично с Байбаков. Предстояха още поредица от срещи. Трудностите продължаваха.
При консултирането на плановите органи на двете страни през август 1984 г. съветските експерти посочиха данни за преобладаващата част от енергийно-суровинните ресурси за следващия период под равнището на предвидените за доставяне през 1985 г. Освен това, за да продължат доставките и през следващия планов период, се поставиха много допълнителни условия.
Запазването на доставките през периода 1986–1990 г. на нефт и нефтопродукти на равнището на 1985 г., т.е. в размер на 11 630 хил. тона, да се обуславя от участието на нашата страна в усвояване на нови находища на нефт за поддържане равнището на добива и производството на тези ресурси в Съветския съюз. По-конкретно това означаваше ежегодно до 1990 г. да предоставяме на СССР по 800 работника, наши строително-монтажни организации да участват като подизпълнители в изграждането на инфраструктурата на нови нефтени находища в размер на 500 млн. рубли, да осигурим допълнителни доставки на много продоволствени стоки и суровини, в т.ч. шивашки и трикотажни изделия специално за нефтената и газовата промишленост, на Съветския съюз.
Допълнителни доставки на природен газ да се дават в края на периода на основата на наше участие в изграждане на новия газопровод „Ямбург-Западна граница на СССР“ с обща дължина над 5000 км. Преди това могат да се отпуснат малки количества срещу български стоки, които сега Съветският съюз купува серщу конвертируема валута.
Вместо получаваните през периода 1981–1985 г. 1600 хил. тона слитки и сляби за металургията ни се отпускаха едва 800 хил. тона годишно, т.е. 50 на сто, и то при положение, че се предоставят ежегодно по 5000 работника и се осигуряват допълнителни количества бариев концентрат, молибденов концентрат, стоманени топки, поцинкована ламарина, бяло тенеке, нисковъглеродна тел, огънати профили и стоманени въжета. Съветската страна изрази възможност да остане на досегашното равнище доставките на прокат — по 400 хил. тона годишно, но при условие, че България осигури за износ в Съветския съюз ежегодно по 50 хил. тона студеновалцувана ламарина и по 100 хил.тона стоманен лист с дебелина от 9 мм.
Ежегодните доставки от Съветския съюз на електроенергия да възлизат на 4,5 млрд. квт. ч. При максимално използване на собствените енергийни ресурси потребностите от внос на електроенергия бяха 7,7 млрд. квт. ч. През 1990 г. Нямаше от къде другаде да се доставят, освен от СССР. Съветските колеги не дадоха нито киловат повече от равнището на доставената електроенергия през 1985 г.
Аналогично стоеше въпросът и с доставките на алуминий. Значително се намалиха количествата на апатитов концентрат, пиритен концентрат, метанол, амоняк и други енергоемки продукти.
На проведената консултация в София на 23 декември 1984 г. с участието на Н. К. Байбаков обстойно се разгледа тежкото състояние на преговорите за следващия период. По поръчение на правителството аргументирано се изложиха нашите съображения.
Изрично се подчерта готовността ни значително да се увеличи българският износ на всички интересуващи ги стоки, а именно:
| Ресурси | 1976–1980 г. | 1981–1985 г. | 1986–1990 г. |
| Отчет | Очаквано | Предложение | |
| 1. Суровини и материали | 1,0 | 1,6 | 1,9–2,0 |
| 2. Селскостопански и хранително-вкусови стоки | 4,0 | 5,6 | 6,1–6,3 |
| 3. Промишлени стоки за народно потребление | 1,6 | 2,9 | 4,1–4,4 |
Голяма част от предлаганите стоки по капиталоемкост и ценност отговаряха на нарастващите изисквания на съветското население.
Съгласихме се да се запази броят на нашите работници и специалисти, около 13 хил. човека, които да продължат да работят на територията на Съветския съюз за поддържане на съществуващи и създаване на нови мощности в нефтената, газовата и металургичната промишленост.
Да участваме при взаимна договореност при изгарждането на газопровода „Ямбург-Западна граница на СССР“ и по създаването на инфраструктурата на нефтените находища в Приказпийската низина.
Предложихме доставките на калцирана сода да бъдат продължени и за следващия планов период, като осигуряваме по 450 хил. т годишно срещу запазване на вноса на енергийно-суровинни ресурси за нашата металургия и химическата промишленост.
Аналогичен подход приложихме и към по-нататъшното разширяване на сътрудничеството в областта на
