машиностроенето. С конкретни разработки обосновахме възможността за увеличаване на взаимните доставки около два пъти през следващия период в сравнение с текущия петгодишен период.
Постави се и въпросът за взаимните разплащания между двете страни. През текущия период имахме много трудности в това отношение. Предложихме Протокола за координация на плановете да се подготви върху основата на контрактните цени, които ще действат през периода 1986–1990 г., и на балансирана основа за петгодишния период като цяло и за всяка отделна година. При балансиране разплащането за следващия период да се включат материалните стимули, като се дават ежегодно за периода 1981–1985 г.
По договореност на високо равнище за периода 1981–1985 г. съветското правителство предостави на България по 400 млн. рубли ежегодно за стимулиране износа на селскостопанска продукция, определени стоки на леката промишленост, на туристически и строителни услуги за Съветския съюз.
Н.К.Байбаков благодари за компетентното ни и делово участие и направените предложения. Препоръча експерти от двете страни да намерят най-целесъобразни решения за сътрудничество през следващия планов период.
Работната група от експерти, от наша страна, се ръководеше от Георги Георгиев — първи зам.- председател на Държавния комитет за планиране, дългогодишен, ерудиран и висококвалифициран плановик. Групата положи много усилия, но съществен напредък не се постигна. Явно съветските специалисти нямаха конкурентни указания от правителството.
С Николай Константинович посетихме новостроящия се машиностроителен завод край Радомир. Разгледахме последователно технологическия процес. Тончо Чакъров — министър на машиностроенето, даде обяснения по повдигнатите въпроси, включително за технико-икономическите параметри на машините и съоръженията, доставени от Япония. Н. К. Байбаков разговаря и с японските специалисти-монтажници. Остана възхитен от крупното строителство и високопроизводителните мощности. Попита за размера на инвестициите, чиято начална сметна стойност възлизаше на 40 млн. лв., а новоутвърдената — на 920 млн. лв. В плана за 1985 г. бе предвиден лимит за строителство, която сума явно бе недостатъчна. Очакваше се Министерството на машиностроенето да внесе нов проект за обекта. По пресмятания на експерти от плановия комитет новата проектосметна стойност възлизаше на 1450 млн. лева. Той се обърна към мен с думите: „Синок мой, така се обръщаше към мен, когато бяхме в приятелски кръг, за чем такой большой завод?“ Опитах се да обясня, но и аз самият не бях убеден в това, което казвах.
Към края на работния ден в резиденция „Бояна“ запознахме Т. Живков за хода на разговорите по консултацията на плановете за следващия период. Тъй като предварително бях съгласувал нашата позиция с него, аз говорих кратко. Предоставих думата на Н.К.Байбаков. Той подробно изложи проблемите на съветското правителство по балансирането на плана за периода 1986–1990 г., но нито дума не каза за нашата консултация.
Искам да отбележа, че нееднократно пред Тодор Живков съм застъпвал тезата за изграждане на оптимални за нашата страна производствени мощности. Строителството на завода в Радомир беше започнало години преди да стана председател на плановия комитет.
През цялото време на преговорите неотлъчно присъстваше Леонид Греков — посланик на Съветския съюз у нас. На летище София, след изпращането на съветските колеги, той каза: „По моя линия ще информирам за консултацията. Вие с голямо желание и откровено се стремяхте за положителен изход“.
Първият добър резултат в
От полска страна координацията се ръководеше от Манфред Горивода — умен, енергиен и находчив човек. С него обсъдихме всички въпроси. Интересуваше се не само от работата на плановия комитет и координацията на плановете за следващия период, но и от функционирането на новия икономически механизъм в България.
Манфред бе информирал генерал Войчех Ярузелски за хода на координацията и нерешените проблеми. Той ни прие в сградата на правителството. Свикнал бях да се срещам с големи личности и не се притесних, когато се ръкувах с високия, строен, с тъмни очила генерал. Бяхме без преводач. Разговаряхме на руски. Манфред го информира накратко за нашето пристигане и за очертаващото се подписване на Протокола за координация на плановете за 1986–1990 г. Генералът го прекъсна и се обърна към мен:
— В неделя пътувам за София на гости при моя приятел. Мога ли да кажа, че ще приключите с координацията на плановете?
— Можете, ако дадете указания на Манфред да се решат взаимно спорните въпроси.
— Какво имате предвид?
— Вашата държава е вторият ни по обем на стокообмена партньор. С Манфред се препъваме в някои проблеми, които сами не можем да решим. Ако не се доставят от Полша 100 товарни вагона ежегодно, трябва да ги купим от капиталистическа държава в щатски долари — кеш.
— Манфред, удовлетворете молбата, пък те ще се отзоват на друго наше искане, се разпореди генералът.
В този дух се поставиха още няколко въпроса. Отговорите и на тях бяха за положително решаване. Генералът продължи да разпитва за положението у нас. Разделихме се с пожелание за успешно посещение в България.
В добро настроение в заседателната зала на плановия комитет продължи дискусията по координацията на националните планове. С подписания протокол стокообменът ни с Полша за 1990 г. се предвиждаше да се увеличи с 32 на сто в сравнение с очакваното за 1985 г.
В началото на април предстоеше
Групата експерти, ръководена от Н. Найденов и Марин Маринов, замина за Берлин седмица по-рано. След съгласуване с Т. Живков и Гр. Филипов с Г. Георгиев подготвихме българското становище за заседанието на Комитета за планова дейност на СИВ. За участие в заседанието в Берлин пристигнаха всички председатели на плановите комитети на страните-членки на СИВ и Куба.
Централен въпрос на заседанието на Комитета за планова дейност бе ходът на координацията на националните планове за периода 1986–1990 г. По азбучен ред трябваше да докладвам първи.
Посочих, че с Полша вече подписахме заключителния протокол, а с ГДР това ще направим тези дни, че сравнително добре вървят нещата и с другите страни.
С тези няколко думи можеше да приключа и да си седна, но реших да хвърля „камъка в блатото“. Помолих Рая — преводачката на руски, да застане до мен и продължих на български език:
„Според нашата делегация досегашната работа по координация на националните планове на двустранна основа е незадоволителна. Образно казано, поставили сме «конете зад каруцата». Координацията не тегли напред националните икономики и системата като цяло, а дърпа силно назад. Обрича ни на застой. Пазарим се за всяко изделие в натурално изражение. Един казва: — дай ми калцирана сода, ще ти дам вагони. Друг казва: — дай ми мотокари, ще ти дам алуминий. Нещо повече. Такава координация не е за председатели на планови комитети, а за министри на външната търговия. Органите, които оглавяваме, са икономически щабове на правителствата.
Макар, че сме на заключителен етап от координацията, предлагаме да се приложи нов подход в нашата работа, съответстващ на съвременната научно-техническа революция и на решенията на Московското икономическо съвещание на високо равнище.
