Времето, в което живях, и хората, с които работих

През юни 1983 г. предстоеше среща на високо равнище на УНР и НРБ. Използвах тази среща да се проведат заседание на съвместната комисия и среща по координацията на националните планове. Информирах Тодор Живков и Гриша Филипов, че 1982 г. е първата година, която се приключи с активно валутно салдо, и че през 1983 г. показателите за стокообмена са в наша полза.

Заминах за Будапеща два дни преди официалната делегация. Проведох успешно и двете предварително подготвени срещи. Пристигна нашата делегация. Вечеряхме в „свой кръг“ — официалната делегация в пълен състав. По време на вечерята Т. Живков ме разпитваше подробно и трябваше да отговарям обстойно. И сега съжалявам за вкусните унгарски блюда.

На заседанието на двете делегации Янош Кадър специално отбеляза подема в сътрудничеството между двете страни и за положителното търговско салдо на България на стокообмена през 1982 г. Т. Живков явно беше доволен.

Работата на смесената комисия, добрите контакти между двата планови органи и особено посещението на високо равнище допринесоха безпроблемно да се осъществи координацията на националните планове за периода 1986–1990 г. Подписахме заключителния протокол с Фаловеги, в който се предвиди стокообменът през 1990 г. да нарасне с 29 на сто в сравнение с очакваното равнище на 1985 г.

Успешно премина координацията на националните планове и с Монголската народнодемократична република. Със съпредседателя на Смесената българо-монголска комисия — Пелже, опитен, мъдър и умен колега, се решаваха оперативно всички възникнали проблеми. Председателят на ГОСПЛАН — Садном, находчив, скромен и разсъдлив човек, допринесе за изработването на заключителния протокол, който не подписахме с него, тъй като вече беше Председател на Министерския съвет на Монголия. За добрата работа на съвместната комисия и на преговорите по координация на плановете принос има Иван Манолов — зам.-председател на нашия планов комитет.

При координацията на плановете с румънските колеги се срещнаха определени затруднения, причина за което бяха наслоилите се през последните години тежки екологични проблеми. При мои посещения в гр. Русе виждах как тежки облаци дим на талази идваха от отсрещния бряг. Въпреки разменените посещения на работни групи, съществен успех не се постигна. През май 1985 г. у нас дойде колегата Бръля, симпатичен човек, бе доскоро началник на кабинета на Н. Чаушеску, който не взе компетентно отношение по възникналите въпроси. Задоволяваше се с отговори от рода на: „ще видим“, „ще проучим“. Подписването се отложи за октомври, което така и не се състоя.

Съзнателно оставих накрая впечатленията ми от координацията на плановете с Република Куба. Исках да посетя, при първи удобен случай страната на този героичен народ. От деня на провъзгласяването на кубинската революция — 1 януари 1960 г., тази държава стана привлекателен център за съмишленици и неприятели от всички краища на света. Народ, изковал собствената си съдба, заслужава поклон. На един хвърлей, както се казва, от Флорида (САЩ), от най-мощната капиталистическа държава, този народ, въпреки икономическата блокада, намери сили да развива и умножава националното си богатство. Посетил бях много държави в света. Чак през януари 1984 г. ми се удаде да бъда на Острова на свободата.

С удоволствие приех поканата на Умберто Перес — председател на кубинската планова комисия, с наша делегация да посетя Куба и да се проведе поредната консултация по координацията на националните планове на двете страни. Заминах за Куба с Г. Георгиев и група експерти. Пътуването ни съвпадна с визитата на Огрян Дойнов — член на Политбюро на партията. На летище „Хавана“ ни посрещнаха Родригес — първи зам.-министър-председател, и Умберто Перес. Настаниха ни в две съседни резиденции. Наложи се да работя и с О. Дойнов, и с експертите по координация на плановете. На втория ден от пристигането ни с О. Дойнов ни поканиха на среща с Фидел Кастро. Посрещна ни самият Фидел — висок, снажен и във военна униформа, придружен от една дама, явно преводачка. Застана пред нас, разпери ръце и нещо каза. Преводачката моментално преведе: „Добре дошли при нас!“. Хвана ни под ръка и закрачихме по коридора към кабинета му. Под лявата си мишница усетих нежната ръка на дамата. Обърнах се и я погледнах. Тя, усмихната, на български език ме попита:

— Не ме ли позна? Аз съм Тересита. Работя в Министерството на външните работи на Куба. Вие ми дадохте съгласие да се омъжа за д-р Петров през 1960 г. в металургичния завод в Перник.

Фидел дочу удивлението и с поглед сякаш попита: — „Какво си говорите?“ Терасита започва да обяснява, а Фидел широко се усмихна. Влязохме в малка стая — работен кабинет. Огнян каза благодарствени думи за оказания ни прием и предаде поздрави от Т. Живков. Започна да говори Фидел — тихо и спокойно. Терасита превеждаше. Часовникът бързо отмерваше времето. Срещата продължи близо два часа. Накрая предложи със самолет да посетим което кътче пожелаем на Куба.

Чакаше ни работа по координацията на плановете. Г. Георгиев и експертите на двете страни бяха поработили добре.

Външнотърговският стокообмен на Куба с България бе около 200 млн. преводни рубли годишно. Отчитайки факта, че българските стоки са познати и търсени на кубинския пазар, се реши стокообменът да нарасне за следващия период на 250 млн. преводни рубли. Ежегодният износ на водни помпи, помпени станции и резервни части за вече доставените машини и съоръжения да достигне 8–10 хил. броя. Да се осигури хладилна техника с оглед да се построят 18 хладилни склада и около 35 ледозавода до края на координирания период. Да приключи строителството на завода за монтаж на кари, който да задоволява не само нуждите на куба, но и да се осигури износ за трети страни — главно за Латинска Америка. Подобно решение да се намери и за селскостопанските машини и резервни части, металите и продуктите на химическата промишленост. Занапред приоритет да получат техническите изделия. От кубинска страна да се увеличат доставките на сурова захар и меласа, на ром и сокове.

Преди завръщането си нашата делегация посети курорта Варадеро. Времето бе топло, въздухът — влажен. Подухваше лек бриз. Не беше минал и час, когато Умберто ми съобщи, че ни вика Фидел. Трябваше да докладваме за резултатите от преговорите. По пътя за Хавана домакинът ми обясни, че доскоро е работил в кабинета на Фидел по икономическите въпроси.

Умберто накратко докладва за нашите разговори. Фидел ме загледа продължително и заговори. Терасита ми преведе, чеУмберто го е информирал за моята преподавателска дейност по планиране на народното стопанство и той много се интересува от този въпрос, за българския опит в плановата работа. Изненадах се. На лицето на Фидел беше изписан голям интерес. Започнах както пред моите студенти да обяснявам: що е планиране на народното стопанство; балансовият метод — като основен метод на планирането; какво е темп на икономическото развитие; кои са основните народностопански пропорции; дадох определението на индивидуалната и обществената производителност на труда. Накратко разказах за работата на плановия комитет. Фидел слушаше внимателно и искаше пояснения. Разделихме се сърдечно.

В Тропикана бяхме на богата артистична програма. Посетихме заведението, в което е отсядал Хемингуей и брега на морето, където е събирал материали и осмислил знаменития си роман „Старецът и морето“.

Второто ми посещение в Куба бе през октомври същата година. Пътувахме за поредната среща на СИВ. Делегацията се водеше от министър-председателя — Гр. Филипов.

Николай Тихонов — министър-председател на СССР, предложи извънредна точка в дневния ред на сесията — молба на никарагуанското правителство за оказване на безвъзмездна помощ за бедстващото им население. По този въпрос докладва лично Освалдо Дортикос. Реши се: „в съответствие с резолюциите на ООН и неговите органи да се окаже безвъзмездна и възмездна помощ на Никарагуа според възможностите на страните-членки на СИВ“. Още в Хавана Гриша Филипов възложи на Андрей Луканов и мен да направим съответно предложение за решение на нашето правителство. Такова беше прието. За моя изненада това решение фигурира в описа на обвинението по Дело № 3 — за даване на помощи на развиващите се страни. Едва ли има такъв циничен случай в световната практика.

Обикновено след всяка среща на СИВ домакините даваха прием за членовете на делегациите. Не си спомням защо приемът се проведе в резиденцията на нашия посланик. При нас дойде съветската делегация, начело с Н. Тихонов. В нея бяха Николай Рижков, Николай Байбаков и други. Започна разговор. Николай Рижков — вече секретар на ЦК на КПСС по икономическите въпроси, злобно ме запита:

— Докога ще храниш нашия народ само с паста за зъби?

— Тя не е за ядене — отговорих спокойно.

— Получавате 9 млн. тона зърно годишно, а на нас не даваш.