Времето, в което живях, и хората, с които работих

производството на най-нови, съвременни технологи за обновяване на продукцията с цел получаване на по- наукоемка, по-малко енерго, материално и трудоемка, качествена и евтина продукция, задоволяваща потребностите на отделните страни и на системата като цяло. Тази програма да има «открит» характер и системно да се допълва и обогатява с нови научни разработки.

Второ. Развитието на сътрудничеството да се основава на специализация и коопериране на производството на дългосрочна основа с цел задоволяване потребностите както на отделна страна, така и на кооперираните с нея други страни и да се осигури износ за други държави.

Трето. Правителствата да се ориентират към провеждане на единна инвестиционна политика при изграждане на крупни обекти и мощности. Комитетът за планова дейност не само да съгласува строителството на нефтопровода «Ямбург-Западна граница на СССР», а и на обекти за създаване на нови системи за автоматизация, електронизация и роботизация на производството и на тежко машиностроително оборудване или за използване на природни ресурси.

Четвърто. На организирана основа да се поставят преките връзки между крупните стопански организации, каквито вече се формират във всяка една от нашите страни. Да не се опекунства над държавните стопански обединения и комбинатите, а да им се оказва подкрепа и съдействие за разгръщане на стопанската самостоятелност, за разширяване и размяна на научно-технически постижения, лицензии, «Ноу Хау», образци, чертежи и челен опит.

Пето. На тази основа динамично да се развива стокообменът, особено на продукция, по която отделна страна е специализирана и вече се е утвърдила на международния пазар.

Такъв подход ще повиши авторитета и мястото на Комитета за планова дейност при СИВ. Такъв подход ще постави «конете пред колата» и тя ускорено ще се движи напред към овладяване на съвременните постижения на научно-техническата революция.“

С това приключих моето изказване. Колегите мълчаха, навярно размишляваха. Николай Константинович предостави думата на следващия колега от Унгарската народна Република.

След приключване на пленарното заседание на комитета започнаха срещи на двустранна основа. Следващият ден беше определен за посещение на стопанския комбинат в Дрезден, на което нашата делегация не замина, тъй като започна работата за координация на националните планове с ГДР. На вечерния прием, даден от правителството на ГДР, Герхард Шурер предложи да се срещнем в резиденцията на нашата делегация. Съгласих се, макар че нямах представа кои въпроси го вълнуват и каква ще бъде темата на разговора. Към 22 ч. той пристигна със съпругата си, млада блондинка. Отначало бяхме всички заедно, но по негово предложение се отделихме на разговор на „четири очи“. „Дойдох да те поздравя за днешното ти изказване, започна Шурер. Моля те да ми обясниш още веднъж какво значи поставяне «конете след каруцата». Както знаеш, аз вече надхвърлям 20 години като председател на плановия комитет и участвам в работата на СИВ, но за първи път чувам такава постановка.“

Разговаряхме за аналитичната и балансовата функция на плановите комитети не само за националната икономика, а и в интеграционен мащаб. Взаимно се допълвахме в разсъжденията. Удоволствие беше, че имах пред себе си такъв ерудиран и с висока култура човек. Той разказа неща от практиката, които в никаква книга не може да прочетеш, още повече, че опитът в плановата работа не е описан и обобщен в нито една държава. По всички въпроси бяхме единомишленици. Не бързахме да приключим разговора, макар че утре ни чакаше напрегнат работен ден. Беседата ни завърши към един часа след полунощ. В нея се уточнихме и по някои спорни въпроси на сътрудничеството между двете страни.

На консултацията по координацията на плановете между двете страни работните групи докладваха за извършената работа. Шурер ръководеше заседанието и по същество веднага решаваше поставените въпроси било от немска, било от българска страна. Даде указание какво още да се доработва в областта на научно-техническата интеграция, специализацията и кооперирането в духа на вече проведения между нас разговор. Накрая предложи днес да не се подписва заключителният протокол, а двете работни групи да дадат отговор на поставените от него въпроси и това да стане през юли в България. Възхитих се от неговата конструктивност. Предложих да се задоволят всички искания на ГДР в областта на електрониката и електротехниката през следващия период, като в протокола се добави нов текст в смисъл занапред двете страни да не изграждат дублиращи се мощности в тази област.

Заключителната среща за подписване на протокола се проведе през юли в София. В него се предвиждаше стокообменът през 1990 г. да надхвърли очакваното равнище с 34 на сто. Това беше най- високият прираст между всички социалистически страни.

Консултациите за координацията на плановете с ЧССР преминаха сравнително по-леко, с по-малко спорни въпроси. Между страните имаше добри традиции и много от механизмите на сътрудничеството бяха „отработени“. Съществена помощ ни оказа енергичната намеса на Григор Стоичков като съпредседател на Българо-чехословашката комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Работата на тази комисия беше пример как трябва да се работи за успешна координация на плановете между страните.

Главният проблем тук бе кооперирането „Лиаз — Мадара“. Формира се междуведомствена комисия, оглавена от двамата министри на машиностроенето. След известно време Тончо Чакъров докладва в правителството за успешното решаване на спорните въпроси. Заключителният протокол се подписа с колегата Потач също през юли 1985 г.

И координацията на националните планове с Унгарската народна република завърши успешно.

С избирането ми за зам.-председател на Министерския съвет, с решение на Бюрото на Министерския съвет, ми бе възложено да поема съпредседателството на комисията за Унгарската народна република и за Монголската народнодемократична република.

Първото ми посещение в Унгария като съпредседател на смесената комисия бе през септември 1981 г. Наследството, което получих, не беше добро. Години наред стокообменът между двете държави беше с отрицателно валутно салдо за нашата страна и със забавени доставки от унгарска страна. Подготвихме се старателно с експерти от Държавния комитет за планиране и Министерството на външната търговия. Нямах нужния опит за работа в такава комисия. Онова, което ме накара да напиша тези редове, бе заявлението на експерт от унгарската планова комисия, член на смесената комисия, че България никога няма да има активно валутно салдо с Унгария. Ако това се получи, дори за една отделна година, той ще се хвърли от 4- ия етаж на плановата комисия. Марин Маринов отвърна: „да внимава това да не стане още през следващата година, защото имаме намерение да изменим нещата много скоро“. В общи линии заседанието на комисията за мен имаше повече познавателен, отколкото делови характер. Все пак си направих извода: — добре ще бъде да обърнем нещата в полза на нашата страна. Седмица по-късно с Марин Маринов и Жиро Багдатлян — главен специалист в Държавния комитет за планиране, отговарящ за Унгария, уточнихме график за работа до края на годината. Помолих да се направи необходимото, с риск да не получим някои договорени доставки, но в края на годината, да приключим с нулево валутно салдо.

През май 1982 г. се проведе заседание на смесената комисия в София. Моят партньор постави куп въпроси. Трябваше да се положат много усилия, за да се решат задоволително. Не скривам, помогна ми фактът, че наскоро станах председател на плановия комитет. През октомври, когато вече стъпихме здраво на графика за доставките, ми позвъни по телефона партньорът ми Мариаи от Унгария и заяви, че ако до седмица не им се изпрати една композиция вагони с калцинирана сода, ще спрат всякакви доставки за България. Оставих настрана некоректния тон, заявих спокойно, че това няма да бъде в духа на нашите традиционно добри връзки. Що се отнася до изпращането на калцинираната сода, ще бъде осигурена съгласно подписания двустранен график. Лично се заех с въпроса. Разговарях с генералния директор на комбината в Девня и с Георги Панков — министър на химията, и ги помолих под техен контрол незабавно да се изпълнят поетите ангажименти с Унгария. Отново ми позвъни унгарският колега и попита на път ли е влаковата композиция? Отговорих му, че няма да има композиция, а пътуващи шлепове към Будапеща по р. Дунав, които след няколко дни ще бъдат там. Внимателно помолих да не ме превръща в диспечер. Доставката на стоки за Унгария е организирана добре. Този маниер на работа намаля, но не спря дълго време. Не скривам, главно унгарските колеги, но не и единствени, ме наведоха на мисълта да търся и предложа нов подход за сътрудничеството между плановите комитети.