Времето, в което живях, и хората, с които работих

Дмитрий и България не помогна в преодоляване на практическите трудности на плановия комитет при координацията на националните планове за периода 1986–1990 г.

При подготовката на единния държавен план за 1985 г. се приложи опитът от предходните години. Уточнените нормативи и показатели за 1985 г. бяха дискутирани в Националната планова комисия със съответните стопански организации, министерства, ведомства и окръжни народни съвети. По същество до края на юли държавният план и държавният бюджет за 1985 г. бяха подготвени. След августовските отпуски, юбилейните тържества през септември и други мероприятия през октомври законите за плана и бюджета се утвърдиха през ноември. Пред пленума докладвах за плана и бюджета. Както на пленума, така и пред Народното събрание централно място бе отделено на комплексното задоволяване на нарастващите материални, духовни и социални потребности на народа. В единния план и държавния бюджет жизненото равнище на населението бе изходна точка и крайна цел на планирането на народното стопанство. За 1985 г. се предвиди реалните доходи на човек от населението да нараснат с 3 на сто в сравнение с 1984 г., а общо за периода 1981–1985 г. — с 19,7 на сто, при предвидено по закона за петгодишния план с около 15 на сто. Както е известно, прирастът на реалните доходи на човек от населението е най-синтезиращият показател за растежа на жизнения стандарт на хората. Той е критерий за просперираща икономика и народно благосъстояние.

Народното събрание, на своята петнадесета сесия, състояла се на 26 и 27 ноември единодушно одобри представените Закон за Единен план за социално-икономическо развитие на Народна република България и Закон за държавен бюджет на Народна република България за 1985 г. С тях се гарантираше изпълнение и преизпълнение на показателите на Закона за Осмия петгодишен план.

Ръководството на плановия комитет изпълняваше всички поети ангажименти към колектива. През декември 1984 г. за втори път се преразгледаха месечните заплати на служителите, съгласно договорените условия.

Под ръководството на Георги Димитров, главен секретар на комитета, в усилен ход бяха довършителните работи на жилищния блок на „Цариградско шосе“. Благодарение отзивчивостта на Софийския градски народен съвет и на неговия председател — Петър Междуречки, всички, които бяха картотекирани в районните народни съвети като нуждаещи се от първа до четвърта група включително, получиха просторни и уютни жилища. Това бе нова голяма социална придобивка, която още повече сплоти колектива около ръководството за срочно, точно и качествено изпълнение на служебните задачи. Винаги в своята работа съм изхождал от позицията, че решаването на належащите социални проблеми на хората е най-важният стимул за успешното изпълнение на възложените задачи. Не може само да изискваш от хората, които ръководиш, без да създадеш нормален климат за труд, отдих и живот на тях и на техните семейства. Колегиалната атмосфера и взаимопомощта са водещото начало за преодоляване на трудни изпитания.

Въпреки огромната ми служебна ангажираност не изоставих научноизследователската си работа. Нямах физическо свободно време да замисля и реализирам монография, но броят на студиите и статиите ми през този период е значителен. Почти всички бяха в областта на планирането на народното стопанство.

В статията „40 години по пътя на планомерен икономически възход“ се очертават главните проблеми в областта на планирането.

С плана да се създадат необходимите икономически, технически, технологични, организационни и интеграционни условия за разгръщане на научно-техническата революция, за ускорено внедряване на авангардни постижения на научно-техническия прогрес, за широко използване на челния наш и чуждестранен опит. Съобразно с решенията на Московското съвещание на най-високо равнище на страните-членки на СИВ изграждането на материално-техническата база да има за основа най-новите постижения на научно-техническата революция. Това бе единственият път за ускоряване на интеграционните процеси в икономиката, да се поставят върху нова производствена, научно-техническа и социална основа.

В системата от планове в народното стопанство да се прилага структурният подход и да се определят приоритетни производства в развитието на икономиката. Това означава с минимални инвестиции и при максимална ефективност да се увеличи производството на продукцията, за която са завоювани трайни пазарни позиции и за която нашата страна е специализирана съобразно с решенията на СИВ. Да се концентрират усилията върху стратегически изделия и технологии и въз основа на внедряването на авангардни научни постижения да се осигури в тяхното производство най-високото световно равнище с оглед да се завоюват нови пазарни и технологични позиции.

Да продължи изграждането на предприятия с малки и средни мощности на високо техническо и технологично равнище. Те да произвеждат стоки за народно потребление, да подпомагат решаването на проблеми във връзка с инфраструктурата, обслужващата сфера и особено за развитието на селищните системи.

Централно място в научно-техническата политика да заеме повишаването на технологическото равнище и качеството. Да се определят конкретни задачи във връзка с постигането на нови технически параметри и критерии от гледна точка на качеството и конкурентоспособността на националната продукция на международния пазар.

Пленумът на Централния комитет на партията, състоял се през февруари 1985 г., на тема: „За някои нови виждания и подходи в разработването и провеждането на научно-техническата политика на Народна република България“ има определена роля за повишаване на научното равнище на планирането. Ето някои моменти от изказването ми на този пленум.

В своите знаменити „Икономически ръкописи от 1857–1859 година“ Карл Маркс обоснова нарастващата роля на науката, като писа, че тя става „непосредствена производителна сила“, че „създаването на действителното богатство… зависи по-скоро от общото равнище на науката и от прогреса на технологията или от приложението на тази наука в производството“ (Маркс, Енгелс, т. 46, ч. II, с. 192, 194).

От тогава до наши дни настъпи невиждано, скокообразно развитие на производителните сили. Автоматизацията на основата на електрониката и кибернетиката измени мястото на човека в производството. Свидетели сме на революционна замяна на механични с електронни, лъчеви, биологични, хидравлични, хидропонни и други принципно нови технологии.

По-нататък обосновах обективната необходимост научно-техническият прогрес да бъде основа, ядро на плана за социално-икономическото развитие на страната и насрещните планове на трудовите колективи. Те да се превърнат в планове за научно-техническо и социално-икономическо развитие. Център на плановата дейност на национално и отраслово равнище да бъде стратегическото планиране и по-конкретно целеполагането, т.е. определянето и реализирането на цели и задачи чрез внедряване на най-новите постижения на научно-техническия прогрес.

Това предполага да се развива аналитичната функция на Държавния комитет за планиране, да се разработват сравнителни анализи на състоянието и тенденциите на научно- техническата революция, измененията на международния пазар, равнището на най-добрите световни и наши постижения, в това число и на равнището, постигнато от най-силните ни конкуренти. На тази основа да се прави оценка не само на постигнатото, но и на бъдещото развитие на страната.

В условията на научно-техническата революция за „улавяне“ на тенденциите в научно-техническия прогрес, в развитието на производството и на потреблението, във всички сфери на живота нараства ролята на прогнозната функция в планирането. Да се правят изводи накъде и как да се развива националната икономика. Да се организира и подготвя с активното участие на научни институти и инженерно-внедрителски организации система от научно-технически, общоикономически, социални, пазарни и други прогнози за целите на плановата дейност и на управлението.

Възникват нови изисквания във връзка с програмната функция. Да се изработват и непрекъснато анализират комплексни целеви програми по стратегическите направления на научно-техническия прогрес. Особено място в тези програми да се отделя на стратегическото планиране на технологиите.

Необходимо е да се организира качествено нова нормативна база на планирането. Това налага да се изработи система от нормативи, регулатори и икономически условия за въздействие с оглед ускорено да се внедряват научно-техническите постижения и